Тойгър

История

През 80-те години на ХХ век Джуди Съгдън – дъщеря на създателката на Бенгалската котка Джийн Мил – започва работа върху усъвършенстването на шарката таби с ивици. Докато наблюдава своя бенгал Милууд Шарп Шутър, тя забелязва необичайни кръгли петна по слепоочията му, вместо типичната форма „М“ на челото при таби котките. Това я навежда на идеята, че е възможно да се създаде домашна котка, наподобяваща истински тигър, включително и с характерния кръгъл модел на главата.

Основата на развъдната програма се поставя с две котки:

• Скрапметал – обикновена късокосместа котка с тигрова шарка

• Милууд Ръмпълд Спотскин – Бенгалска котка с едри кости

  Dogsandcats.bg

Снимка: iStock

През 1993 г. Съгдън добавя към програмата и Джаму Блу, улична котка от Кашмир, Индия, с уникални петна между ушите, които допринасят за по-автентичното „тигрово“ излъчване.

С ясна визия за бъдещия „мини-тигър“, Съгдън селектира животни с дълго и мускулесто тяло, смели вертикални ивици, необичайни кръгли маркировки по главата, ярки цветове и – не на последно място – спокоен и социален темперамент. В началните етапи към нея се присъединяват Антъни Хътчерсън (JungleTrax) и Алис Маккий (Windridge), които подпомагат развитието на породата.

През 1993 г. TICA (Международната асоциация на котките) приема Тойгъра за регистрация. През 2000 г. породата влиза в изложбените класове, а през февруари 2007 г. получава пълно признание като шампионска. Въпреки това, Асоциацията на любителите на котки (CFA) все още не е признала породата.

Външен вид

Снимка: iStock

Тойгърът се отличава с уникален модел на козината, който напомня на тигровите ивици. Вместо обичайните линии или розетки при други таби котки, той има смели вертикални ивици, често прекъснати или разклонени, някои от които наподобяват удължени розетки. Лицевите маркировки са кръгли – детайл, който подсилва сходството с тигъра.

Окраската съчетава тъмни ивици върху ярко оранжев фон по гърба и страните, а коремът и вътрешната част на тялото са по-светли, почти бели. Уникалността на всеки индивид се подчертава от златист блясък в козината, който придава още по-драматичен ефект.

Физиката на Тойгъра също е създадена да напомня на дивия тигър – дълго и правоъгълно тяло с мощна костна структура, високи рамене и мускулеста осанка. Лицето е удължено, с характерна сърцевидна форма. Средно голямата котка достига тегло от 4,5–7 кг при мъжките и 3–4,5 кг при женските.

Комбинацията от екзотичен външен вид и грациозна, „тигрова“ походка правят Тойгъра истинско въплъщение на миниатюрен тигър в домашна среда.

Характер

Тойгърът е дружелюбна, социална и интелигентна котка, която обича човешкото присъствие и лесно се вписва в семейна среда. Отличава се със спокоен темперамент, но същевременно е активна и игрива. Лесно се разбира както с уважителни деца, така и с други котки или кучета, което я прави отличен избор за домакинства с повече любимци.

Интелигентността на Тойгъра го прави лесен за обучение – може да бъде научен да ходи на каишка, да играе на донасяне и да участва в различни интерактивни игри. Въпреки уравновесения си характер, Тойгърът е достатъчно уверен и изразителен, за да покаже недоволството си, ако остане без внимание или ако забележи, че купата му е празна.

Създаден като „семейна котка“, Тойгърът съчетава екзотичния външен вид на миниатюрен тигър с темперамент, подходящ за живот в дома – любвеобилен, социален и винаги готов за игра.

Здраве

Тойгърите са сравнително здрава порода с очаквана продължителност на живота между 9 и 13 години. Благодарение на кръстосването с домашни късокосмести котки, рискът от наследствени заболявания е по-нисък в сравнение с бенгалските котки, но все пак съществуват някои генетични предразположения.

За да се гарантира добро здраве, е важно котето да бъде закупено от реномиран развъдчик, който провежда ДНК тестове и изследвания на родителите. Редовните ветеринарни прегледи и подходяща застраховка за домашния любимец също са препоръчителни.

Снимка: iStock

Възможни здравословни проблеми при Тойгър:

• Прогресивна атрофия на ретината (PRA)

Наследствено заболяване, водещо до постепенно влошаване на зрението и евентуална слепота. Първите признаци включват нощна слепота и блъскане в предмети. Няма лечение, но ранното откриване е важно за адаптацията на котката.

• Хипертрофична кардиомиопатия (HCM)

Най-честото сърдечно заболяване при котките. Причинява удебеляване на сърдечния мускул и може да доведе до сърдечна недостатъчност. Симптомите често са незабележими в ранните стадии, но могат да включват летаргия, затруднено дишане и загуба на апетит. Родителите на котето трябва да бъдат изследвани преди разплод, но редовните ветеринарни прегледи остават ключови.

• Дефицит на пируват киназа (PKD)

Генетично състояние, при което червените кръвни клетки се разграждат преждевременно, водещо до анемия. Тестовете за PKD са задължителни преди развъждане.

