Чувстват ли кучетата вина, когато изглеждат гузно
Н а всички ни се иска да вярваме, че кучетата са способни на сложни емоции. Тайничко се надяваме те да оценяват всичко, което правим за тях, а не само да се нуждаят от нас, защото ги храним или разхождаме в парка ... Ще ни се да мислим, че действително сме им липсвали, когато ни е нямало – както те на нас!
Съвсем нормално е, когато изпитваме толкова силно чувство на обич и привързаност към косматия си другар, да се надяваме, че и той би ни отвърнал със същото ниво на грижа, обожание и признателност – толкова голямо място има кучето в сърцето ни! Така че, може би не е никак изненадващо, че ни се иска да мислим, че домашният ни любимец цени нашето одобрение и искрено се разкайва, когато е направил нещо лошо.
Дали обаче действително кучето ни се чувства виновно, когато е сътворило беля у дома, докато ние сме били на работа? И действително ли „гузният“ му поглед и език на тялото отразяват вътрешното му усещане, че е сбъркало някъде?
Кучето ми изглежда виновно – какво значи това?
Прибирате се след дълъг и изтощителен работен ден. Да приемем, че още с влизането у дома откривате „доказателство“ да свършената от домашния ви любимец беля (сдъвкана обувка, нагризан кабел, възглавницата ви - на пода в коридора…). Първата ви реакция естествено е да се обърнете към косматия си спътник с въпроса „Какво си направил?“, изречен със силен, ядосан тон. И разбира се, кучето ви реагира по стандарт – с тъжен и виновен поглед.
Лицето на кучето ви сякаш казва, че то не само е отговорно за лошото поведение и последвалата беля, но и (може би най-важното), че то съжалява, че я е направило. И е доста лесно да приемем, че това действително е така. Все пак – „гузната физиономия“ се появява още, щом пристъпите прага нали? Със сигурност това доказва, че четириногият ви приятел разбира, че е направил нещо нередно.
Да, но не е задължително
Замисляли ли сте се, че начинът, по който казвате „Какво направи?“ може би е доста вероятно да е подсказал на животното какъв тип поведение се очаква от него?
Какво казва науката?
За съжаление, няма прост и сигурен начин, чрез който да разберем кога домашният ни любимец се чувства виновен. Докато не дойде деня (който всеки стопанин на четириного тайничко се надява да доживее!) и не срещнем говорещо куче, то няма как да бъдем напълно сигурни. Това обаче не значи, че изследователите не се опитват да открият отговорите на въпросите, които занимават собствениците на домашни любимци.
Според резултатите от последно проучване, публикувано по-рано тази година, проведено от изследователи от университета в Кеймбридж, по-често „виновният вид“ се появява у кучето, веднага щом собственикът му се скара и той по-скоро е отговор на сигналите на човека, отколкото оценка на собственото поведение у домашния любимец.
Еволюцията и „виновният поглед“
Изглежда, че еволюцията и годините, прекарани редом до човека, играят своята роля при „виновния поглед“ на четириногото. Още Дарвин забелязва, че видовете поведения, свързани с вината – държане на главата надолу и отклоняване на погледа – се наблюдават при някои видове примати. И това не е твърде изненадващо – чувството за вина служи за укрепване на социалните взаимоотношения и за минимализиране на последиците от прегрешенията срещу партньорите.
Изследванията показват, че това може да важи и за вълците, както и за домашните кучета.
С други думи – този вид поведение може да не значи същото за вашето куче, както за самите вас. Съществува вероятността то да е просто заучено средство за постигане на определена цел. Подобна е ситуацията с децата, например – малчуганите често са склонни да казват „Съжалявам“, когато родителите им ги подканят, защото знаят, че това се очаква от тях в дадена ситуация. Но ако след това им се зададе въпрос „За какво съжаляваш?“, те често не знаят какво да отговорят. Тоест – те осъзнават, че изричането на думата „съжалявам“ е подходящо средство за постигане на определена цел, макар и да липсва разбирането защо това е така.
Това ни отвежда до един от най-интересните аспекти на нашето възприятие за вината в нашите кучета.
В проучване на унгарски учени, цитирани от специализирания сайт pshychologytoday.com, е установено, че повече от половината от собствениците (над 59% от участниците) пред които домашният любимец показва „виновно поведение“ споделят, че са склонни да се карат по-малко на животното, когато изглежда „гузно“. Това ни води до извода, че е напълно възможно кучето ви да се е научило какъв вид трябва да има, за да ви въздейства – дори и да не се чувства виновно.
Ако случаят е такъв, тогава всъщност можете да сте щастливи, че макар и да не изпитва сложна емоция като „осъзнаване на вина“, то домашният ви любимец е достатъчно умен, за да знае как да се „измъкне“ от ситуацията.
Дадохме ви малко храна за размисъл, нали?
Вижте още:
Как да спрем кучето да дъвче всичко в дома ни