Еднополовата агресия при кучетата: какво представлява и може ли да бъде предотвратена?

А гресията между кучета от един и същи пол може да бъде истински проблем за някои собственици на четириноги. И, вярвате или не, това се случва по-често, отколкото си мислите. 

Еднополовата агресия може да бъде сериозен поведенчески проблеми и потенциално – да доведе до нежелани инциденти. За това и не бива да се неглижира – ако домашният ви любимец проявява агресивно поведение, препоръчваме ви да се консултирате с ветеринарния си лекар или сертифициран треньор на кучета. 

Какво представлява еднополовата агресия при кучетата?

Както подсказва името, това е агресивно поведение, проявявано от едно четириного към други животни от същия пол. Форма на агресия между домашните любимци, което може да се прояви както при мъжки, така и при женски кучета от всяка порода. Излишно е да споменаваме, че последствията могат да бъдат сериозни при четириноги, които имат голяма разлика в размерите, когато едното животно има физическо предимство или е представител на голяма и мощна порода. Във всеки случаи, този тип борба за надмощие, най-често – при мъжките кучета, ескалира бързо и често е травматично преживяване за всички участници, включително собствениците, които често се чувстват безпомощни. 

Снимка: iStock

Какво представлява стълбата на общуване при кучетата

Едва ли ще видите кучета да се впускат направо в битка без предупреждение. Всички признаци и сигнали, които животните дават – както помежду си, така и на собственика си, са възможност за деескалация на поведението и спиране на битката. Ключовото е да разпознаете езика на тялото на четириногите и да знаете кога да се намесите. 

Има много предупредителни знаци, които предвещават, че едно куче е на ръба към проява на агресия. Някои от тях включват:

• Отказ от игра

Уплашените, стресирани или застрашени кучета може да избягват да играят и да си взаимодействат помежду си. Вместо това те прибягват до отбранително или отбягващо поведение. 

Снимка: iStock

• Пилоерекция (наежване)

Когато козината на гърба на кучето е повдигната, това често е индикация за състояние на гняв, страх или безпокойство. Лесно разпознаваем физически признак, за който всеки стопанин следва да знае. 

• Скован език на тялото

Кучетата, които се чувстват застрашени, могат да имат скована поза на тялото, когато показват признаци на потенциална конфронтация.

• Интензивно втренчване 

Ако кучето ви се взира интензивно в друго четириного, сякаш е застинало, бъдете нащрек, защото това може да е знак за предстояща атака. 

Снимка: iStock

• Ръмжене 

Ръмженето и оголването на венците са две ясни индикации за вероятна агресия между две кучета.

• Нахвърляне и лай

Важно е да имаме предвид, че куче, което се хвърля напред към друго четириного, докато лае силно и агресивно, може да използва това поведение като начин да увеличи разстоянието и да накара другото животно да се отдалечи.

• Ухапване 

Ухапването обикновено е последна мярка, до която е желателно да не се стига

Снимка: iStock

Какви са най-честите причини за еднополова агресия при кучетата?

• Хормони

Хормоните, особено половите (но също и окситоцин и вазопресин), могат да окажат огромно влияние върху поведението на едно куче. Особено валидно е това при некастрираните мъжки животни, при които има по-високи нива на тестостерон или естроген, което допринася за повишено териториално и агресивно поведение.

Според последно проучване, цитирано от Американския киноложки клуб, нивата на окситоцин и вазопресин също могат да повлияят на социалното поведение и агресията при четириногите. 

• Установяване на социална йерархия

Еднополовата агресия често е резултат от приспособяването на кучетата към социалната зрялост и променящата се динамика в домакинството. За това и подобно поведение се наблюдава по-често в семейства с повече от един домашен любимец. 

Снимка: iStock

Забележка: Ако забележите признаци на агресия между двете си кучета, важно е да действате веднага. Имайте предвид, че често идентифицирането на конкретните причини за агресия изисква експертен опит и намесата на сертифициран специалист по поведение на домашни любимци или ветеринарен лекар.  

Те могат да оценят поведението, здравето и околната среда, в която живеят кучетата, за да разработят цялостен план за ефективно управление и справяне с агресията. Докато това се случва, най-добре е да държите двете животни разделени. 

Как да предотвратим еднополова агресия при кучето си

Въпреки че може и да не е възможно напълно да се предотврати агресията на едно куче към представители на същия пол, стопаните могат да предприемат определени стъпки, за да се сведе до минимум рискът от инциденти. 

Снимка: iStock

• Ранна социализация

Правилното социализиране на кучето ви може да му помогне да развие положителни взаимоотношения с другите четириноги, независимо от пола им. Контролираните, положителни взаимодействия с добре възпитани, приятелски настроени кучешки приятели през първите месеци от живота на питомеца ви, ще повлияят значително на бъдещия му темперамент. 

• Положителна и постепенна социализация

При запознаването на две кучета, независимо от възрастта им, важно е да има контролирана, постепенна и положителна социализация. Това може да направи разликата – дали две животни ще се възприемат взаимно като конкуренция или като бъдещи приятели. Имайте предвид обаче, че когато сексуалните хормони се задействат, при кучетата обикновено те са с приоритет. И могат да променят отношенията между четириногите много бързо, тъй като този естествен инстинкт надделява. 

• Кастриране/стерилизиране

Кастрацията/стерилизацията може да помогне за намаляване на шансовете за агресия. Хормоналните влияния могат да допринесат за агресивно поведение, а кастрацията може да смекчи това. 

Снимка: iStock

• Обучение с положително подсилване

Последователните и положителни методи на обучение могат да помогнат на домашния ви любимец да възприеме подходящо поведение и реакции към други четириноги. 

• Управление на тригерите 

Бъдете наясно със ситуациите, които могат да предизвикат агресия у вашето куче, и вземете мерки, за да ги избегнете или сведете до минимум. Например, ако питомецът ви става агресивен към други четириноги, когато е на каишка, помислете да пренасочите разходката си към райони с по-малко движение. 

• Бъдете отговорни

Винаги наблюдавайте кучето си, когато общува с други четириноги, особено ако има история на агресия. Това може да помогне за предотвратяване на потенциални битки и да ви даде възможност да се намесите рано, ако забележите признаци на агресия. 

Снимка: iStock

Имайте предвид, че тъй като всяко четириного има свой собствен темперамент и личност, ефективността на всички изброени мерки може да варира. Ние бихме ви препоръчали да потърсите потенциална помощ, но ранната намеса и последователно обучение също са решаващи фактори за подобряване на поведението на вашия космат другар.