10-те най-чести извинения, които ще чуете от собствениците на агресивни кучета

В ашият домашен любимец превръща ли се в ръмжащ мърморко всеки път, когато го заведете на ветеринар? Поправка, дори още на пътя за кабинета му. Или, може би той просто е малко нервен, докато го четкате или да опитвате да подкъсите ноктите му? А дали случайно животното не се стресира само, когато е около малки деца?

Снимка: iStock

Никой не познава кучето ви по-добре от вас – в това няма съмнение. За това и повечето собственици на четириноги знаят (поне през повечето време), кога питомците им могат да станат агресивни и съумяват да предупредят нищо неподозиращите хора за риска, преди да влязат в зоната с висока вероятност за лошо взаимодействие. И това е съвсем в реда на нещата, нали? 

Въпреки това, изненадващо висок процент от стопаните на домашни любимци са или невежи или крайно незаинтересовани, когато става въпрос за склонностите на техните кучета, пишат от Vetstret. Те или не разбират, или не желаят да разкрият фактите, свързани с агресивните реакции на четириногите си другари – сякаш това, сравнително често срещано поведение, по някакъв начин говори лошо за самите тях.

Снимка: iStock

Извиняването на агресията не е проблем само по себе си, но индикира, че даден човек не приема нещата толкова сериозно, колкото би трябвало. Освен това, бъдете сигурни в едно –

никой не харесва собствениците, които просто наблюдават безучастно агресивното поведение на питомците си и не успяват (или нямат желание) да предупредят околните за това предварително, минимализирайки щетите от него. 

За това, предлагаме ви заедно да разгледаме 10 често срещани твърдения, които обикновено чуваме постфактум след опасна среща между две кучета от страна на собствениците им.

• „То никога не е хапало никого преди!“

Разбира се, възможно е. Проблемът с този коментар говори по-скоро, че желанието на собственика е да омаловажи значението на случилото се. А това не ни вдъхва особено желание за бъдещи взаимодействия между домашния ни любимец и въпросното животно.  

Снимка: iStock

• „Това е неговият начин на комуникация!“

Може и да е така, но бихме посъветвали човека, от чиято уста излезе подобна реплика, да отдели време и да интерпретира различните звуци и сигнали на кучето си у дома, на свой собствен риск. А не да излага нашия домашен любимец на потенциално опасна ситуация, отричайки, че току-що се е случило ръмжене.

• „То просто е уплашено!“

Разбира се, че е. Страховата агресия е причина номер едно за нападателно поведение при кучетата. За съжаление, собственик, който предлага това обяснение, често предполага, че домашният му любимец не е действително агресивен, а просто моментно уплашен. 

Снимка: iStock

• „Държи се така, защото е било малтретирано като малко кученце.“

Ако приемем този коментар за истина, то би следвало, че има армия от кученца, които просто чакат удобна възможност, за да си „върнат“ на останалите четириноги около себе си за всичко, което се преживели в миналото. Реалността обаче, за щастие, е далеч по-малко зловеща: повечето от животните от приюти са били лишени не само от подходяща грижа и да, възможно е да са травмирани в следствие на физическа агресия, но не са имали и възможности за социализация. Нещо, върху което следва стопаните им да поработят и да обърнат повече внимание. 

• „То просто си играе!“

Добре, нека просто кажем, че вие сте прави, а ние грешим. Все пак – може ли да хванете кучето си?

Снимка: iStock

• „Хората си мислят, че то е лошо, защото е ... (вмъкнете избрано от вас прилагателно), но всъщност това не е точно така!"

Никога не изхождаме от идеята, че едно куче е „лошо“ и това автоматично го прави агресивно. Но знаем кога позата на ушите, очите, главата и опашката му излъчват силно и ясно: „Не ме приближавай или ще съжаляваш!“

• „То никога не е харесвало мъже.“

Въпреки че е вярно, че много домашни любимци имат определени предпочитания към пола, страхът често е по-голям мотиватор в това отношение. Освен това, това не е извинение, за да не се опитате да помогнете на кучето си да преодолее страховете си.

Снимка: iStock

• „То е просто по-емоционално.“

Може би ако беше малко кутре и си играеше, то оголените му венци и зъби нямаше да са толкова заплашителни. Но ситуацията далеч не е такава, нали?

• „То мрази само ветеринари.“

Омразата е много силна и по същество – уникална човешка дума, която не описва адекватно агресията, особено като се има предвид, че домашните ни любимци са склонни да проявяват по-крайно поведение към ветеринарите, защото ги е страх. И не, не ги мразят. 

Снимка: iStock

• „То никога не е правило това с предишния ни ветеринарен лекар.“

Несъмнено е така. Всеки човек е различен и има свой подход към животните. Но с подобен коментар единственото, което постигате, е да внушите, че лекарят прави нещо, с което предизвиква агресивното поведение. Вместо да признаете, че това е вроден проблем, който трябва да се реши.

Вижте още: 

Как да отгледаме дружелюбно куче

3 ранни признаци на агресия при кучетата