Манкс

История

Котките Манкс са съществували от много векове на остров Ман, разположен в Ирландско море между Англия и Ирландия. Точният им произход обаче остава загадка и е обект на различни теории. Като цяло историята на котките Манкс се преплита силно с породата Кимрик, която също води началото си от остров Ман и се различава основно по това, че е дългокосместа.

Предполага се че котките Манкс са пренесени от заселници и изследователи, тъй като на острова не е имало местен котешки вид. Една от историите разказва, чеса пристигнали на борда на кораб от Испанската Армада при Англо-испанската война през 1585-1604г. Според друг източник, тези котки идват с търговци от Япония, като тази теория не е невъзможна, тъй като Японският бобтейл има подобна къса опашка. Възможно е тези приятели да са пристигнали и с викингите, които колонизират острова за известно време.

Относно късата опашка на породата, подобно на котките Кимрик, съществува вярване, че тя е в този вид, тъй като две котки Манкс влизат последни в Ноевия ковчег и когато вратата се затваря отрязва опашките им. Според друга любопитна история тези котки са резултат от невъзможна кръстоска между котка и заек.

Въпреки магическите истории за тези котки, най-вероятно късата опашка се дължи просто на естествена генетична мутация на домашни котки. Към края на 19 век породата набира силна популярност във Великобритания и първият клуб на Манкс е сформиран през 1901г. Някъде по това време първите представители са внесени в Америка. Днес тези котки са много търсени, тъй като са доста редки.

Външен вид

Снимка: iStock

Породата Манкс е известна със своя уникален външен вид, най-вече с пълната или частична липса на опашка — запазената ѝ марка. Тази котка е с изключително характерна външност, която съчетава анатомична специфичност, гъста козина и обща закръгленост, придаваща ѝ вид на пухкава топка.

Манкс е котка със среден размер, но с неочаквано плътна и тежка структура. Тялото ѝ е по-късо от средното, със забележимо дълбоки хълбоци и здрави, добре замускулени гърди.. Гръбнакът образува плавна и непрекъсната арка от раменете до опашната зона, която при напълно безопашатите индивиди завършва с вдлъбнатина. Това телосложение дава на Манкс гъвкавост, силна скокливост и изразена подвижност.

Главата на Манкс е изцяло в духа на породната закръгленост – почти сферична, със заоблени бузи, които при мъжките понякога създават вид на брада. Носът е къс, с мек преход към добре оформеното чело. Очите са големи, кръгли и леко наклонени, придаващи интелигентно и добродушно изражение. Цветът им често варира, но златистите и медните нюанси са типични. Ушите са средно големи, със заоблени върхове и са разположени по характерен начин, наподобяващ люлееща се люлка – известен като „рокер стил“. Този детайл допринася допълнително за типичната „усмивка“ на породата.

Козината на Манкс може да бъде къса или дълга, но винаги е двойна – с плътен, мек подкосъм и външен слой, който е по-твърд и лъскав при късокосместите, и копринено мек при дългокосместите. Последните са известни с името Кимрик, но генетично принадлежат към същата породна група. Късокосместите Манкс имат плюшена текстура и здрава, водоустойчива козина, докато Кимрик се отличава със средно дълга козина, която образува пищна „грива“ около шията. Козината на Манкс се среща в почти всички традиционни цветове и шарки – от едноцветни до таби и костенуркова окраска – често с наситени тонове и контрастни маркировки.

Снимка: iStock

Най-разпознаваемата черта на породата е опашката – или по-точно липсата ѝ. Манкс котките се класифицират според степента на развитие на опашния остатък. Котки с напълно нормална опашка, родени от Манкс родители, не носят характерната мутация и не се считат за чистокръвни представители на породата.

От генетична гледна точка, липсата на опашка при Манкс се дължи на доминантен мутантен ген. Въпреки това, котките, които не го унаследят, се раждат с нормална опашка и могат да се използват за развъдна програма, но не отговарят на изложбените стандарти. Интересно е, че пълната зрялост на Манкс се постига бавно – около петата година от живота.

Въпреки своята забележителна липса на опашка, нервните окончания в тази област остават активни, което означава, че тя е чувствителна и уязвима. По тази причина е изключително важно при галене, повдигане или носене на котката да се внимава, особено с децата, които трябва да бъдат инструктирани да не човъркат опашната зона. При носене задните крайници винаги трябва да се поддържат, за да се предотврати напрежение върху гръбначния стълб и евентуална болка.

