Стандартен Шнауцер

История

Стандартният Шнауцер, наричан още Мителшнауцер, е порода, появила се преди повече от 500 години. В началото тези симпатични и игриви кучета се използвали за охрана на конюшни, както и за лов на плъхове. Постепенно служебните им функции отстъпили за сметка на домашните и днес те са предпочитани любимци в семейства по цял свят.

Шнауцерите, независимо дали се касае за Стандартния, Ризеншнауцераили Цвергшнауцера (Мини Шнауцера) са кучета с активен темперамент и волеви характер, независимо от размера си. В края на XIX век в Германия започва работа по селекционирането на по-дребните представители породата, а след 1890 година тези кученца бързо набират популярност в Германия, Швейцария, Италия, САЩ и Канада.

Външен вид

Шнауцерите са три вида- Стандартен, Цвергшнауцер и Ризеншнауцер. Всички те си приличат външно, като се различават единствено по размерите си. Мителшнауцерите са средни по размер – мъжките представители на породата достигат до 50 см височина и тегло от 20 кг, женските – до 45 см и около 16 кг. Главата е с квадратна форма, издължена муцуна, голям и черен нос, силни челюсти. Очите са с овална форма, тъмни на цвят, ушите – най-често се купират, а ако не – стоят клепнали. Тялото е набито, силно и мускулесто, опашката също се купира, поставена е високо. Козината на Стандартния шнауцер е гъста и груба на пипане, с дължина около 2 см. На муцуната има характерните „брада“ и „мустаци“. Косъмът по крайниците е по-дълъг, отколкото по тялото. Окраската е в различните оттенъци на сиво – сребристо до тъмностоманено или „сол и пипер“ – бяло-синкаво, на муцуната винаги има „черна маска“.

Снимка: iStock

Характер

Шнауцерът е интелигентно, любознателно и активно куче, с весел нрав и винаги готово да играе със стопанина си. Тези четириноги се привързват силно към семейството си и смятат за свой дълг да ви предупредят за всичко или всеки приближаващ със силен лай. Те обичат да са център на внимание и не понасят да се чувстват пренебрегнати. Търсят компанията на членовете на семейството си и са най-щастливи ако са около вас – не ги лишавайте често от компанията си, това ще ги натъжи. Към непознати, в началото са резервирани, но постепенно, проследявайки вашите реакции, се отпускат и възвръщат обичайното си дружелюбно отношение. Ранната социализация е много важна, тъй като в породата е заложено да е силно териториална, а това често включва прояви на агресия спрямо други кучета. Водете любимеца си с вас на оживени места, нека свиква с различни ситуации, картини и звуци.

Тези кучета са много интелигентни и с лекота учат нови команди. Те бързо разбират какво се иска от тях, но са възможни чести прояви на инат по време на тренировките. Единственият начин да научите на основни команди Шнауцера е, ако преди това сте спечелили доверието му и кучето ви приема за свой лидер, приятел и водач. Това няма как да стане с физическа сила и наказания – по този начин бихте постигнали точно обратния ефект. Поощрявайте го при добре изпълнена команда, показвайте му, че се е справил добре – само така ще го накарате да участва активно и с желание в процеса на дресура. Само мит е, че Шнауцерите не могат да станат послушни и добре обучени кучета – всичко зависи от подхода на стопанина им!

Снимка: iStock

Здраве

Средната продължителност на живота на Стандартния шнауцер е 13-16 години, като представителите на породата са сравнително здрави кучета. Въпреки това, те могат да бъдат податливи на няколко медицински състояния, за които бъдещите собственици е добре да следят.

• Тазобедрена дисплазия

Деформация на тазобедрената става, която възниква по време на растежа, причинявайки разхлабване на ставата. Ако не се лекува, това може да доведе до дегенеративно ставно заболяване или остеоартрит. Повечето развъдници тестват шнауцерите си за тазобедрена дисплазия, преди да ги дадат за осиновяване. Макар че не е лечимо, това състояние може да се лекува чрез физиотерапия, холистични методи, лекарства и (при по-тежки случаи) – оперативна смяна на тазобедрената става.

• Катаракта

Катарактата представлява помътняване на лещата в окото на кучето, в следствие на което зрението се нарушава. Има различни видове катаракта, като много от тях могат да бъдат коригирани с операция.

• Прогресивна атрофия на ретината

Прогресивната атрофия на ретината е необратимо и тежко заболяване, при което клетките на ретината се дегенерират с течение на времето, което води до слепота. Макар да не е болезнено, състоянието не е лечимо.

Снимка: iStock

• Белодробна стеноза

Това е предполагаем наследствен вроден сърдечен дефект, който засяга белодробната клапа, разположена между дясната камера на сърцето и белодробната артерия. Белодробната стеноза може да бъде лека до тежка. По-леките случаи не изискват терапия, докато при по-тежките може да се наложи хирургическа балонна валвулопластика за отваряне на клапата. 

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е заболяване на щитовидната жлеза. То е често срещано и при трите размера шнауцери и се смята, че има генетична основа. Хипотиреоидизмът може да причини наддаване на тегло, кожни инфекции, загуба на козина и летаргия. Обикновено се лекува с перорални медикаменти.

• Хемофилия 

Това е най-често срещаното наследствено нарушение на кръвосъсирването при кучетата. Причинява се от генетична мутация и причинява леко до тежко кървене. За хемофилията няма лечение.

• Камъни в пикочния мехур

Камъните в пикочния мехур са каменоподобни минерални образувания в пикочния мехур. Те могат да причинят възпаление и дори да доведат до инфекции или запушвания на пикочните пътища. 

