Дакел

История

Според любители на породата, корените й се крият далеч назад във времето, чак до Древен Египет. За това свидетелстват стенописи, рисунки и скулптури на над 4000 години, на които се виждат кучета, подобни на днешния дакел. Според друга теория, следи за произхода им могат да се открият в паметници на културата на ацтеки, гърци и китайци. Където и да е истината обаче, днес е любимо куче, известно като ненадминат ловец на лисици.

За официална родина на този четирикрак приятел, наричан подигравателно и закачливо „кренвирш“ или „хотдог“, се смята Германия, където се предполага, че породата е селектирана и използвана за лов на язовци и бобри.

Специфичната форма на тялото на това малко, но хитро кученце, му позволява необезпокоявано да се мушка в дупките на вредителите. Лесен за отглеждане, Дакелът бил много популярен сред средната класа в Германия в онези години. Породата е официално призната и стандартизирана през 1870 година.

Външен вид

И да искате, няма как да сбъркате Дакела. Това е една от най-разпознаваемите породи в света заради специфичната форма на тялото и муцуната му. Съществуват три вида дакел, като имената им идват главно от размерите и теглото. Стандартният е с височина между 30 и 35 см и тегло 7-11 кг; мини-дакелът тежи „скромните“ 2,5-3 кг, а дакелът-джудже – от 3 до 4 кг. Главата на тези кучета е удължена, стеснява се към носа. Черепът е плосък, а тялото – дълго с къси крака. Въпреки това дакелът е изключително бърз и подвижен! Очите на тези кучета са изключително изразителни, средни по-големина, при някои представители на породата – леко изпъкнали. С овална форма и дружелюбен, любопитен поглед. 

Ушите са разположени високо на главата, дълги и „веещи се“, те са дълги, със заоблен край. Гръдният кош е добре развит, шията – дълга и мускулеста. Нормално е да „виждате“ краищата на ребрата – това не значи, че кучето е слабо или недохранено. Опашката е разположена високо. В зависимост от козината си, дакелите са два вида: гладкокосмести и дългокосмести:

При гладкокосместите дакели козината е къса и блестяща, а цветовете са пясъчен, тъмно-червеникав, рижав и черен. Носът е черен или кафяв на цвят, спрямо козината на кучето. 

Дългокосместите дакели имат гъста козина, най-често рошава, приличаща на вълниста тел. Повечето от тях имат оформени по-дълги брада и мустаци, а ушите им – в долната си част имат дълги косми, наподобяващи ресни. Цветът на тези дакели варира от светъл до много тъмен, като допустими са всички цветове. 

Характер

Дакелът е умен, жизнерадостен и смел, понякога прекалено! Тези, иначе дребни кученца, имат невероятен хъс и се възприемат за доста по-големи, отколкото всъщност са. Репутацията им на безстрашни, винаги готови за игри и забавления е абсолютно оправдана – с това куче вкъщи, гарантирано, никога няма да ви е скучно! 

Представителите на породата са доста темпераментни, като честите прояви на инат са нещо обичайно за тях. За това обучението им трябва да започне още след третия месец, най-добре да е съчетано с разходките на кученцето. Имайте предвид, че не понасят никак добре каквито и да е било прояви на насилие около тях и могат да реагират по различни начини, ако ги нагрубите. Прекалено стресиращата среда може да направи Дакела непослушен, несигурен и пакостлив, като той е склонен да унищожава всичко, изпречило се на пътя му. 

Единственият работещ модел на обучение при тези кучета, е метода на поощрение чрез лакомство. Те не обичат и да остават сами дълго време – ако се отегчи, той би могъл да започне да „плаче“ – лай, който гарантирано няма да му спечели симпатиите на съседите ви!

Здраве

Поради формата на тялото, най-честите проблеми при дакела идват от гръбнака. Важно е да внимавате и да избягвате да качвате кучето на високо легло, тъй като ако скочи от него рискува да пострада именно тази част от тялото му. Дакелите имат проблеми и с гръбначните прешлени, генетично са податливи на катаракта, епилепсия, болести на сърцето и отделителната система. Склонни са към инфекции на ушите и очите.

Грижа

Малко, но много енергично кученце, дакелът има нужда да изразходва енергията си, независимо дали се отглежда в къща с двор или в апартамент. Игрите и вниманието на стопанина му са основни за тези живи, темпераментни кученца. Те имат нужда да потичат поне малко на воля, като е добре през останалото време да ги разхождате на дълъг повод, защото ловният им инстинкт и вродено любопитство могат да им докарат бели в града. 

Дакелите се губят често, защото захванат ли някоя следа - те остават глухи за виковете на стопанина си. Добре е на нашийника на любимеца ви да има плочка с ваш телефон и той да е с чип, за да може ако се изгуби да ви бъде върнат. Дружелюбен към други кучета, Дакелът винаги ще реагира, ако бъде предизвикан. 

Поддръжката на козината зависи дали са гладкокосмести или дългокосмести, но и в двата случая от вас не се изисква нищо повече, освен да разресвате любимеца си няколко пъти седмично, за да блести козинката му. Важно е да почиствате ушите на дакела редовно, защото именно там се развиват чести инфекции при дакелите. В аптеките се продава специален разтвор за целта. 

Следете и за дължината на ноктите и при нужда – посетете ветеринар, за да ги подкъси. Дребните ловни породи по принцип са склонни към проблеми със зъбите, натрупване на зъбен камък и лош дъх – добре е Дакелът от малък да свикне да почиствате зъбите му. Давайте му и специални дента стикове.

Хранене

Дакелът е много подвижно и активно куче с бърз метаболизъм. Най-добре е да го храните с кучешка храна за дребни породи, суха или от консерва, съчетана с натурални продукти като леки меса, дреболии и хрущяли. Всичко, което давате на тези малки кучета, трябва да е преминало термична обработка. Добре е храненията да са две, като между тях прибирате паничката на любимеца си. Дакелът обича много зеленчуци – готвени или сурови, ябълки, круши и други плодове, които може „да хруска“. Избягвайте да му давате солено, пържено, тестени и сладки храни. Важно е да не оставяте кучето да преяжда – наднорменото тегло, съчетано с късите крака, може да причини проблеми с гръбнака на кучето и то да се обездвижи.

Деца и домашни любимци

Приятели на деца от всички възрасти, Дакелите са подходящи за големи семейства. Въпреки това, задължително обяснете на малчуганите за специфичните проблеми на тези кучета с гръбнака и за какво да внимават в игрите. Ранната социализация ще направи Дакела спокоен и той би могъл лесно да се сприятели с други кучета. С котки и по-малки домашни любимци би могъл да съжителства, ако са израснали заедно.