Характер

Снимка: iStock

Манкс е котка с изключително уравновесен, привързан и интелигентен характер, което я прави желан спътник в домакинства от различен вид. Това е порода, която съчетава социалност с независимост, игривост с търпение и лоялност с умерена сдържаност.

Манкс изгражда дълбоки емоционални връзки с хората, но най-често се привързва силно към един или двама членове на семейството. Тази близост може да бъде толкова изразена, че котката да прояви предпазливост към нови хора и да се нуждае от време, за да се адаптира към непознати. Въпреки това, веднъж почувствала се сигурна, тя се превръща в нежен, любвеобилен и социален спътник, който обича вниманието и компанията на своите хора.

Една от най-очарователните черти на Манкс е нейната „кучешка“ личност. Тези котки често обичат да играят на донасяне, носейки предмети с надеждата, че ще им бъдат хвърлени отново. Те са игриви, любопитни и обичат интерактивни игри, което ги прави идеални за семейства, които търсят активен и ангажиран домашен любимец. Манкс демонстрира високо ниво на интелигентност и често научава трикове или начини да отваря врати, чекмеджета и други механизми, когато иска да стигне до нещо интересно или желано. Някои екземпляри дори заравят играчките си, подобно на кучета, показвайки дълбоко вкоренен ловен инстинкт.

Макар и нежна и любвеобилна, тази порода не обича да остава сама за дълги периоди. Манкс е силно ориентирана към хората и може да страда от самота, ако остане изолирана. Затова е добре да има постоянна компания – било то човешка или животинска.

Исторически, Манкс е била високо ценена и заради отличните си ловни умения. През вековете е служила като корабна котка за борба с плъхове, а по-късно е намирала приложение във фермерските стопанства, където е ловувала не само мишки, но и по-едри вредители като плъхове. Вроденият ѝ инстинкт за лов все още е жив, затова Манкс проявява повишено внимание към всичко движещо се и обича да изследва средата си от високи места, използвайки изключителните си скачащи способности.

Здраве

Снимка: iStock

Котките от породата Манкс са известни със своя уникален външен вид – най-вече поради липсата или скъсената форма на опашка. За съжаление, именно тази характерна черта е свързана с редица специфични здравословни проблеми, които могат да окажат значително влияние върху качеството и продължителността на живота им.

• Синдром на Манкс

Основният здравословен проблем при породата Манкс е т.нар. синдром на Манкс – генетично обусловено състояние, причинено от мутация, която съкращава гръбначния стълб и е отговорна за отсъствието или скъсяването на опашката. Тази мутация може да доведе до спина бифида – дефект в развитието на гръбначния стълб и гръбначния мозък, при който последните прешлени не се формират правилно. В резултат на това нервите, контролиращи задните крака, пикочния мехур и дебелото черво, често са увредени.

Симптомите и тежестта на синдрома могат да варират значително. При някои котки се наблюдава лека двигателна несръчност или намалена способност за скачане, докато при други се развиват по-тежки състояния (неспособност за контрол върху уриниране и дефекация), частична парализа на задните крайници, необичайна походка или пълна загуба на контрол върху долната част на тялото. Тези симптоми обикновено се проявяват още в ранна възраст, така че не е типично синдромът да се развие по-късно в живота.

Няма лечение за синдрома на Манкс, но при леки случаи симптомите могат да бъдат управлявани с подходяща грижа. При някои животни може да се обсъди хирургическа намеса с цел облекчаване на състоянието, но прогнозата зависи от индивидуалната анатомия и степента на увреждане на гръбначния мозък. Важно е да се отбележи, че не всички Манкс котки без опашка развиват синдрома – някои живеят напълно нормален и активен живот.

• Артрит

Манкс котки със скъсени или неправилно оформени опашки са предразположени към ранно развитие на артрит в ставите около опашните прешлени. Това може да доведе до болка, скованост и намалена подвижност. Симптомите включват нежелание за скачане, ограничена активност и промени в поведението.

Редовните ветеринарни прегледи, подходяща диета и поддържането на здравословно тегло могат да помогнат за облекчаване на симптомите. В някои случаи се препоръчват добавки за ставите или болкоуспокояващи, предписани от ветеринарен лекар.

Снимка: iStock

• Мегаколон

Друг потенциален проблем е мегаколон – разширяване и отслабване на дебелото черво, често вследствие на неврологични дефекти, свързани със синдрома на Манкс. Мегаколонът води до хроничен запек, болка и затруднено изхождане. Симптомите включват загуба на апетит, летаргия, загуба на тегло и напрежение в тоалетната.

