Норвежки елкхунд

История

Норвежкият елхунд има дълга история в Норвегия, като скелетните останки датират чак от 5000 г. пр.н.е. Има разкази за това как тези кучета са били верни спътници на викингите. Те представляват кръстоска между шпиц и хрътка, селектирани и използвани за лов на лосове, вълци и мечки. Умели в следването на ароматни следи, те били и достатъчно свирепи и безстрашни, за да защитават фермите от набезите на диви животни. С годините работните функции на тези кучета се променили и те се специализирали в ролята си на пазачи, компаньони и приятели на цялото семейство. 

Снимка: iStock

Породата до голяма степен остава в Норвегия до 19-ти век, когато започва да се появява в Европа. Американският киноложки клуб за първи път признава норвежкия елхунд през 1913 г. За първи път представители на породата официално са показани на кучешка изложба през 1877 година. Известни са със своята интелигентност, като заемат 36-то място в класацията за интелект на кучетата на Стени Коурън.

Още за митичните скандинавски породи кучета, за които знаем твърде малко - четете тук

Външен вид

Има две разновидности – Норвежки сив елкхунд и Норвежки черен елкхунд, като единственото, което ги различава е цветът на козината им. Като цяло външността им е на типични шпицове – тялото е компактно със здрави кости и мускулести крайници. Мъжките представители на породата достигат до 52 см височина и тегло от 23 кг, а женските – 47 см и тегло 20 кг.

Главата е с клиновидна форма, широка между очите и по-тясна към носа, който, подобно на очите, е черен на цвят. Ушите са с триъгълна форма, изправени, а опашката си това куче носи завита на гърба. Гръдният кош е добре развит, бедрата са силни, вратът е със средна дължина. Козината на представителите на породата е гъста, дълга и груба на допир, с мек тъмен подкосъм. На цвят може да е черна, сива или бяла.

Характер

Дружелюбно, игриво и силно независимо куче, което силно се привързва към стопанина си, Норвежкият елкхунд се чувства като част от семейството си. Той държи да е навсякъде с вас, около вас и страда силно, ако го оставяте за дълго време сам. Макар да не е агресивен по природа, не би се поколебал да ви защити с цената на всичко, ако усети приближаваща опасност. Добрите му защитнически качества, съчетани с резервираност, дори подозрителност към непознати, го правят чудесен пазач. Ранната социализация е много важна за тази порода, за да бъде спокойно малкото кученце около различни хора. 

Свикнал само да взима решения, в характера на Норвежкия елкхаунд не е заложено да изпълнява команди и това може да се окаже проблем при обучението му. Особено, ако нямате опит. За тези кучета тренировките са игра, която те искат да играе по собствените си правила и рядко се вслушват във вашите команди. Необходими са голямо търпение, спокойствие и упоритост, за да постигнете добри разултати при дресурата на тези четириноги. Единственият подход, който би донесъл резултати, е поощряване с лакомство или похвала. Помнете, че тези кучета са интелигентни – с физическо насилие или наказания няма да постигнете нищо, важно е те сами да искат да направят това, което се иска от тях.

Здраве

Сравнително здрава порода, Норвежкият елхунд има относително дълъг живот, със средна продължителност между 12-15 години. Но както повечето породи, те са предразположени към някои наследствени здравословни проблеми, включително:

• Прогресивна атрофия на ретината

Въпреки че няма да причини болка на кучето ви, Норвежките елкхундове са известни с това, че развиват прогресивна атрофия на ретината – генетично заболяване, което в крайна сметка причинява слепота. Първият признак е, че за кучето става все по-трудно да вижда и да се ориентира през нощта. Когато си вземете кученце от породата Елкхунд в дома си, задължително го заведете на ветеринар, за да провери очите му за признаци на заболяването. Все още няма лек или лечение, но с подходящите грижи дори и с нарушено зрение, кучето ви може да живее дълг и щастлив живот.

Снимка: iStock

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става засяга много породи кучета, включително Норвежкия елкхунд. Това се случва, когато се наблюдава малоформация на сферично-гнездовата става на тазобедрената става, което кара костите да се трият една в друга, което до болка, остеоартрит и намалена подвижност. Въпреки че състоянието се проявява по-често при по-възрастни кучета, то се смята за вродено, което означава, че може да се наблюдава и при по-млади четириноги и кученца. Ако забележите, че вашия Елкхунд куца, има проблеми да стои прав или подскача като зайче (на три крака), говорете с ветеринарния си лекар.

• Мастни кисти

Норвежките Елкхунди са склонни да образуват мастни кисти по цялото си тяло. Може да усетите бучки с размерите на грахово зърно до орех под козината на кучето си, а понякога те могат и да се спукат. Ако имате притеснения и смятате, че нещо не е наред, заведете вашия Елкхунд на ветеринарен лекар за преглед. Често тези кисти изчезват сами, но ако са болезнени и причиняват инфекции, може да се наложи да се отстранят хирургично.

