Защо пробиотиците са полезни за домашните ни любимци?
К акво представляват пробиотиците?
По дефиниция на Световната здравна организация пробиотиците са „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, дават здравни ползи за гостоприемника“. Пробиотиците предлагат много предимства, но с толкова много различни опции на пазара, е трудно да изберете най-подходящия и ефективен продукт за вашия домашен любимец. С настоящата статия ще се опитамe да отговорим на най-често срещаните въпроси, свързани с пробиотиците, както и да Ви помогнем в избора на такъв продукт.
Защо моят домашен любимец се нуждае от пробиотици?
Червата са дом на трилиони бактерии, които могат да имат много голямо въздействие върху цялостното здраве на домашния любимец. Дисбалансът в бактериалните популации може засегне имунната система на организма, да доведе до храносмилателни разстройства, възпаление на червата или диария, дори да повлияе на развитието на мозъка и поведението.
Пробиотиците са живи бактерии, които могат да помогнат за оптимизирането и изместването на баланса на чревната микробиота към полезните бактериални видове.
Какво нарушава баланса в червата?
Най-честите причини за нарушаване на баланса са антибиотиците и други медикаменти, стрес, заболявания и смяна на храната. Различните етапи в развитието също могат да бъдат предпоставка за нарушаване на микробиома – подрастващите и застаряващите животни са по-предразположени спрямо тези в активна възраст. Нарушеният баланс невинаги е свързан със симптоми, затова дори профилактичната употреба на пробиотици може да бъде полезна.
Как действат пробиотиците?
Най-важната функция на добрите бактерии е да предпазват гостоприемника от инфекции с вредни бактерии. Полезните бактерии от пробиотиците предотвратяват потенциално патогенни бактерии да процъфтяват. Те се конкурират с тях за пространство и хранителни вещества, като секретират антибактериални субстанции, подхранвайки чревните клетки и създавайки по-кисела среда, която е неблагоприятна за патогените.
Поддържането на оптимален баланс на „добри“ и „лоши“ бактерии може да подобри качеството на изпражненията и може да намали газовете. Пробиотиците могат да имат положително въздействие и върху поведението, успокоявайки разтревожените кучета.
Как да разбера дали даден пробиотик е добър?
Пробиотиците са щамово специфични. Различни щамове в рамките на един и същ вид могат да имат много различни ефекти върху здравето. Пробиотиците са зависими от дозата, следователно клиничните изследвания са необходими, за да се установи правилното необходимо количество полезни бактерии.
За да бъде ефективен един пробиотик трябва да:
- остава жизнеспособен до момента на консумация;
- е устойчив на смилане от стомашните киселини и чревните ензими;
- намалява или предотвратява прилепването на патогенни бактерии в червата;
- произвежда продукти, които са неблагоприятни за растежа на вредните бактерии;
- подпомага нормалните и балансирани бактериални популации в червата;
- е безопасен за домашния любимец;
- подобрява цялостното здраве на кучетата и котките.
По-добре ли е да има повече бактерии или повече щамове бактерии?
Пробиотичната ефективност е много специфична за щама и за дозата. Различните щамове, дори в рамките на един и същи вид бактерии, могат да осигурят много различни ефекти върху здравето, така че при смесването им трябва да се направят допълнителни и внимателни изследвания, за да се гарантира, че те не действат един срещу друг.
Важно е да знаете, че повече CFU (колонообразуващи микроорганизми) на етикета на даден продукт не означава, че той е по-ефективен, освен ако няма изследвания, показващи ползите на използваната по-висока доза. Ключово е продуктът да доставя здравни ползи, доказани чрез изследвания и да е ефективен при специфични здравословни проблеми.
Пробиотикът Purina ProPlan FortiFlora® е изключително лесен за използване. Наличен е под формата на отлично овкусени сашета за кучета и котки, както и дъвчащи таблетки за кучета.
Жизнеспособността се гарантира от микроинкапсулирането, а ефективността и безопасността му е доказана в множество проучвания в последните 15 години.
1. Sender, R., Fuchs, S., & Milo R. (2016). Revised estimates
for number of human and bacteria cells in the body. PL0S
Biology, 14(8):e1002533. doi:10.1371//journal.pbio.1002533
2. Kelly, M. The Role of Probiotics in GI Tract Health, Nestlé
Purina Petcare, Purina ProPlan Veterinary Diets.
3. Ng, S.C., Hart, A.L., Kamm, M.A., Stagg, A.J., & Knight,
S.C. (2009). Mechanisms of action of probiotics: Recent
advances. Inflammatory Bowel Diseases, 15, 300–310.
doi:10.1002/ibd.20602
4. Wiley, N.C., Dinan, T.G., Ross, R.P., Stanton, C., Clarke,
G., & Cryan, J.F. (2017). The microbiota-gut-brain axis as a
key regulator of neural function and the stress response:
Implications for human and animal health. Journal of
Animal Science, 95, 3225–3246.
5. World Health Organization (WHO) & Food and Agriculture
Organization of the United States (FAO). (2006). Probiotics
in food: Health and nutritional properties and guidelines
for evaluation. (ISSN 0254–4725)
6. Czarnecki-Maulden, G.L., Kelly, M.R., & Cline, J.L. The
–Otics: Pre and Probiotics…What are they? Are they useful
in your practice? Nestlé Purina Petcare, Checkerboard
Square, St. Louis, MO.
7. McGowan, R.T.S. (2016). Oiling the brain or cultivating
the gut: Impact of diet on anxious behavior in dogs.
Proceedings of the Nestlé Purina companion Animal
Nutrition Summit, March 31-April 2, Florida, 91–97.
8. Rolfe, R.D. (2000). The role of probiotic cultures in
the control of gastrointestinal health. Proceedings of
the Probiotic Bacteria: Implications of Human Health
Symposium. Journal of Nutrition, 130, 396S–402S.
doi:10.1093/jn/130.2.396S
9. Weese, J.S., & Martin, H. (2011). Assessment of commercial
probiotic bacterial contents and label accuracy. The
Canadian Veterinary Journal = La revue veterinaire
canadienne, 52, 43–46.
10. Kekkonen, R.A.,Kajasto, E., Miettinen, M., Veckman, V.,
Korpela, R., & Julkunen, I. (2008). Probiotic. Leuconostoc
mesenteroides ssp. cremoris and Streptococcus
thermophilus induce IL12 and IFN-γ production. World
Journal of Gastroenterology, 14, 1192–1203.
11. Viljanen, M., Kuitunen, M., Haahtela, T., Juntunen Backman, K., Korpela, R., & Savilhati, E. (2005). Probiotic
effects on faecal inflammatory markers and on faecal
IgA in food allergic atopic eczema/dermatitis syndrome
infants. Pediatric Allergy and Immunology, 16, 65–71.
12. Sanders, M.E. (2008). Probiotics: Definition, sources,
selection, and uses. Clinical Infectious Diseases, 46, S58–
S61. doi:10.1086/523341