Акита

История

Този едър и импозантен представител на шпицовете е чудесен символ на японските любов и почит към кучето. Това е, може би, най-известната порода дошла от Страната на изгряващото слънце в целия свят!

Създадено на о. Хоншу в перфектура Акита, откъдето произлиза и името му, това куче много скоро придобива специално значение в живота на японците. И въпреки всичко – след XVI в., когато Япония се отваря за европейската култура, с масовото навлизане на породите от Стария континент, Aкита били засрашени от изчезване. Едва през 1927 година се учредява Akitainu Hozankai society. Общност, която има за цел да запази и възстанови породата. През 1931 година японското правителство определя акита като “едно от японските национални съкровища” и тази грижа от страна на държавата изиграва особена роля при възстаноявяването на породата.

Акита стават особено популярни по целия свят заради историята на кучето Хачико. Трогателна и умилителна, тя разказва за акитата Хачико, която всеки ден съпровождала своя собственик, проф. Ейсабуро Уено, до железопътната спирка Шибуя. Кучето много скоро свикнало с времето, когато се прибирал любимият стопанин и започнало вярно да го чака на гарата всеки ден в уречения час. Вярното животно нямало как да знае, че професорът е болен и много скоро починал в болницата. Всяка вечер по едно и също време Хачико чакал на гарата своя човек да се завърне. И така до март 1934 година, когато смъртта сложила край на надеждите му. 

Историята на вярното куче бързо се разнася из цяла Япония от уста на уста. И хората, трогнати от невероятната вярност и безпределна лоялност на акитата, решили да съберат сами средства и да построят паметник на верния, търпеливо чакащ на гарата Хачико. След Втората световна война акита се разпространяват в САЩ. През 1997 година Еф Се И разделя акита на две породи – японска акита и голямо японско куче.

Външен вид

 Акита ину е сравително голямо куче, мощно и излъчващо сила. На височина мъжките достигат между 64-70 см, а женските 58-64 см. Представителите на тази порода имат масивна глава, пропорционална на тялото, малки очи, с триъгълна форма, тъмнокафяви и прави, малки уши – триъгълни, характерни за породата. Козината е гъста, състои се от недълъг горен и по-твърд слой и плътен и гъст подкосъм. Окраската варира, като тя може да е във всички цветове, включително бяло, тигрово, петнисто, рижаво-черно, бледожълто. Опашката е високо поставена и дълга, силно завита върху гърба. 

Характер

Тази порода е известна по цял свят със своята лоялност и вярност към собственика си. Акита е гордо, предано, интелигентно и сравнително спокойно куче. То се чувства най-щастливо в компанията на семейството си. Тези кучета лаят рядко, не са никак гласовити или шумни. Напротив, собственици на акита дори се шегуват, че кучетата им “сякаш си мърморят” нещо под носа, докато сноват напред –назад из стаите, проверявайки дали всичко е наред. 

В природата на тези кучета не е да са гальовни, но за сметка на това са много любопитни и искат да с “в час” с всичко случващо се около тях. За да привлече внимание, да покаже какво иска или да демонстрира любов, Aкита може да “носи” различни неща на собственика си в уста. Това може да е ваша обувка, каишката му, паничката или любима играчка. Любовта на тези кучета “да носят нещо” може да бъде много полезна при тренировките, защото няма да има по-щастливо куче от вашето, ако го научите вместо вас да взима вестника или да ви носи пантофите, например. 

Макар да е масивно куче, в природата на Aкита не е, да живее само на двор. Ако го изолирате и то не прекарва времето си със семейството и с вас вкъщи, ще го натъжите и отегчите. А това, от своя страна ще повлияе на неговия нрав и рискувате да отключите дори агресия в иначе мирните представители на тази порода. 

Здраве

По природа това са здрави кучета, но въпреки са предразположени към автоимунни заболявания, кожни проблеми, проблеми с щитовидната жлеза. Сравнително често срещани са и диплазия на коленната става, както и някои очни проблеми.

Грижа

Дългите разходки, игри и забавления със собственика му – това са ключовите моменти за щастието на Aкита. Активно спортуващите семейства са най-добрите стопани за тези кучета, а за предпочитане е те да имат опит в отглеждането на кучета като цяло. Акита се поддават на дресировка, но тя трябва да се случва единствено от страна на техния собственик и може да се окаже известно предизвикателство. Ако решите да дадете кучето на училище или да му вземете личен треньор, рискувате да го отдалечите от себе си, а скъсването на връзката помежду ви може да го накара да не обръща внимание на командите, които му давате в бъдеще. 

Добре е да отделите време и да проучите точно как се тренира Aкита, защото това куче реагира доста зле на суровите методи на обучение. Освен това отнема повече време, отколкото при други породи, защото това са интелигентни, но и инатливи кучета, които искат чести и непрекъснати демонстрации на уважение и привързаност, преди да започнат да изпълняват командите ви. Помнете – ако се отнасяте с Акита с уважение, то ще ви отвърне по същия начин! 

Хранене

Акита не е претенциозно към храна, но ако искате козината му да е в най-добрия си вид и като цяло кучето ви да се намира в оптимално добра форма, заложете на висококачествена суха храна, веднъж дневно.

Деца и домашни животни

Акита са внимателни към по-малките членове на семейството, така че са подходящи за отглеждане и съжителстване с малки деца. Макар че по природа са по-скоро спокойни, те стават доста агресивни към други кучета от техния пол. Свикването с други, по-малки животни, също би могло да бъде известно предизвикателство за Акита. Към непознати обаче, тези кучета се държат не само резервирано и недоверчиво, а дори може да покажат агресия.