Грижа

Тойгърът е средно голяма, атлетична котка с височина 23–33 см и тегло между 3 и 7 кг. Освен впечатляващата си тигрова шарка, породата се отличава с едро костно устройство и грациозна походка, често с ниско спусната опашка – детайл, който подсилва „дивия“ ѝ вид.

За разлика от сродните породи Савана и Бенгалска, Тойгърите са значително по-спокойни и уравновесени, макар да са игриви и силно ориентирани към хората. Те обичат както активните игри, така и спокойните моменти в скута на стопанина.

Грижата за козината е лесна – необходимо е сресване веднъж седмично, а по време на периодите на линеене – ежедневно, за да се намали падането на косми по мебелите.

Както при всички котки, основните грижи включват:

• редовно подрязване на ноктите,

• почистване на ушите,

• миене на зъбите с ветеринарно одобрена паста,

• осигуряване на стабилно драскало за поддържане на ноктите и задоволяване на инстинкта за драскане.

С правилни грижи и внимание Тойгърът е не само екзотично красив, но и лесен за поддръжка домашен любимец.

Хранене

Снимка: iStock

Тойгърите нямат специални хранителни изисквания и се хранят като всяка домашна късокосместа котка. Основното е качествена диета, включваща както мокра, така и суха храна, и постоянен достъп до прясна, чиста вода.

Котките често пият по-малко вода, отколкото е необходимо, затова е добре да поставяте купата за вода на поне метър разстояние от храната, за да не се отблъскват от миризмата на гранулите. Филтрираните поилки също могат да насърчат пиенето.

Внимавайте за количеството храна, тъй като затлъстяването може да съкрати живота на вашия любимец. Консултацията с ветеринар е препоръчителна за изготвяне на оптимален хранителен режим.

С висококачествена храна и редовен достъп до вода Тойгърът ще бъде здрав, активен и щастлив.

Деца и домашни любимци

Тойгърите са отлични семейни котки и се разбират добре с деца, стига малките да бъдат научени да се отнасят с уважение към тях. Те обичат внимание и гушкане, бързо се сприятеляват с членовете на семейството, но предпочитат тихи домове и умерена активност.

Тези гальовни приятели са дружелюбни и адаптивни, като обикновено се разбират добре с други котки и кучета. Важно е обаче кучето да е социализирано с котки – ако го възприема като обект за гонене, Тойгърът може да реагира защитно. Ловният им инстинкт е умерен, подобно на други домашни котки, което може да бъде проблем при присъствие на малки гризачи в дома.

Разлика между Тойгър и Бенгалска котка

Снимка: iStock

Въпреки че Тойгърът и Бенгалската котка споделят екзотичен външен вид, вдъхновен от дивите котки, те имат значителни различия в произхода, външния вид и темперамента.

• Произход и генетика

Тойгърът е създаден чрез селекционно кръстосване на домашни късокосмести котки с Бенгалски котки, с цел постигане на тигрова окраска, без директно включване на диви предци. От друга страна, Бенгалската котка е хибридна порода, произлязла от кръстосването на домашни котки с азиатската леопардова котка, което ѝ придава по-силно диво наследство.

• Външен вид

Тойгърите имат вертикални ивици, наподобяващи тигрови, с характерен златист блясък върху оранжев фон. Техните муцуни са широки и леко заоблени, с подчертани маркировки. Бенгалските котки, от своя страна, имат петнисти или розетковидни шарки, наподобяващи леопардова кожа, с по-изразени контури и по-големи уши, което им придава по-дива излъчване.

• Темперамент

Тойгърите са известни със своето спокойствие и дружелюбие, като лесно се адаптират към семейна среда и се разбират добре с деца и други домашни любимци. Те са интелигентни и активни, но не толкова енергични като Бенгалите. Бенгалските котки са по-енергични и независими, с по-силно изразени ловни инстинкти, което може да ги направи по-подходящи за опитни стопани.

Разлика между Тойгър и Савана

Снимка: iStock

Савана е друга котка, който много прилича на Тойгъра и двете породи често се бъркат. Нека да разгледаме накратко разликите между тези две очарователни породи.

• Произход и генетика

Тойгърът е напълно домашна порода, създадена чрез селекционно кръстосване на Бенгалска котка с домашна късокосместа котка, без участие на диви видове. Целта е била да се получи котка с тигрова окраска, но с напълно опитомено поведение. От друга страна, Савана е хибридна порода, резултат от кръстосване между африканския сервала и домашна котка, което ѝ придава диви черти и поведение.

• Размер и външен вид

Саваните са значително по-големи и по-високи, с тегло до 11 кг при първоначални поколения (F1), докато Тойгърите тежат между 3,5 и 7 кг и имат по-компактно и мускулесто тяло.

• Темперамент

Тойгърите са спокойни, социални и лесно обучаеми котки, които обичат компанията на хората и се разбират добре с деца и други домашни любимци. Саваните, особено в ранните си поколения, могат да проявяват диви инстинкти, като агресия и териториалност, което изисква опитен собственик и подходяща социализация.

• Продължителност на живота

Тойгърите обикновено живеят между 12 и 15 години, докато Савана може да има по-дълъг живот, достигащ до 17–20 години, при условие че получават правилна грижа и хранене