Балийска котка

История

Произходът на Балийската котка е тясно свързан с този на Сиамската котка и е обвит в известна доза мистерия. Съществуват две основни хипотези за появата на дългокосместия ѝ вариант. Според едната, след Първата и Втората световна война – период, в който много породи котки в Европа са били почти заличени – развъдчиците са били принудени да чифтосват различни породи, за да ги съхранят. Смята се, че в опит да бъде възстановена Сиамската котка, може да е използвана Турската ангорска котка, известна със своята дълга, фина и копринена козина. Вероятно именно от нея Балийската котка е наследила дългия си косъм.

Другата теория твърди, че дългата козина е резултат от естествена рецесивна мутация в рамките на Сиамската порода, без външна намеса. И двете хипотези имат своите аргументи и поддръжници, като до днес не съществува категорично доказателство в полза само на една от тях.

Има данни, че дългокосмести сиамски котенца са се появявали спорадично още от началото на XIX век. Дълго време обаче този белег е бил считан за нежелан, поради което такива котенца обикновено са били кастрирани и раздавани като домашни любимци.

В началото на XX век някои развъдчици започват да оценяват естетическите качества на дългокосместите сиамски котки и да ги представят на изложби. През 1928 г. Американската асоциация на любителите на котки (CFA) за първи път регистрира „дългокосмести сиамски котки“, макар че те все още не са били признати като самостоятелна порода.

Истинското начало на Балийската котка като отделна порода обаче се поставя през 50-те години на XX век. Двама американски развъдчици на Iиамски котки – Марион Дорси в Калифорния и Хелън Смит в Ню Йорк – се впечатляват от изключителната красота и грация на дългокосместите котенца, които се появяват в техните сиамски котила. Те започват целенасочени развъдни програми, за да стабилизират този тип.

Именно Хелън Смит дава на породата името „Балийска котка“, вдъхновена от елегантността и плавните движения на балийските танцьори. Името, подобно на по-късно появилото се название „Яванска котка“, е избрано заради екзотичното си и мелодично звучене. Нито остров Бали, нито остров Ява в Индонезия имат реална връзка с географския произход на породите.

Снимка: iStock

Балийската котка първоначално е призната в четири основни окраски: тюлен пойнт, син пойнт, шоколадов пойнт и лилав пойнт. С течение на времето цветовата палитра се разширява. През 1979 г. са приети червените и кремавите пойнтове, както и таби шарките, включително костенуркови комбинации. В по-ново време са признати и цветови варианти с бяло, което допълнително обогатява външния облик на породата.

Същата година – 1979 – Международната асоциация на котките (TICA) допуска Балийската котка до състезателни класове. През 1970 г. породата вече е призната за шампионска и от CFA, с което официално затвърждава статута си на самостоятелна и утвърдена порода.

Днес Балийската котка е ценена заради съчетанието от сиамска интелигентност и общителност с ефирна, копринена дълга козина и изключителна елегантност.

Външен вид

Балийската котка е изключително елегантна и изящна порода, считана за дългокосместия еквивалент на съвременната Сиамска котка. Тялото ѝ е дълго, стройно и тръбесто, с фина костна структура и добре развита, плътна мускулатура. Въпреки ефирната си визия, котката е силна и гъвкава, създавайки усещане за „покрита с коприна стомана“.

• Тяло и пропорции

Балийската котка е средно голяма по размер. Крайниците са дълги и фини, с малки, овални лапи, а опашката е много дълга, тънка и завършва по пухкав начин. Цялостната линия на тялото – от върха на носа до края на опашката и върховете на пръстите – е плавна, удължена и изключително хармонична.

Снимка: iStock

• Глава и изражение

Главата е издължена и триъгълна, която се разширява плавно от носа към върховете на ушите. Профилът е прав, без стоп. Ушите са големи, широки в основата и заострени, допълващи клиновидната форма на главата. Очите са бадемовидни, леко наклонени и с интензивен, дълбок сапфирено син цвят – една от най-запомнящите се черти на породата.

• Козина и окраска

Балийската котка има единична, безподкосъмна козина, която прилепва плътно към тялото. Това значително намалява риска от сплъстяване. Косъмът е фин, копринен и мек на допир, със средна дължина – приблизително от 1 до 5 см по тялото. Около врата няма изразена грива, но опашката носи впечатляващо перо, при което козината може да достига до около 12 см.

Породата се отличава с характерната пойнт окраска – цветът е концентриран върху маската на лицето, ушите, краката и опашката, докато тялото остава в светъл кремаво-бял тон. Балийската котка се среща в богато разнообразие от цветове и шарки – от класическия сийл пойнт и син пойнт до шоколадов, лилав, червен, кремав, таби пойнт, както и варианти с бяло (би-колор пойнт).

