5 съвета да научите децата си да се държат правилно с котка
П одобно на хората, всяка котка има уникален характер. Някои жадуват за много обич и нямат проблем да бъдат държани и гушкани, докато други са по-независими и не се радват на твърде много интеракция. Децата обожават домашни любимци и, разбира се, обикновено са нетърпеливи да ги обсипят с любов и гушкане. Това обаче в повечето случаи не е никак приятно за животинчето и ситуацията може за секунда да доведе до разплакано и одраскано дете, а в същото време и до стресирана или ядосана котка.
От съществено значение е да обучаваме деца от всички възрасти на правилни техники за общуване с гальовен домашен любимец. Това ще подпомогне процеса на свързване, както и ще осигури безопасност както за котката, така и за детето. Даваме ви 5 прости съвета, които да ви помогнат.
1. Създайте настроение
Котките са отлични “читатели” на настроението и улавят много за нас чрез нашите гласове, действия и общо настроение. Когато сме стресирани, те го усещат. Ако детето иска да общува с котка, е важно да се приближи към към нея по бавен начин, използвайки спокоен тон на гласа. По-малките деца могат да бъдат енергични и шумни, което плаши мъркащите приятели. Някои деца могат да възприемат домашния любимец като плюшена играчка и да бъдат до известна степен жестоки в любовта си. Затова е от ключово значение да възпитате и обясните на детето си, че котката е живо същество, което има нужда от пространство и уважение. В никакъв случай не бива да оставяте децата си да преследват котката или да дърпат опашката ѝ (което е много опасно за здравето на животинчето!).
2. Отделете време да ги запознаете
Котките се чувстват по-комфортно, когато ги поздравяваме на тяхното ниво. Насърчавайте детето да седне на пода и бавно да подаде ръката си към мъркащия приятел, за да може той да я помирише. Мяукащият домашен любимец може да реагира положително, като потърка лицето си в ръката или притисне главата си, позволявайки да бъде погален. Това е добър знак! От друга страна, ако котката изглежда притеснена и не продължи да се гали в ръката на детето, а по-скоро се отдръпва назад - оставете животинчето и опитайте пак в по-късен момент. С времето животинчето само ще започне да се приближава до детето ви, ако разбира се то се отнася със спокойствие и уважение.
3. Оставете детето да погали нежно котката
Ако сте стигнали до момента, в който мъркащият спътник позволи на детето да го погали - това е знак, че може то да прокара ръка по гърба и нежно до опашката. Това не е моментът обаче, в който може да се опитвате да разтриете корема на котката. Някои представители се радват на разтриване на корема, но много не го правят и това определено не е чудесен начин за установяване на първи контакт с котка. С течение на времето, ако откриете, че гальовният спътник се радва на ласки по корема - можете да си поиграете.
4. Бъдете внимателни, когато взимате котето на ръце
Ако котката показва признаци на любов към детето - и знаете, тя обича да бъде държана - можете да позволите на детето да я вземе в ръцете си. Това обаче трябва да се случи, ако сте сигурни, че мъркащият приятел е спокоен и няма да се възпротиви твърде гневно на това. Обикновено гальовните животни не позволяват да ги държим повече от няколко секунди, така че ако видите как котката прави опити да се измъкне от ръцете на детето - кажете му внимателно да я пусне на земята.
По-големите деца или тези, които са показали, че могат отговорно да държат котка, може след това да се научат как правилно да вземат коте. Мъркащите животни обичат да се чувстват стабилни, така че е необходимо когато ги държите да им осигурите добра основа. Уверете се, че котето е отпуснато - вдигането на развълнувана котка може да означава драскотини и ухапвания. Притиснете едната ръка към гърдите на котето и използвайте другата, за да поддържате задните части. Дръжте котката сигурно - но не прекалено здраво - към гърдите си, за да се чувства сигурно и удобно.
Не люлейте котка като бебе, тъй като мъркащите приятели определено не харесват това.
5. Стойте в седнало положение
Особено в началото децата трябва по-скоро да седят на пода докато общуват с гальовния приятел. Рязкото ставане или опитите детето да гали котката от изправено положение може да не се увенчаят с успех. По-малките деца също може да имат склонност да тичат, което определено ще накара котето да се почувства уплашено и несигурно.
Интеракцията на котки с малки деца трябва задължително да се наблюдава от възрастните. Колкото и децата да се радват на домашните любимци - те могат да бъдат доста буйни в радостта си и да предизвикат повече стрес отколкото щастие в гальовния приятел.
Обяснете на детето си, че трябва да уважава котката и да не навлиза в личното ѝ пространство, ако тя не иска това в определен момент.