Шотландска еленова хрътка

История

Произходът на тази интересна хрътка е доста стар и е свързан с произхода на Ирландския вълкодав. Използвани векове наред за лов на едри животни -главно елени, тези кучета се смятали за признак на аристокрация и били сред любимите любимци на различните шотландски кланове.

Шотландската еленова хрътка е ценена заради уменията и красотата си. По време на рицарските времена, никой с ранг по-нисък от граф не е имал правото да отглежда такова куче. Породата почти изчезва към края на 18 век, но е спасена от ентусиастите Арчибалд и Дънкан Макнийл. 

През 1892 година породата е официално призната и става популярна в цял свят. Предполага се, че главна заслуга за това имал именно лорд Дънкан Макнийл, който работил усилено за запазване и усъвършенстване на Диърхаунда през годините. През 1974 година е основан първият клуб на притежателите на Шотландската еленова хрътка, както са популярни тези кучета у нас. Шотландският диърхаунд пристига в Съединените щати към края на 19 век и е приет в групата на хрътките на Американския киноложки клуб (AKC) през 1886 г. Днес тези хрътки остават сравнително рядка порода.

Снимка: iStock

Шотландските еленови хрътки са много лоялни и изключително привързани към семействата си кучета, които обикновено предпочитат да не бъдат оставяни сами. С приятелски темперамент, тези четириноги рядко подхождат агресивно и реагират добре на непознати. Определено не са подходящи за пазачи, а отглеждането им е свързано със специфични грижи, с които бъдещите собственици е добре да се запознаят предварително.

Външен вид

Основната разлика между Диърхаунда и Ирландския вълкодав е във височината и теглото. Мъжките еленови хрътки достигат внушителните 76 дори 78 см височина и тегло от 45 до 50 кг. Женските са малко по-дребни – с височина от 71 см и тегло – около 43 кг. Главата на тези кучета е широка между ушите, муцуната – издължена и се стеснява леко към носа. Носът е черен, ушите – високо поставени, носени назад, подобно на Грейхаунда. Очите са малки, тъмнокафяви или с цвят лешник. Шията е дълга и здрава, тялото – издължено, с добре развити гръден кош и мускулатура. Опашката е дълга и тънка, виси надолу. Козината е твърда на пипане, сравнително дълга, изглежда леко рошава. По тялото, шията и крайниците е по-груба, по главата и гърдите – по-мека. Най-желан сред цветовете е тъмносиво-синият, тъй като се предполага, че колкото по-тъмна е окраската на кучето, толкова по-голяма е вероятността да е от развъдника на лорд Дънкан Макнийл. Срещат се и пясъчно, светло сиво и кафяво.

Характер

Предпочитана от аристократи, породата се слави със спокойния си, уравновесен и приятелски характер. Диърхаунда може да бъде описан като силно, смело, но и много чувствително куче – истински шотландски „рицар“!  Лоялни, предани и тихи, понякога тези хрътки изглеждат меланхолични или замислени, но всъщност просто се наслаждават на компанията на стопанина си, без да му се натрапват. Изключително дружелюбни, за тях агресията, недоверието и подозрителността са напълно непривични. 

Интелигентни и селектирани за лов, Шотландските еленови хрътки се поддават лесно на обучение. Те бързо и с удоволствие учат нови неща, особено ако включите в дресурата елементи на лов. По-трудната част е свързана това как да мотивирате кучето си да следва командите ви. Еленовите хрътки нямат непреодолимото желание да ви угодят, но ще работят с вас, защото имат тясна връзка с вас, така че това е по-скоро равноправно партньорство.

За да постигнете успех в дресурата на Диърхаунда, полезно би било да имате предвид работното наследство на породата. В сравнение със спортните, овчарските и работните породи, които са фокусирани върху това да угодят на своя стопанин и да изпълнят всяка задача, хрътките са развъждани да работят далеч от хората. Имайки предвид това, не бъркайте независимостта на Шотландските еленови хрътки са своенравие. Положителното подсилване на желаното поведение е ключът към успешното обучение.

Освен това е добра идея да въведете разнообразие в тренировъчната си рутина. Диърхаундите са умни и схващат бързо, но се отегчават лесно, ако задачата не е достатъчно предизвикателна за тях.

Здраве

Продължителността на живота на Шотландските еленови хрътки е по-кратка от очакваното поради огромния им размер. Средно тези кучета живеят 8-11 години. Те са предразположени към редица здравословни проблеми и най-важното нещо, което можете да направите, за да поддържате домашния си любимец здрав, е да се образовате за най-често срещаните от тях. Не пропускайте рутинните ветеринарни прегледи и, ако можете, намерете лекар, който има опит с породата.

• Разширена кардиомиопатия

Подобно на някои други гигантски породи кучета, Шотландският диърхаунд е предразположен към уголемено сърце, известно като разширена кардиомиопатия. Това състояние затруднява сърцето да изпомпва ефективно кръв към останалата част от тялото.

