Папийон

История

Красиви, малки и нежни, тези декоративни кученца дължат името на ушите си, които имат формата на пеперуда. Любими компаньони на представителите на аристокрацията, твърди се, че лично френските крале Анри III, Луи XIV и Луи XV притежавали по един такъв симпатичен любимец. Последната кралица на Франция – Мария Антоанета, както и мадам де Помпадур също били заобиколени от такива кученца. 

Стандартът не породата е установен през 1934 година. За да подобрят качеството и гъстотата на козината, британски селекционери започнали кръстоски с шпицове. 

Външен вид

Папийонът е дребна, декоративна порода куче с крехки, фини, но здрави кости, изящна и горда походка. Независимо от пола си, те рядко тежат повече от 5 кг, като на височина достигат до 28 см. Главата е пропорционална на тялото, муцунката – леко заострена, носът – малък и черен на цвят. Очите са с бадемовидна форма, доста големи и изразителни, също тъмни. 

Ушите, дали и името на тези четириноги, са големи, прави или клепнали. Разположени са леко назад, отдалечени едно от друго, обилно покрити с козина. В ъгълчетата с имат дълги ресни. Опашката им е вирната смело и предизвикателно нагоре. Тялото е издължено, крайниците – нежни, но мускулести. Оцветяването е бяло-петнисто.

Характер

Папийоните са позитивни, игриви, жизнерадостни и приятелски настроени малки кученца, които сякаш винаги са в добро настроение. Съзряват бавно и през голяма част от живота си на практика са „тийнейджъри“, което обяснява непрестанното им желание за игри и забавления. Те силно се привързват към семейството си, много са чувствителни и лесно усещат какви са настроенията на стопанина им. Макар и малки, не биха се поколебали да проявят агресия, за да ви защитят от потенциална заплаха, а със силен лай ще ви уведомяват за приближаващи се гости. Не понасят особено добре самотата и оставени без човешко присъствие дори за кратко време могат да изпаднат в състояние на апатия или обратното – да се „активизират“ в белите вкъщи. Ранната социализация би се отразила добре на характера им.

Кучетата от тази порода са сред най-умните на планетата – те се нареждат на 8-мо място по интелект. За това и обучението им не е проблем дори за хора без опит. Макар че са дребни, Папийоните имат много силен характер и за да имате успех в тренировките е необходимо да ви възприемат като лидер. Бъдете твърди и постоянни, но не и агресивни. Всяко повишаване на тон или физическо наказание действа много зле на психиката на тези кученца. Асоциацията на болката с командата може напълно да ги откаже от дресурата и те няма да ви слушат за нищо. Най-голям успех бихте имали ако пречупите тренировките през призмата на играта.

Здраве

Тези декоративни кученца често страдат от различни очни и ушни инфекции, проблеми със стомаха, катаракта, вродена глухота, обърнати клепачи и тазобедрена дисплазия. Склонни са към преяждане и подуване на стомаха.

Грижа

Папийонът е много активно и игриво кученце, което има нужда да изразходва енергията си. Въпреки че тича и играе по цял ден вкъщи, то има нужда от излизания и навън, за да се социализира и подиша въздух. Не забравяйте да му облечете подходящо палтенце през зимата, за да не настине. Перфектно за живот в апартамент, то е чудесен компаньон за малки и големи.

Козината му има нужда от ежедневно разресване, за да не се сплъстява. Редовно преглеждайте очите и ушите, за да предотвратите възможни инфекции. Тези кученца никак не обичат водата за това честото къпане не е препоръчително.

Хранене

Най-добре е да храните тези кучета главно със суха храна, премиум клас, подходяща за дребни породи. Можете да разнообразявате с натурални продукти, но в малки количества, защото те са склонни към преяждане. Стремете се около 70% от дневната им дажба да е съставена от месо и местни субпродукти. Не се препоръчва да давате на Папийон каквито и да е било кокали, свинско месо, прясно мляко, тестени и пържени изделия. Добре се вписват в менюто им различни плодове, зеленчуци, нискомаслена извара, твърдо сварени яйца и нискомаслена сметана.

Деца и домашни любимци

Папийоните много обичат деца, но декоративните им размери правят играта с най-малките твърде опасна за тези четириноги. Освен, че без да искат могат да ги наранят, кученцата не биха се поколебали да отвърнат с агресия на по-грубо отношение от страна на хлапетата, дори и да е неволно.

С други кучета и домашни животни се разбират добре само, ако са израснали заедно. В природата на тези малки животни е да са много ревниви към вниманието на стопанина си, за това те предпочитат да са единствените ви четириноги любимци.