• Глас и излъчване

Подобно на Сиамската котка, Балийската е гласовита и обича да „разговаря“ със своите хора. Гласът му обаче е по-мек, по-мелодичен и по-малко настоятелен от този на Сиамската котка, което го прави приятен и ненатрапчив спътник за хора, които ценят интерактивни и комуникативни домашни любимци.

Характер

Снимка: iStock

Балийската котка е известна със своя изключително любящ, социален и интелигентен характер. Тя се привързва силно към своето семейство и често изгражда дълбока емоционална връзка с един или няколко души. За Балийската котка човекът не е просто стопанин, а партньор във всичко – от ежедневните домакински дейности до почивката и игрите. Тази порода обича да участва активно във всяка част от живота на домакинството и рядко ще остане настрана.

В почти всяко отношение, с изключение на дължината на козината, Балийската котка притежава темперамента на Сиамската. Това означава всеотдаден, общителен и силно ориентиран към хората компаньон, който ще ви следва от стая в стая и ще коментира случващото се със своя характерен глас. Балийската котка е гласовита, но тонът ѝ обикновено е по-мек и мелодичен от този на Сиамската котка, което я прави по-ле8сна за съвместен живот в апартаменти или в домове с повече хора.

Тези котки са изключително интелигентни и наблюдателни. Те бързо се учат, могат да усвояват трикове, да играят интерактивни игри и да разбират рутината на своите стопани. Балийската котка внимателно следи какво правите и често ще се включи – било то „помощ“ при оправяне на леглото, участие в работата на компютъра или напомняне, че е време за игра. Любопитството и умствената им активност изискват постоянна стимулация.

Поради силната си нужда от внимание, Балийците не понасят добре самотата. Ако бъдат оставяни сами за дълги периоди, могат да станат неспокойни или да започнат пакости, често превръщайки всеки подръчен предмет в играчка – от хартиени листове и закачалки до паднало листо или малка плюшена мишка. Те обичат игрите и могат да се забавляват с часове, стига да имат компания или подходящи занимания.

Балийската котка е дружелюбна и адаптивна порода, която обикновено се разбира добре с деца и други домашни любимци, включително други котки и кучета, особено когато е социализирана от ранна възраст. Тя се вписва лесно в активни семейства, където има достатъчно взаимодействие и внимание.

Снимка: iStock

Важно е бъдещите стопани да знаят, че Балийската котка е „взискателна“ по отношение на време и емоционална ангажираност. Тя няма да се задоволи само с редовно хранене и почистване на тоалетната. Ако не получава достатъчно внимание, Балийската котка ясно и настойчиво ще заяви това – с глас, поведение и постоянно присъствие до вас. За хора, които търсят интерактивен, разговорлив и силно привързан домашен любимец, Балийската котка е изключително подходящ избор.

Здраве

Балийската котка се счита за сравнително здрава и жизнена порода с дълга продължителност на живота, обикновено между 15 и 20 години. Въпреки това, поради тясната си генетична връзка със Сиамската котка, тя може да бъде предразположена към някои наследствени и породоспецифични здравословни проблеми, които е важно бъдещите и настоящите стопани да познават.

Една от особеностите на породата е повишената чувствителност към анестезия. Това означава, че при всякакъв вид хирургична намеса – включително рутинни процедури като кастрация, стерилизация или почистване на зъбен камък – ветеринарният лекар трябва предварително да бъде информиран за породата, за да избере подходящи медикаменти и дозировка.

Балийските котки могат да бъдат предразположени към амилоидоза – заболяване, при което анормални протеинови отлагания (амилоиди) се натрупват в органи като черния дроб и бъбреците. Чернодробната амилоидоза е особено сериозна, тъй като може да доведе до чернодробна недостатъчност. Въпреки че се провеждат научни изследвания, към момента не съществува надежден генетичен или лабораторен тест за ранно откриване на това състояние.

Снимка: iStock

Очните заболявания също са сред потенциалните здравословни рискове за породата. Балийските котки могат да развият прогресивна атрофия на ретината (PRA) – дегенеративно заболяване, което постепенно води до влошаване на зрението и в някои случаи до слепота. Освен това, при някои представители се наблюдава кръстогледство, което обикновено е козметичен проблем и рядко влияе сериозно на качеството на живот.

По отношение на сърдечното здраве, Балийската котка може да бъде изложена на риск от дилатативна кардиомиопатия – заболяване, при което сърдечният мускул се разширява и губи ефективността си. Съществува и нисък, но отчетлив риск от хипертрофична кардиомиопатия (HCM), състояние, срещано и при други ориенталски породи. Редовните ветеринарни прегледи и ехокардиографски изследвания при съмнение могат да помогнат за ранно откриване.

Някои Балийски котки са по-податливи и на респираторни проблеми, включително котешка астма. Това състояние може да се прояви с кашлица, хрипове или затруднено дишане и изисква внимателно наблюдение и медицинско управление.

