Кучето ми се страхува от други кучета – какво да направя?
Н икой, било то човек, куче, котка, слон, таралеж или друго животно, не е напълно освободен от своите страхове. Това е заложено в биологията ни. Страхът е начинът на мозъка да ни предпази, като ни направи естествено свръхбдителни и ни подготви да се борим с потенциални заплахи и опасности.
Какво обаче се случва, ако най-големият страх на вашия домашен любимец са другите кучета? Та те са навсякъде! Извън дома ви е практически невъзможно да попречите на четириногия си другар да види, ако не и – да си взаимодейства от време на време с нещото, от което се плаши най-много.
Изглежда и звучи обезсърчително, знаем, но добрата новина е, че има начини да помогнете на косматия си другар да се чувства по-уверен и да се стресира по-малко, когато в близост до него има други четириноги.
Как да разберем дали кучето ни се страхува от други себеподобни?
Понякога може да е трудно да разпознаете страха, особено ако кучето ви реагира на други четириноги с лай или ръмжене. Поведение, което на пръв поглед изглежда като „агресивно“ обаче, често се корени в реакцията „бий се или бягай“, категорични са професионалните дресьори.
Когато разхождате домашния си любимец на каишка, например, той не може да избяга от приближаващо се куче, нали? И когато „бягството“ не е опция, следващият курс на действие е „борбата“.
Сред поведенията, които едно изплашено куче може да прояви, са:
- Лае, ръмжи или се хвърля в нападения на други кучета
- Прозява се шумно или облизва устните си по преувеличен начин, когато други четириноги се приближават
- Опитва се да се отдалечи и да избегне разминаване с друго куче по улицата
- Крие се, когато има друго четириного в близост
- Трепери или скимти около други кучета
- Отказва храна и лакомства, когато има други четириноги в близост
Какво трябва да избягвам, ако домашният ми любимец се страхува от други кучета?
Ако подозирате, че вашето куче се страхува от други четириноги, първата стъпка е да им попречите да осъществят взаимодействие, което може да доведе до негативни преживявания. Не забравяйте обаче, че това все пак са животни – дори и най-добре обученото куче на света може да изпадне в ситуация, при която да се отключват непредвидими реакции. За да избегнете неприятни изненади, ето няколко насоки, към които да се придържате:
- Не водете кучето си в парка или друго оживено място без каишка.
- Осигурете на домашния си любимец безопасна буферна зона по време на разходка.
- Избегнете директни разминавания с други домашни любимци – пресечете улицата или изчакайте другото животно да отмине.
- Никога не крещете на вашето куче и не го принуждавайте да общува с други себеподобни.
- Бъдете защитник на нуждите на вашето куче. Ако някой ви попита дали може да го поздрави, учтиво му кажете „не“ и продължете напред.
Утешаването на кучето ми засилва ли плашливото му поведение?
Краткият отговор е не. Когато успокоявате домашния си любимец с мили думи и обич, вие не засилвате страха му по начина, по който похвалите или наградите засилват други поведения. Страхът не е реакция, породена от логиката.
Да помислим за това от човешка гледна точка. Логично ли е някой от нас да се страхува от паяци, като повечето т тях са напълно безобидни? А какво да кажем за факта, че има хора, които изпадат в ужас още със сядането в самолет, когато този вид транспорт е по-безопасен от шофирането, например? Не. Страхът идва от дълбоко вкоренена емоция, а не следва логика.
Ако приятел, който се страхува от летене, седи до вас по време на полет, кое е по-вероятно да го накара да се почувства по-добре: да му крещите или да му кажете спокойно, че няма нищо страшно, разсейвайки го със забавни истории и чаша вино, например? Бъдете сигурни, че ако тръгнете по пътя на добротата и разбирането, има голяма вероятност да промените негативната асоциация на въпросната личност. И по време на следващия полет той да си спомни с положителна нотка за преживяването, което е имал с вас. Ако продължавате така с течение на времето страхът на вашия приятел от летене може би няма да изчезне напълно, но е много по-вероятно да намалее, отколкото да се увеличи. Е, същият принцип важи и при успокояването на страхливо куче.
Как да помогна на моето кученце да преодолее страха си от други кучета?
Тъй като страхът е дълбоко вкоренена емоционална реакция, да помогнете на домашния си любимец да го преодолее може да се окаже трудно. Няма ясен или лесен път, който да ви начертаем, а и всяко четириного се движи с различно темпо.
Десенсибилизацията и контракондиционирането са най-добрите възможности, които имаме, за да помогнем на косматия си приятел да преодолее страха му. Накратко, ето как работят въпросните методи:
- Определете прага на страх на вашето куче
Колко близо може вашият домашен любимец да доближи непознато животно, преди да започне да показва външни признаци на страх? Това разстояние може да бъде 100 или 5 метра. Без значение колко е то, направете всичко възможно никога да не позволявате на питомеца си да се доближава по-близо, поне в началото на обучението.
- Променете мнението на вашето кученце за другите кучета
В дадения момент близостта с други кучета предизвиква отрицателна емоция у вашия домашен любимец. Целта ви е да промените това, превръщайки го в нещо положително. За да го направите, трябва да накарате животното да мисли, че появата на друго четириного на безопасно разстояние е предзнаменование, че ще му се случи нещо прекрасно. Ако на хоризонта се появи друг домашен любимец – време е да извадите лакомствата от джоба си! Давайте ги бързо, едно по едно, докато животното излезе извън полезрението на вашия питомец. Ако можете, използвайте награди с по-висока стойност. Скучните гранули или пакетирани бисквитки няма да ви отведат много далеч при този вид обучение.
- Практика, практика, практика
Използвайте всяка възможност, за да практикувате схемата десенсибилизация-контракондициониране. Погрижете се винаги да имате лакомства със себе си, за да можете да сте подготвени по време на разходка.
- Намалете разстоянието между вашето куче и другите кучета
След като домашният ви любимец е в състояние да гледа спокойно как друго четириного преминава покрай него, намалете буферната зона. Ако, например, сте започнали на разстояние от 100 метра, опитайте с 50 м. Ако преди са били 5 крачки, нека станат 3, например. Следете реакциите на кучето си и бъдете готови за награждаване. Продължавайте да намалявате праговата дистанция с течение на времето, оставяйки вашият домашен любимец да ви насочва кога е готов да напредне.
Ще може ли кучето ми някога да си играе с непознати четириноги в парка?
Много хора и стопани на четириноги сякаш са напълно уверени, че кучетата трябва да си играят с други себеподобни. И ако това не се случва естествено, значи нещо не е наред. Истината обаче е, че това, което домашният ви любимец вероятно иска повече от всичко в живота си, е да бъде близо до вас. За много кучета играта с други от техния вид не е чак толкова вълнуваща или интересна.
Дори да постигнете забележителен напредък с домашния си любимец и той да преодолее страха си от други четириноги, едва ли ще е особено ентусиазиран от идеята да отиде в кучешкия парк или близката градинка. И това не бива да ви тревожи, тъй като означава само, че вашият космат другар може и да не допусне толкова близо до себе си други кучета, но вече няма да се стресира в тяхно присъствие.
Замислете се, хората също сме придирчиви към това с кого прекарваме времето си. За това и вашата цел е да изградите увереност у четириногото си другарче, то да започне да се движи уверено и без страх, а не да бъде „социална пеперуда“.