• Затлъстяване

Въпреки че може да бъде трудно да се забележи под двуслойната му козина, Норвежкият елкхунд лесно наддава на тегло. Затлъстяването при кучетата може да причини множество здравословни проблеми и да попречи на вашия Елкхунд да живее пълноценен живот. Обсъдете с ветеринарния си лекар какво е идеалното тегло и телесно състояние на домашния ви любимец и какво можете да направите, ако сте установили, че питомецът ви е станал прекалено едър.

• Синдром на Фанкони

Може би най-тревожният здравословен проблем, за който трябва да следите при вашия Норвежки елкхунд, е синдромът на Фанкони, вродено заболяване, което засяга бъбреците и, ако не се лекува, е фатално. Aко бъде открит рано, този синдром е лечим с помощта на лекарства, диета и много вода. Симптомите могат да се появят при кучета от 1 до 7-годишна възраст и първоначално включват прекомерно уриниране и жажда, последвани от загуба на тегло и мускулна маса, болка, летаргия, липса на апетит.

Грижа

Селектирани за лов на лосове и диви животни, тези кучета с часове могат да гонят плячката си из горите без да усетят умора. За това, независимо дали ги отглеждате в къща с двор или апартамент, физическата активност е задължителна, за да се чувства любимецът ви добре и във форма. Разходки от поне час, с възможност да потича на воля – това е щастие за Норвежкия елкхунд! Водете го възможно най-често с вас, правете си походи и излети в планината, където четириногият ви любимец може да развие и практикува ловните си инстинкти. И тъй като това куче лае често, с повод или без, бъдете сигурни, че съседите ви нямат проблем с тези „аларми“ по няколко пъти на ден. 

Гъстата двойна козина на Норвежкия елкхунд се нуждае от редовно четкане, за да се премахне разхлабената козина и да се предотврати сплъстяването. Това също ще помогне да се ограничи количеството кучешка козина, което попада върху мебелите и дрехите ви. Няколко пъти в годината, обикновено през пролетта и есента, очаквайте периоди на по-интензивно линеене, през които ще трябва да четкате по-обстойно.

Добрата новина е, че козината на Норвежкия елкхунд няма склонност да мирише и тези кучета се нуждаят от къпане само от време на време, когато се изцапат. Планирайте да подрязвате ноктите и проверявайте състоянието им всеки месец. Проверявайте ушите на питомеца си често, за да се уверите, че няма натрупване на ушна кал, раздразнение или други аномалии.

Снимка: iStock

Нито една от норвежките породи кучета (Елххунд, Бухунд и Лундехунд) не понася добре горещините, заради плътния им „кожух“ – през лятото нека излизанията да са в по-хладните часове на деня. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции.

Хранене

Елкхундът не е претенциозен към храната и с удоволствие ще похапне както кучешка – суха или от консерва, така и натурална. Давайте му повече месо и субпродукти, като избягвате тлъсто и мазно, солени салами, тестени изделия и пушени риби. Добре е в менюто му да присъстват различни зеленчуци, варен ориз, попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца и извара.

Деца и домашни любимци

Тези кучета са първи приятели на децата, обичат да играят с тях, да ги пазят или просто да им правят компания. С други четириноги и с котки съжителстват само ако са израснали заедно. Недейте обаче да ги оставяте сами в компанията на пернати или гризачи – в очите им те са само потенциална плячка и нищо повече.

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Норвежки елкхаунд

Ако отворите дома и сърцето си за кученце от породата Норвежки елкхаунд, вие ще се сдобиете с жизнерадостен и лоялен компаньон. Важно е да сте подготвени, че ще се наложи да отделяте време, за да поддържате питомеца си психически стимулиран, добре трениран и да се грижите за козината му – само така ще можете да разгърнете пълния потенциал на тази впечатляваща порода!

Често задавани въпроси за Норвежкия елкхунд

• Добри семейни кучета ли са Норвежките елкхундове?

Тези кучета се разбират сравнително добре с малчуганите, въпреки че обикновено са подходящи за семейства с по-големи деца. Техният пастирски инстинкт може да ги накара да се нахвърлят върху по-дребните членове на семейството ви.

• Агресивни ли са Норвежките елкхундове?

Норвежките елкхаундове обикновено не са агресивни кучета. Имайте предвид обаче, че питомецът ви ще бъде нащрек срещу предполагаеми заплахи, поради което ранното и последователно обучение, както и социализацията за ключови.

• Подходяща ли е породата за отглеждане в апартамент?

Норвежките елкхундове имат много енергия и обикновено се чувстват най-добре в дом, където разполагат с известно пространство за тичане и игра. Те имат склонност да лаят често, което може да бъде притеснително ако живеете в апартамент. 

• Рядко срещана порода ли е Норвежкият елкхунд?

Норвежкият елкхаунд е сравнително рядка порода, включително в Скандинавия, откъдето