Бъдете внимателни за симптоми на сърдечни проблеми, включително непоносимост към упражнения, учестено дишане и безпокойство. Уголемяването на сърцето може да се превърне в застойна сърдечна недостатъчност, която може да бъде фатална.

• Остеосарком (рак на костите)

Шотландските еленови хрътки имат генетичен рисков фактор за развитие на остеосарком, вид рак, който произхожда от костните клетки. При гигантско куче като Диърхаунда, туморите обикновено се развиват по краката, но агресивното разпространение на рака към други органи също е често срещано. Ранното откриване и диагностика могат да подобрят шансовете за успешно лечение, което често включва ампутация на засегнатия крайник и/или химиотерапия.

• Подуване и стомашна дилатация-волвулус 

Дълбокият гръден кош на Шотландските еленови хрътки прави породата податлива на подуване, състояние, при което стомахът се разширява поради газове и храна. Понякога подуването прогресира до стомашна дилатация-волвулус, при което стомахът се усуква и прекъсва кръвоснабдяването на важни вътрешни органи.

Подуването на стомаха е животозастрашаващо спешно състояние и кучетата, проявяващи симптоми, трябва незабавно да посетят спешен ветеринарен лекар за лечение.

Признаците на подуване на стомаха включват:

• Уголемяване на корема
• Намален апетит
• Безпокойство
• Задавяне и повръщане без повръщане
• Прекомерно лигавене

Процедура за гастропексия по време на кастрация или стерилизация на кучето ви може да предотврати появата на това заболяване на по-късен етап.

Грижа

Шотландските еленови хрътки не са особени трудни за отглеждане, стига да разполагате с достатъчно място за това голямо куче! Те са дружелюбни, умерено активни и могат да се впишат добре в различни семейства, включително такива с по-големи деца. Поради размера си, тези гиганти могат случайно да блъснат по-малките, така че бъдете внимателни и научете децата си как да се държат и да взаимодействат с Диърхаунда.

Снимка: iStock

Шотландските еленови хрътки обикновено са отлични компаньони и верни другари, стига да можете да задоволите специфичните им нужди. Като цяло, представителите на породата се отличават със спокоен темперамент, но те са и независими кучета, които изискват търпение и постоянство, когато става въпрос за обучение. 

Основното, около което се въртят грижите за Диърхаунда, е да му се даде възможност да потича. Движението е особено важно за представителите на породата, които, ако се залежат, могат да напълнеят, а това неминуемо да се отрази на общото им здравословно състояние. Най-добре тези кучета биха се чувствали в къща с двор, а ако ги отглеждате в апартамент – уверете се, че имат поне по два часа на ден разходки, които да включват физическо натоварване. В градска среда задължително разхождайте тези хрътки на повод, тъй като ловните им инстинкти могат да ги накарат да се отдалечат, гонейки някое животинче или преследвайки определена миризма.

Шотландската еленова хрътка има груба и жилава козина, с дължина от 7,5 до 10 см, която изисква само основно разресване. Можете да го правите веднъж седмично с по-гладка четка и/или гребен – това би трябвало да е съвсем достатъчно, за да поддържате палтенцето на вашия Диърхаунд в най-добрия му възможен вид. Породата линее сравнително малко, като количеството на излишната козина става още по-малко при редовен груминг у дома. Не прекалявайте и с баните – тези хрътки се нуждаят от къпане само от време на време, когато е необходимо, въз основа на миризма или мръсна козина. Редовно проверявайте очите и ушите на животното за развитие на инфекции.

Хранене

Шотландската еленова хрътка не е придирчива към храната. Добре е менюто й да е балансирано, за да получи всички необходими й витамини, минерали и хранителни вещества. Можете да й давате както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурални продукти. За предпочитане е сред тях да има месо, задължително след термична обработка, никога сурово. Нека е пилешко, пуешко, телешко, заешко или дивеч, а не свинско или овнешко. Заложете и на храни с високо съдържание на протеин като извара, кисело мляко, твърдо сварени яйца. Зеленчуци – пресни или сготвени, както и обезкостена риба също са добър избор. Добре за хрътката е да получава и кокали, с които да поддържа зъбите си – телешки или агнешки, никога пилешки тръбни. Избягвайте и тестени, макаронени изделия, пушени меса, салами, солени и пикантни храни. 

Деца и домашни любимци

Макар да се разбира добре с деца, не се препоръчва да оставяте Диърхаунда в компанията на най-малките без надзор. Тъй като не осъзнава размерите си, в ентусиазма и желанието за игра, Шотландската хрътка може да ги нарани без да иска. С други кучета се разбира добре, а с котки и по-малки животни – само, ако са израснали в едно домакинство. Не е гаранция, че дори да съжителства с котка, няма да тръгне да преследва друга навън.