Защо някои кучета лаят по-малко от други

Д окато повечето собственици на кучета търсят начини да спрат лаенето на питомците си, тихите домашни любимци също предизвикват известно недоумение у стопаните си.

Може да е голям късмет да се сдобиете с космато приятелче, което предпочита да бъде видяно, но не и чуто. Нямате притеснения, свързани с оплаквания от съседите, например.

Но понякога мълчанието на животното може и да е знак за нещо повече от нежелание за прекомерна вокализация, като проблемно минало или здравословен проблем.  

Снимка: iStock

Преглед при ветеринарния ви лекар ще изключи възможните медицински проблеми, а що се отнася до миналите травми – има някои неща, които е добре да знаете, за да разберете по-добре защо вашият четириног другар избира да не лае.

Медицинско състояние

Респираторни заболявания, хронично повръщане, травма на ларинкса или трахеята, както и метаболитни нарушения – това са все възможни медицински причини, поради които едно куче не лае. Всичко, което засяга ларинкса, може да направи болезнено и дори – невъзможно на животното да извиси глас, пишат от PetMD. 

Снимка: iStock

При породи като Фландърско Бувие, например, парализата на ларинкса е наследствено състояние, с което се раждат много кученца. Други, като Санбернар и Нюфаундленд пък, имат висока чувствителност към това, което се нарича „придобита парализа“. Тя се развива по-късно в живота поради травма, рак, екстремно усилие, стрес и други неизвестни причини. Както при наследствената, така и при придобитата парализа въздушният поток през ларинкса е ограничен. А без въздух няма звук.

Заболяването на ларинкса и другите медицински състояния могат да бъдат диагностицирани и лекувани единствено от професионалист. Има обаче шанс ситуацията далеч да не е толкова сериозна. Понякога четириногите временно спират да лаят, защото са джафкали толкова много, че това е довело до болка в гърлото. В този случай времето, прекарано в мълчание, обикновено е най-доброто лекарство – както за самото куче, така и за нивото на стрес на стопанина му.

Снимка: iStock

Някои породи са по-предразположени

Естественият инстинкт да лаят и да предупреждават за потенциални натрапници са една от първите причини хората да започнат да отглеждат кучета. В същото време, парадоксално или не, не отнема много време на стопаните на четириноги да научат, че не всяка порода е подходяща за пазач. Немските овчарки, Басетите и дори малките Джак Ръсел териери са страхотни охранители на дома, тъй като това им идва инстинктивно. От другата страна на спектъра обаче, има домашни любимци, известни с това, че са по-малко вокални. Нюфаундлендите, например, са сочени като едни от най-малко вокалните кучета. Макар че се отличават с дълбок, бумтящ лай, когато това се налага, тези симпатични гиганти предпочитат да си спестяват прекомерните изблици. Същото се отнася и за Бенските зененхунди, Италианските хрътки и представителите на породата Шар Пей – всички те по-скоро се виждат, отколкото чуват.

Снимка: iStock

Има кучета, които лаят рядко, но това не означава, че са напълно тихи. Басенджи, например, предават емоциите си чрез други звуци – като вият, тихо си тананикат или похъркват, за да са сигурни, че стопаните им ги чуват.

Индивидуална личност

Макар всяка порода да има своите индивидуални характеристики, всяко куче носи своята индивидуална същност. Някои четириноги обичат да бъдат център на внимание, докато други са по-срамежливи и спокойно. Напълно естествено е за едно животно да има по-тих характер. Ако имате достатъчно късмет да имате домашен любимец, който предпочита тишината, няма за какво да се притеснявате. Това в никой случай не означава, че той е депресиран или нещастен – най-вероятно просто има други начини за изразяване. Ще ги видите и сами, стига да му обърнете внимание!

Фазата на новото куче

Отнема само няколко секунди, за да се влюбите, но ще са необходими поне няколко дни, за да опознаете личността на вашето куче. Ако наскоро сте се сдобили с домашен любимец, то може би животното все още свиква с непознатата среда. Някои четириноги реагират на промяната с вълнение и енергия, докато други са по-внимателни и притеснени. 

Снимка: iStock

Има шанс вашият нов другар да не лае, защото все още не се чувства напълно комфортно в новия си дом. Когато домашният ви любимец осъзнае, че е тук, за да остане, той ще започне да се отпуска с новото си семейство и ще остави истинската си личност да блесне.

Минали преживявания

Ако наскоро сте осиновили куче, неговото неизвестно минало също може да повлияе на склонността му да лае или не. Насилствен собственик, който не се е поколебавал да прилага сила, за да наложи правило за мълчание, е повече от достатъчен фактор, за да се убеди животното, че лаенето не си заслужава последствията. Кучетата прощават лесно, но рядко забравят напълно. Обетът за мълчание на животното може да бъде стратегия за самосъхранение, пренесена от стар живот.

Вижте още: 

Защо понякога големите кучета се плашат от по-малките четириноги

Защо кучето ми лае по други кучета