Омръзнало ви е да тренирате кучето си – ето как да останете мотивирани

Снимка: iStock

П одходили сте като всеки отговорен стопанин на домашен любимец – направили сте всички правилни неща, свързани с обучението на кучето ви. И досега всичко вървеше добре: четириногото знае кога от него се иска да седне, да спре или да стои мирно, държи се учтиво в присъствието на гостите ви и нямате проблем да го разхождате на каишка, без да се дърпа.

В даден момент обаче, тренировъчните сесии започват да се усещат по-скоро като тежест – и изглежда така, сякаш и на самото животно вече нито му е интересно, нито особено приятно. За това и няма как да не се замислите – дали не е време да се откажете?

Бързаме да ви успокоим – не сте единствените стопани, при които мотивацията, свързана с дресурата постепенно отслабва с времето. Но не бива да се отказвате! Просто е необходимо да поработите върху собствената си мотивация, защото тя е ключът към постигането на добри резултати в обучението. До колко едно куче ще се отнесе добре към дресурата се влияе от различни фактори като възраст, порода или размер. Но най-важното е вашата способност ефективно да привличате вниманието му, възнаграждавайки желаното поведение.

Dogsandcats.bg

Снимка: iStock

За щастие, когато става въпрос за връщане на мотивацията у стопаните, има няколко малки промени, които обаче ще произведат мигновени резултати. Предлагаме ви 5 често срещани причини защо собствениците на четириноги се отказват от дресурата им, както и някои изпитани стратегии за справяне с тези „капани“ на досадата.

Мотивационни препятствия и как да ги преодолеем

Приемането на подхода „всичко или нищо“

Неразумно и нереалистично е да очаквате да отучите домашния си любимец от дадено проблемно поведение в рамките на една тренировъчна сесия. Обучението трябва да е непрекъснато, като най-добре е да се случва на кратки тренировки по време на разходка, с продължителност между 30 секунди 10 минути. Всъщност, колкото по-добре съумеете да интегрирате обучението в ежедневните взаимодействия с домашния си любимец, толкова по-големи са шансовете ви той да започне да следва командите и да прави това, което се иска от него. Дресурата е едновременно процес, но и начин на живот – не просто тричасова сесия една събота в месеца, когато сте преценили, че имате време.

Снимка: iStock

Забравяйте да си поставяте цели

Обучението може да започне да се чувства като тежест, когато загубите представа за целите си. Да имате нещо, за което вие и четириногият ви другар работите заедно, ще ви помогне да останете мотивирани. Какви ще са целите – преценявате вие, важното е да определите цел на посоката на дресурата. Това ще ви служи като напомняне защо всичко си струва усилията. И имайки предвид тази крайна цел – празнуването на малките успехи по пътя ще ви помогне да поддържате мотивацията си на нужното ниво.

Предлагане на грешната награда

Понякога кучетата губят интерес към тренировките, защото усилията, които полагат, не се възнаграждават. Например, вашият домашен любимец може да сяда по команда с ясното съзнание, че след това следва похвала. Но в парка за кучета, с всички разсейващи фактори като нови миризми и други четириноги, само щедрата похвала от ваша страна може да не е достатъчна, за да накара животното ви да изпълни това, което се иска от него.

Снимка: iStock

Важно е да намерите правилните награди и поощрения за всяка ситуация, такива, които си струват животното да направи това, за което го молите. Това ще помогне на косматия ви другар да се фокусира по-добре върху обучението, вместо да се разсейва от обстановката наоколо. За щастие, средата също може да се използва като награда за желаното поведение – например, след като кучето седне можете да поиграете още 5 минути с любимата му топка.

Придържате се към неща, които не работят

Някои кучета могат да бъдат по-трудни за мотивиране в сравнение с други. И понякога нито лакомствата, нито играчките са достатъчна награда. За съжаление, не съществува универсален подход при обучението на четириноги – всеки домашен любимец е отделен индивид, със своите различия в стила на обучение и мотивацията. За това – ако установите, че домашният ви любимец не напредва, може да се наложи да промените подхода си към обучението. Понякога е възможно и липсата на напредък да бъде причинена от основен медицински проблем или състояние. Ако имате подобни подозрения – не губете време да се консултирате с ветеринарния си лекар.

Снимка: iStock

Губите представа колко далеч сте стигнали

Може да се окаже доста лесно да забравите откъде сте започнали вие и вашият домашен любимец и следователно – да ви е трудно да оцените постигнатия до момента напредък.

Видео клипчета, писмени бележки или обратна връзка от страна на приятели и семейство, които прекарват време около вашето куче, могат да бъдат полезни инструменти за придобиване на перспективата на вашия напредък. И въпреки че може да почувствате, че косматият ви другар все още има дълъг път пред себе си, ще бъдете приятно изненадани, когато погледнете назад и видите колко далеч сте стигнали.

Снимка: iStock

И още някои разсъждения относно мотивацията

В някои случаи кучето ви може да не се усеща мотивирано по време на тренировките, защото не му допада дадена команда или не е в състояние да изпълни нещо по начина, по който го молите. Например, може да не дойде веднага, когато го повикате в парка, защото това е знак, че ще бъде вързано на повод и най-вероятно предвещава края на разходката ви. Или може да откаже да седне, когато имате гости у дома, защото се чувства тревожно от присъствието на непознати на своя територия.

Снимка: iStock

Решението на тези ситуации е да преосмислите поведението си, за да може да повлияете и на държанието на четириногото. Например – в парка за кучета, вместо да го викате само, когато е време да си тръгвате, постарайте се да привличате вниманието му по-често, като го награждавате с лакомства и похвали, а след това го оставите да довърши игрите си с останалите домашни любимци. А ако изглежда притеснено от нови хора, не го насилвайте – позволете му да се оттегли в спокойно кътче, а командата за седене практикувайте в моменти, когато сте сами у дома.

И накрая – добре е да правите и паузи от тренировките. Всички се нуждаем от почивка понякога. Разбира се, да натиснете „пауза“ на обучението не значи да оставите домашния любимец да прави каквото си иска – не забравяйте, че дресурата трябва да бъде част от ежедневните ви взаимодействия с животното.