Защо понякога големите кучета се плашат от по-малките четириноги
Ч ували ли сте поговорката „лаят му е по-страшен от ухапването“? Основното е, че тя е измислена, за да опише онези ужасяващо шумни, мънички домашни любимци, чието джафкане буквално може да ви подлуди. А сега, нека ви попитаме – звучи ли ви познато следната ситуация: Две кучета са на разходка и се насочват едно към друго. Едното то тях е по-голям, например, Лабрадор или Хъски, докато другото – достатъчно дребно, за да се носи в чанта, като Йорки, Чихуахуа или Малтийска болонка.
Когато се приближават достатъчно, те се забелязват едно друго и се подушват, за да се преценят взаимно. И тук идва най-интересното – когато настъпва моментът и пътищата им действително се пресичат, малкото четириного започва да лае диво и дори – да се нахвърля върху голямото животно, което – абсолютно необяснимо, се отдръпва от пътя му.
Съгласни сме – изглежда безсмислено. По-големият домашен любимец буквално може да смачка по-малкият с няколко движения, но незнайно защо, дребосъкът е този, който контролира цялата ситуация. За това и няма как да не се запитаме – защо понякога големите кучета се страхуват от малките?
Защо малките кучета се държат агресивно към големите?
За да разберем защо по-едрите четириноги понякога се държат, сякаш са респектирани от далеч по-малки от тях животни, първо е необходимо да вникнем в поведението и на двете страни.
Вижте още: 3 ранни признаци на агресия при кучетата
Понякога дребосъците могат да развият това, което професионалните треньори и дресьори наричат „синдром на малкото куче“. И това, донякъде, е вина не само на самите животни, но и на стопаните им. В самото поведение няма нищо уникално – просто има стопани, които им позволяват да се измъкнат безнаказано далеч по-често, отколкото по-големите си братовчеди.
Ето как работи: Когато едно голямо куче лае/скача срещу хора или други кучета, ние незабавно го коригираме. Никой собственик на Мастиф или Немска овчарка няма да позволи домашният му любимец да се държи по този начин: това плаши околните и може да доведе до опасни инциденти.
Когато обаче, по-малко куче се държи по същия начин, е по-вероятно просто да оставим ситуацията да премине, без да се намесваме съществено. В края на краищата, не е като малкото ви Йорки да може съществено да нарани някого, нали? Смеем се, извиняваме се, вдигаме кучето и продължаваме пътя си. Така, на практика, ние разрешаваме поведението, вместо да го коригираме, което води и до споменатия синдром на малкото куче. Това е състояние, при което по-малките четириноги обичайно джафкат ожесточено или реагират по друг агресивен начин към хора или други животни.
Често по-малкото куче може да се страхува, а е възможно дори да не се опитва да изплаши по-голямото в конкретната ситуация. Възможно е просто животното да е запомнило, че това поведение кара любимият му човек да го вдига и носи на ръце. За това и то, като малко дете, ще го повтаря и повтаря, знаейки, че това е ключ към това да го отведете по-бързо у дома.
Защо големите кучета понякога изглежда се страхуват от малките си събратя?
Големите кучета реагират по напълно нормален, логичен начин, когато се сблъскат с агресия. Знаем, че малкото четириного не е реална заплаха, но за по-едрия домашен любимец, който не е склонен към агресия, да се изправи срещу подобно поведение – без значение от чия страна идва то, може да бъде стряскащо.
Професионалният треньор на кучета Марта Йънг споделя пред Quora, че
едно голямо куче реално няма как да знае до каква степен е агресивно по-малкото, както и какви са неговите намерения. Понякога това, което изглежда като страх, може да бъде напълно рационален опит да се избегне битка, дори ако тя е такава, която в крайна сметка по-едрият ще спечели.
„Ако дребничък агресивен мъж започне да ви крещи, да размахва диво ръце, да ви заплашва или да се опитва да ви удари, каква ще е хипотетичната ви реакция“, пише още Йънг. – Да отвърнете на провокацията или да се отдръпнете?
Добре, но какво да кажем за големи кучета, които се страхуват от малките си събратя, които не лаят или не ги предизвикват?
Ако забележите, че вашето голямо куче сякаш перманентно се чувства по-плахо и стресирано около по-малки четириноги, дори и те да не се държат агресивно към него, може би е време да се замислите над някои аспекти от живота му. Например – да погледнете миналото му. Ако е с вас от самото начало, можете да се опитате да си припомните дали не е имало някое травматично преживяване, което то може би свързва с по-дребни кучета? А ако е осиновено, то помислете над възможността да е преживяло нещо травматично, което не подозирате.
Най-често минала травма е в основата на повтарящи се страхове, които изглежда нямат „рационален“ отключващ фактори за домашните ни любимци.
Вижте още:
Как да отгледаме дружелюбно куче
10 често срещани кучешки страхове и фобии