• Фоликуларен дерматит

Това е състояние, засягащо кожата на кучето, при което космените фоликули се възпаляват, обикновено поради бактерии, въпреки че може да бъде вторично причинено от алергии. Това е лечимо състояние, но - ако е причинено от алергии - често нелечимо.

Освен тези заболявания, Стандартните шнауцери могат да имат и стомашни проблеми, подуване и дори превъртане на стомаха.

Грижа

Шнауцерът е много активно куче, което има нужда да изразходва качествено енергията си, за да се чувства щастливо и във форма. Независимо дали го отглеждате в къща с двор, или в апартамент, тези кучета имат нужда от внимание, игри и тренировки. Постарайте се физическото натоварване да не е по-малко от 2-3 часа на ден, разделено на няколко разходки с възможност кучето да потича спокойно на воля. Поставяйте на любимеца си и интелектуални предизвикателства, стимулирайте го с играчки, пъзели, водете го на излети и подходи в планини и гори – енергията и желанието им за забавления е неизчерпаемо! Породата е подходяща за хора с активен начин на живот. 

Снимка: iStock

Козината на Стандартния шнауцер е средно дълга и жилава, с дълги мустаци и косми на веждите, които карат тези кучета да изглеждат като знатни джентълмени! Те имат двойна козина - твърд външен слой и плътен, по-мек подкосъм, която има нужда от ежедневни грижи. Редовното подстригване е от съществено значение за представителите на породата, с разресване веднъж на един-два дни. Стандартният шнауцер линее минимално, което го прави желан домашен любимец за много хора. Регулярни трябва да са посещенията ви и при грумър, който да оформя внимателно „брадата“, „веждите“ и „мустаците“.

Подобно на Ризеншнауцера, и при Стандартния мъртвите косъмчета трябва да се изскубнат с помощта на пинсета, за да отстъпят място на новите. Можете да го направите ръчно или да заведете кучето си при специалист. Не се препоръчва да къпете Шнауцера твърде често – 4-5 пъти годишно е достатъчно, през останалото време можете да го почиствате с мокра кърпа. Редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите инфекции, подрязвайте и ноктите, ако започнат да „щракат“ по пода.

Хранене

Шнауцерът е активно куче с бърз метаболизъм, което има нужда от качествена храна, за да поема всички витамини и минерали, от които има нужда. За това най-добре е да му давате висококачествена кучешка храна, премиум клас, за дребни до средни породи. Можете да разнообразявате менюто му с различни меса и местни субпродукти – те трябва да съставляват около 75% от дневната му дажба. Не се препоръчват свинско и овче, за сметка на пилешко, пуешко, заешко, агнешко или дивеч. Не се препоръчва да давате на Стандартния шнауцер големи кокали, пушени салами и колбаси, пържени, тестени, захарни и пикантни храни.

Деца и домашни любимци

Шнауцерът се разбира чудесно с деца. Добре е да не бъде оставян без надзор с най-малките, защото в еуфоричната си игра може да ги нарани без да иска. С по-големите хлапета може да играе с часове – това прави представителите на породата предпочитани семейни любимци. Разбират се добре с други кучета, котки и по-малки животни особено, ако са израснали заедно.

Снимка: iStock

Добро семейно куче ли е Стандартният шнауцер?

Шнауцерите се чувстват чудесно като част от човешкото си семейство! Те са лоялни и верни пазачи, които не се доверяват лесно на непознати, особено пристъпили на тяхна територия. Ако търсите порода, чиито представители са пълни с енергия, обичат близките си, готови са да защитят децата ви и обичат да са активни – в лицето на Стандатния шнауцер ще откриете идеалния домашен любимец. Но помнете: Тези кучета могат да бъдат упорити и често тестват границите на стопаните си. За това е важно да бъдете категоричен, силен и търпелив лидер – само така ще спечелите уважението на четириногия си другар.

3 малко известни факта за Стандартния шнауцер

• Мустаците им осигуряват защита

Изявените вежди и мустаци несъмнено отличават Шнауцера, но те далеч не са просто моден аксесоар! Всъщност те имат основна роля за защита на кучето в миналото, когато то е изпълнявало основната си роля – на ловец на плъхове. Мустаците и брадата на практика създават плътен щит около муцуната на животното, който го предпазва от ухапванията и драскотините на гризачите.

• Стандартният шнауцер е много по-различен от останалите вариации на породата

Докато някои породи се откриват в различни размери, генетиката им е подобна, независимо от конструкцията им. Да вземем за пример Пуделите. Независимо дали си вземете стандартен, мини или той, вие ще откриете, че външният вид, чертите им темпераментът им са относително последователни и близки.

В случая на Шнауцерите обаче, различните размери не са резултат от селективно развъждане с цел намаляване или увеличаване на стандартния размер, а от обмислено кръстосване. Мини шнауцерът, например, се появява в началото на 1900 г., когато развъдчиците намаляват размера на стандартния, правейки кръстоски с Афенпинчер, Мини пинчер и други по-малки кучета.

Снимка: iStock

Междувременно Ризеншнауцера се появява като комбинация от Стандарния шнауцер с различни по-едри кучета, включително Немски дог. В резултат на това, можем да кажем, че всеки един от трите размери шнауцери носи своя различна индивидуалност.

• Стандартните шнауцери са подходящи за хора, страдащи от алергии

Нито една порода не е 100% хипоалергенна, но Стандартните шнауцери могат да бъдат добър вариант за хора, които страдат от алергия към кучешки косми, но въпреки това искат да имат домашен любимец. Въпреки двойната си козина, тези четириноги линеят изненадващо малко. Те оставят незабележимо количество косми и пърхот из дома си, особено ако стопаните им са редовни при посещенията при грумър.