Виждат ли ни кучетата като свои родители?

С обствениците на кучета често наричат домашните си любимци свои деца, обикновено защото създаваме силни връзки с нашите кучешки другари. Може да ви звучи странно (ако не сте от хората, които възприемат четириногия си друга така!), но истината е, че тези отношения са доста подобни: ние поемаме родителската роля да се грижим и да осигурим на нашите кучета обич и всичко, от което се нуждаят за добър живот. Да, факт е, че преобладаващата част от стопаните гледат на домашните си любимци като скъпи членове на семейството. Но как самите те възприемат нас?

Снимка: iStock

Мислят ли си кучетата, че ние сме им родители?

Кучетата не ни възприемат непременно като свои родители, а по-скоро като част от семейството (глутницата си). Четириногите ни другари безспорно са интелигентни и чувствителни животни, но те не изпитват същите мисловни процеси и емоции като хората.

Обикновено кучетата си стават самодостатъчни на възраст около 12 седмици. Това значи, че могат да се грижат за себе си, ако е необходимо, без да разчитат на майка си за собственото си оцеляване. Тоест, след първата си година домашните ни любимци не се нуждаят от родителска грижа. Като собственици ние поемаме тази роля дори и, когато те вече са възрастни.

Снимка: iStock

Ние се грижим за косматите си другари, като им осигуряваме подслон, храна, чист дом, медицински грижи и много обич – все неща, които един родител прави за детето си. Разликата е, че кучетата ни възприемат това не като родителска проява, а като човек, който го е грижа и ги обича. 

Какво казва науката?

Кучетата и хората сме свързани от около 15 хиляди години. Някои експерти дори смятат, че нашата връзка с „най-добрите ни приятели“ датира от преди повече от 30 хиляди години. Това ни е осигурило достатъчно време да създадем връзка помежду си. И ние постепенно сме поели ролята да се грижим за косматите ни другари. Въпреки дългата ни обща история, изследователите все още не са сигурни относно точните емоции, които кучетата изпитват към нас. 

Снимка: iStock

Привързани връзки при кучета

През годините изследователите са забелязали прилика между кучешките и човешките отношения и тези при родител-дете. След проведено проучване, ръководено от Лиза Хорн от Изследователския институт Месерли на Vetmeduni е установено, че четириногите формират подобна връзка със стопаните си, наричана още „сигурен базов ефект“, който се среща и при родители и деца. Кучетата разчитат на своите стопани за грижи и оцеляване, подобно на човешките деца.

Проучването на Хорн показва, че кучетата могат да формират силна привързаност към стопаните си до точката, в която разчитат на тях за сигурност и мотивация – подобно на човешките деца. Типът връзка, която са имали със собственика си, влияе на мотивацията и увереността им. И въпреки че не е толкова очевидно, както при човешките бебета, изглежда, че кучетата ни все пак показват подобна връзка на привързаност със своите собственици дори и като възрастни.

Снимка: iStock

Следователно, смятат учените, четириногите потенциално ни виждат като родителска фигура в живота си. Но само до известна степен.

Мислят ли си домашните ни любимци, че ние също сме кучета?

Много малко вероятно е кучетата да мислят, че хората са кучета, категорични са учените. Четириногите ни другари имат невероятни сетива, които им позволяват да правят разлика между хора и животни, като водещи са обонянието и зрението им. Хората не излъчваме същите миризми като другите кучета. И със сигурност домашните ни любимци могат да усетят това.

В заключение, от научна гледна точка кучетата вероятно не ни възприемат като свои истински родители. Въпреки това ние създаваме уникална връзка помежду си, която може да повлияе на поведението и чувството им за сигурност, както е при човешките деца. От гледна точка на собственици, ние правим неща за косматите ни спътници, които са подобни на тези, които майка им е правила за тях. И съвсем близки до това, което правим за нашите деца.

Снимка: iStock