Ризеншнауцер

История

Произходът на тази известна порода продължава да предизвиква разногласия след изследователите й. Смята се, че тези гиганти се появяват за първи път в Бавария и Вюртемберг през XVII век. За това за тяхна официална родина е призната Германия. 

Във формирането на породата са участвали Стандартни шнауцери, Ротвайлери, Добермани, Боксери, Фландърски бувиета и Немски догове.

Външен вид

Високо, силно куче, с квадратна форма, Ризеншнауцера има здраво, мускулесто тяло и крайници. Мъжките представители на породата достигат до 70 см височина и тегло от 48 кг, а женските – височина до 65 см и тегло от 43 кг. Главата на тези кучета е голяма и представлява около половината от дължината на гърба. Муцуната е масивна, със здрави челюсти. Очите – с овална форма и тъмен цвят, а ушите – V-oбразни, високо поставени. Шията е мощна, мускулеста и суха, опашката – високо поставена, най-често се купира. Задните крака са силни и наклонени назад, както при всички шнауцери.

Козината на Ризеншнауцера се състои от твърд, гъст и леко извит към върха покривен косъм и добре развит подкосъм. На главата има добре развити „мустаци“, „брада“ и „вежди“. Структурата на косъма е специфична – устойчива и пази животното от атмосферните влияния.

Характер

Ризеншнауцерът е темпераментно, смело и активно куче, което е чудесен приятел на цялото семейство. Недоверчив и мнителен към непознати, той е перфектното куче-пазач, на което можете да поверите дома си.Ранната социализация е особено важна – ако не свикнат от малки с други хора, звуци и картини, Ризеншнауцерите могат да станат агресивни и нападателни като зрели индивиди. По природа представителите на породата са доста тихи и понякога единствено големите им размери издават присъствието им в стаята. Към стопанина си те са много любвеобилни, усещат настроенията му и се нагаждат според тях. Тези четириноги не се разбират добре с други кучета, особено от същия поли не биха се поколебали да отвърнат, ако се почувстват предизвикани или усетят заплаха. Това прави обучението им приоритетно с оглед на всеобщата безопасност.

Дресурата на Ризеншнауцера не е най-лекото нещо на света. Това е така, защото тези кучета са изключително интелигентни, но много своенравни, независими, със силно доминантен нрав. Те се отегчават бързо, трудно задържат вниманието си и е необходимо да сте се изградили като лидер в очите им, за да изпълнят каквото и да е било. Подходете с търпение и постоянство, поощрявайте и награждавайте животното при добре свършената работа и ще се учудите от добрите резултати! Физическото насилие и наказания са абсолютно противопоказни – така можете да го озлобите кучето или напълно да го откажете от тренировките.

Здраве

Макар на външен вид да изглежда здрав и силен, Ризеншнауцерът страда от редица здравословни проблеми, сред които тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната става, глаукома, катаракта, прогресивна атрофия на ретината, водеща често до частична или пълна слепота. Сравнително често представителите на породата боледуват от диабет, хипотереоидизъм, меланоми на крайниците и пръстите, Витилиго, фоликулярни кисти, рак на кожата, лимфоми и рак на черния дроб. Сред най-честата причина за смъртта на тези кучета са сърдечна недостатъчност и инфаркт.

Грижа

Ризеншнауцерът е енергично куче, което има нужда да изразходва качествено енергията си. Най-добре представителите на породата се чувстват ако живеят в къща с двор, където да са навън по цял ден и да „упражняват“ работните си качества. През нощта обаче, задължително ги прибирайте вътре при себе си – самотата не се отразява добре на тези гиганти и те обичат да сте наблизо. 

Ако живее в апартамент, Ризеншнауцерът има нужда от поне две дълги ежедневни разходки, съчетани с игри и възможност да потича поне за малко на воля. Ако не се измори „качествено“ това куче може да развие деструктивно поведение, да стане нервно и от скука – да започне да унищожава имуществото ви. 

Не забравяйте, че Ризеншнауцерът е работно куче – постарайте се да го държите ангажирано, така то ще е най-щастливо!

Козината на представителите на породата не изисква особени грижи, тъй като е доста груба и твърда. Задължително трябва да водите любимеца си на фризьор поне веднъж на 2-3 месеца, за да оформя специфичните му „брада“, „мустаци“ и „вежди“. Разресвайте го с подходяща четка или гребен веднъж на няколко дни, за да избегнете сплъстяване на козината. Честото къпане не се препоръчва с оглед на това да не се увреди специфичната защитна структура на косъма. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции, следете и за дължината на ноктите – при нужда ги подрязвайте.

Хранене

Стомашните проблеми при представителите на породата са често срещани, за това се препоръчва храненията да са две на ден, въпреки размерите на кучето. Съблюдавайте да няма никаква физическа активност поне два часа след като животното хапне. Наблегнете на висококачествена кучешка храна – суха или от гранули. Разнообразявайте с различни нетлъсти меса като пуешко, пилешко, телешко, дивеч и заешко, местни субпродукти, хрущяли, шийки – всичко преминало термична обработка. Допълвайте менюто на четириногия си любимец с високопротеинови продукти, твърдосварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци, варени ориз, елда и овесени ядки. Избягвайте свинско, овнешко или сурово месо, прясно мляко, бобови култури, храни с различни алергени като соя, пържени, пикантни храни, колбаси или сладко.

Деца и домашни любимци

Ризеншнауцерите не се препоръчват за семейства с малки деца. Най-добре е хлапетата да са поне 12-13 годишни, като преди това говорите с тях относно държанието им към по-голямо куче у дома. С други кучета тези четириноги нито се разбират, нито съжителстват добре. С котки и дребни домашни животни не е никак добра идея да ги оставяте дори за малко сами.