Йоркширски териер

История

Йоркитaтата, както са известни тези малки, симпатични и миловидни кученца, идват от Великобритания, по-точно от графство Йоркшир. Произходът на кучето датира от IX век, като се смята, че при формирането на породата са участвали Скай териери, Денди Даймън териери и Староанглийски териери. 

Целта на селекцията на това куче е била да помага в стопанствата, мелниците и фермите като гони плъхове. Куче с функции на котка, както са се шегували в онези години. Популярността на породата се разраства, главно заради добрите им работни качества, издръжливост и благ нрав - те бързо стават популярни из Европа, започват да участват и в представления и изложби. 

През 19 век са любими компаньони на изисканите дами, които не пропускали възможността да украсят „перчемчето“ на любимците си с панделка или друг накит, носели ги със себе си на светски прояви, излети и пикници. Днес Йоркширският териер е сред най-известните и обичани домашни животни, подходящи и за хора, които никога не са гледали куче.

Външен вид

Йоркширският териер е сред най-малките породи кучета, като мъжките представители рядко достигат повече от 20 см височина и тегло от около 3 кг. Тялото е малко и подвижно, очите – големи и тъмни, ушите – изправени и покрити с по-малко козина, в сравнение с тялото. Краката са къси, като поради дългата мека козина на тези кучета, понякога почти не се виждат. Тя, от своя страна, освен че покрива цялото тяло на кученцето, е малко по-дълга над очите и образува нещо като „гребен“ или „перчем“. На цвят окраската е кафяво-бежова, с черно. 

Характер

Йоркитата са жизнерадостни, любвеобилни и чувствителни кученца, които силно се привързват към стопанина си и трудно издържат дори няколко часа разделени от него. 

„Голямо сърце в малко тяло“ – така определят тези симпатяги, с които никога няма да ви е скучно. Представителите на породата с лекота се оставят да бъдат глезени, мачкани, обгрижвани и дори леки „издевателства“ като връзване на панделки на главите им по никакъв начин не ги притесняват - толкова много обичат семейството си. За тях е важно да живеят в спокойна и щастлива атмосфера, тъй като безпогрешно усещат настроенията на хората. Не са подходящи за пазачи заради прекалено дружелюбното и приятелско отношение. Най-често те ще искат да спят на леглото при вас, ако сте против това - поставете леглото на кучето в близост до вашето. Добрата социализация и обучение на Йоркитата е много важна, тъй като те имат склонност да проявяват „безсмислена смелост“ и да се перчат пред по-големи от тях кучета по време на разходка. 

Макар и дребни, те се поддават сравнително лесно на обучение, като не трябва, разбира се, да си поставяте непостижими цели. Няколко по-прости команди, съчетани с лакомство и поощрения за добре свършената работа са напълно достатъчни. Помнете, че тренировките трябва да започнат максимално рано, за да може кучето да ги възприеме като нещо ново и вълнуващо. Има известен риск, ако решите да го обучавате в напреднала възраст (след 1-вата година, например), то да не прояви интерес и да се отегчи бързо.

Здраве

Йоркитата най-често страдат от различни заболявания на черния дроб и задстомашната жлеза. Възможни са и усукване на капачката на коляното, подуване на стомаха, както и различни алергии към някои храни и медикаменти. Представителите на породата имат занижени нива на кръвна захар, така че е добре да я следите заедно с ветеринаря си.

Грижа

Енергични и подвижни по природа, Йоркитата имат нужда от поне една по-дълга разходка на ден, за да изразходват енергията си. Ако имате възможност да ги пускате поне за малко по-често, 2-3 пъти, би било най-добрият вариант. Тези четириноги обичат много да играят вкъщи, за това подгответе арсенал от играчки, с които да ангажирате вниманието на любимеца си и той да не скучае.

Кожата на Йоркитата е чувствителна към себурея, могат да имат дори пърхот, така че грижите за козината им са важни. Препоръчва да се да използвате качествени продукти, като не прекалявайте с къпането. В зоомагазините се продават специализирани козметични шампоани и мазила за Йоркитата, някои от които са с доста висока цена. Ако сте решили да имате такова куче обаче, подгответе се, че поддръжката му изисква средства. 

Костите на тези териери са доста крехки, така че внимавайте, ако четириногият ви приятел тръгне да скача от високо – дивана, например. Проверявайте редовно ушите и очите, за да предотвратите образуване на инфекции. Интересна аномалия при породата е, че когато сменят млечните си зъби с постоянни може да се получи момент, в който кучето има два реда зъби, защото млечните все още не са паднали. Ако забележите подобно нещо, задължително заведете животното на специалист.

Хранене

Кучешката храна от висок клас е най-подходяща за Йоркширския териер. Без значение вие сте я приготвили или е купена, стига да е одобрена от ветеринаря ви. Каквато и да бъде, тя трябва да бъде съобразена с възрастта на кучето, защото някои питомци са предразположени към затлъстяване. Хубаво е да внимавате каква храна и в какви количества давате на вашето куче, както и да следите теглото му. Заложете на високопротеинови продукти, сред които по-леки, немазни меса, накъсани на дребно като пилешко, пуешко и заешко, разнообразени от зеленчуци – без зелени, или плодове (само следобед, без банани или грозде). В малки количества – кисело мляко, нискомаслена извара, твърдо сварени яйца. 

Деца и домашни любимци

Разбират се добре с деца, други кучета, котки и всякакви домашни любимци. Поради малкия си размер, трябва да се внимава, защото може без да искате да настъпите Йоркито или детето ви да го вземе за играчка. Задължително трябва да обясните на малчуганите, че това е домашният ви любимец, а не нещо плюшено.