Диагнозата се поставя чрез палпация или рентгенова снимка, а лечението може да варира от медикаментозна терапия и промени в храненето до хирургическа намеса в тежки случаи.

• Дистрофия на роговицата

Манкс котките също могат да бъдат предразположени към дистрофия на роговицата – прогресивно очно заболяване, което засяга прозрачността и здравината на роговицата. Обикновено симптомите се появяват при котенца около четири месеца и включват помътняване на окото, поява на малки мехурчета по повърхността на роговицата и постепенно намаляване на зрението, което може да доведе до слепота.

Ранната диагностика и лечение са ключови. Ако се забележат признаци като побеляване на окото или странни отразявания на светлината, е важно да се потърси ветеринарен офталмолог. В някои случаи състоянието може да бъде управлявано с медикаменти, но при напреднали случаи може да има трайни последствия.

• Продължителност на живота и грижи

Средната продължителност на живота на Манкс котките е около 8–13 години, което е малко под средното за повечето породи. Ключово за поддържането на добро здраве е изборът на отговорен развъдчик, който извършва селективно размножаване с цел избягване на най-тежките форми на синдрома на Манкс.

Въпреки някои предизвикателства, много Манкс котки живеят щастлив и активен живот, особено когато получат подходяща ветеринарна грижа, обич и разбиране от своите стопани.

Грижа

Котките от породата Манкс се отличават не само с липсата или скъсената си опашка, но и с активния си темперамент, гъстата двойна козина и специфичните си нужди от грижи. Въпреки че са сравнително непретенциозни, редовната грижа е ключова за поддържането на тяхното здраве и благополучие.

Манкс котките притежават гъста двойна козина, която осигурява топлина и защита, но ги прави по-податливи на сезонно линеене, особено през пролетта и есента. В зависимост от дължината на козината (късокосместа или дългокосместа разновидност), грижата варира:

Късокосместа Манкс

Снимка: iStock

• Разресване два до три пъти месечно с четка или гребен.

• При силно линеене – веднъж седмично.

• Козината рядко се сплъстява.

Дългокосместа Манкс

• Седмично до ежедневно разресване, особено в зони с риск от сплъстяване – зад краката, около шията и отстрани на лицето.

• Най-подходящ е гребен с широки зъби.

Манкс котките са интелигентни, енергични и социални. Те се нуждаят от 30 до 60 минути активна игра дневно, за да поддържат добро физическо и психическо здраве.

Любими занимания:

• Донасяне на играчки

• Интерактивни игри и пъзели

• Разходки с нагръдник и каишка

• Катерене и скачане

Добре е да им осигурите котешко дърво, рафтове или тунели, където могат да се катерят и наблюдават. Малки плюшени играчки, имитиращи плячка, също ще поддържат интереса им. Драскалките и активните играчки ще помогнат да избегнат скука и разрушително поведение.

Хранене

Котката Манкс, както всички котки, е месоядно животно и има специфични хранителни нужди, свързани с физиологията и произхода ѝ. Здравословната диета е ключова за доброто ѝ състояние, енергия и жизненост, както и за поддържането на гъстата ѝ двойна козина.

Манкс котките се нуждаят от пълноценна, балансирана диета, богата на:

• Животински протеини – за поддържане на мускулната маса и здравето на органите;

• Аминокиселини – особено таурин, който е жизненоважен за зрението, сърцето и имунната система;

• Мазнини и есенциални мастни киселини (омега-3 и омега-6) – особено рибено масло, което поддържа здрава и лъскава козина;

• Витамини и минерали – за имунна защита, здрави зъби и кости;

• Фибри – подпомагат храносмилането и спомагат за контрол на теглото;

• Вода – изключително важна за хидратацията и бъбречната функция.

Тъй като Манкс произхожда от породи, приспособени към по-сух климат и живот в естествена среда, котката не пие вода толкова активно, колкото някои други животни. В природата тя би получавала по-голямата част от течностите чрез плячката си.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Котките от тази порода се разбират добре с други домашни любимци, включително кучета, защото не са агресивни. Те са добър избор за семейства с деца, тъй като са с игрив характер и са известни с това, че са послушни. Предпочитат да не са сами за дълги периоди от време, така че би било чудесно да можете да им правите компания или да осиновите още едно животинче, за да си бъдат приятели.