Като цяло, при отговорно развъждане, правилно хранене, редовни ветеринарни грижи и подходяща домашна среда, Балийската котка може да води дълъг, активен и пълноценен живот. Осведомеността за потенциалните здравословни рискове е ключова за ранната диагностика и добрата профилактика.

Грижа

Въпреки елегантния си и дългокосмест външен вид, Балийската котка е сравнително лесна за поддържане порода. Липсата на подкосъм и фината, копринена текстура на козината значително намаляват заплитането и сплъстяването, както и количеството линееща козина.

• Грижа за козината

Копринената козина на Балийската котка изисква умерени грижи. Едно разресване седмично обикновено е напълно достатъчно, за да се отстрани мъртвият косъм и да се запази козината гладка и блестяща. По време на сезонно линеене може да се наложи по-често четкане, но като цяло породата не изисква интензивна поддръжка, характерна за много други дългокосмести котки.

• Нокти, уши, очи и зъби

Редовната хигиена е важна част от цялостната грижа за Балийската котка. Ноктите трябва да се подрязват приблизително веднъж седмично. Може да се използва нокторезачка за хора или специална за домашни любимци, като се оформя само бялата част на нокътя и се избягва чувствителната зона с кръвоносни съдове.

Очите и вътрешността на ушите трябва да се проверяват и почистват ежеседмично. Ушите се почистват внимателно с леко навлажнена кърпа или памучен тампон, за да се предотврати натрупване на ушна кал и риск от инфекции, особено предвид големия размер на ушите при породата.

Снимка: iStock

Зъбната хигиена е също от съществено значение. Препоръчва се редовно миене на зъбите с паста, одобрена от ветеринарен лекар за домашни любимци, както и периодични професионални стоматологични почиствания, за да се предотвратят заболявания на венците и зъбите.

• Балийската котка и алергиите

Макар балийските котки да не са напълно хипоалергенни, съществуват данни, че те произвеждат по-ниски нива на протеиновите алергени Fel d1 и Fel d4 в сравнение с много други породи. Това ги прави потенциално по-подходящ избор за хора с леки до умерени алергии. Въпреки това е силно препоръчително бъдещите стопани да прекарат време с представители на породата, преди да вземат окончателно решение, за да се уверят в индивидуалната си поносимост.

• Емоционални нужди и внимание

Освен физическата грижа, най-важният аспект от отглеждането на Балийската котка е осигуряването на достатъчно внимание и социално взаимодействие. Това не е порода, която ще се задоволи да бъде пасивен наблюдател. Балийската котка иска да участва във всичко, което правите, и се нуждае от ежедневна игра, умствена стимулация и обич.

Ако не получава достатъчно внимание, тя може да го заяви ясно – чрез силна вокализация или нежелано поведение. Затова Балийската котка е най-подходяща за хора, които прекарват много време у дома, обичат интерактивни домашни любимци и са готови да инвестират време и емоционална ангажираност в отношенията си с котката.

Хранене

Възрастните Балийски котки трябва да се хранят поне два пъти на ден. Котенцата трябва да се хранят по-често, поне три или четири пъти на ден, тъй като те изгарят калории по-бързо. Прясна, чиста вода е най-добра, така че котките не се колебаят да пият. Ако се притеснявате дали котката ви пие достатъчно вода всеки ден, ето един съвет от някои специалисти по котешко поведение - поставете купата за вода на поне метър от всяка храна. Носовете на котките са чувствителни и силната миризма на храна може да ги накара да пият по-малко. Филтрирани поилки също могат да се използват вместо купа за вода.

Снимка: iStock

Консервираните храни често са предпочитаният метод за хранене. Те не само са по-удобни, но и съдържат повече протеини и по-малко въглехидрати от сухата храна. Консервираната храна има по-високо съдържание на вода, така че увеличава общия прием на течности на котката, което поддържа бъбреците и пикочния мехур здрави. Поради лесно смилаемите си съставки, консервираните храни произвеждат и по-малко твърди отпадъци в тоалетната.

Деца и домашни любимци

Балийската котка е изключително социална и дружелюбна порода, която по природа търси компания и взаимодействие. Тази нейна общителност не се ограничава само до хората, а се простира и към други котки, както и към кучета, което я прави подходящ избор за домове с повече от един домашен любимец.

• Съвместимост с други домашни любимци

Когато е правилно социализирана, Балийската котка се разбира отлично с други котки и с кучета. Тя е игрива, любопитна и склонна към създаване на приятелства, особено ако е отгледана заедно с други животни от ранна възраст. При въвеждане на Балийска котка в дом с вече съществуващи домашни любимци е важно запознаването да става постепенно и спокойно, съобразено с темпото на всички животни.

Особено внимание трябва да се обърне, ако в дома има куче. Желателно е то да е свикнало с котки и да проявява спокоен и толерантен характер. Това е по-лесно, когато и кучето, и котката са млади, но при търпение и правилен подход добрата адаптация е напълно възможна и при възрастни животни. Бавното и контролирано запознаване значително увеличава шансовете за хармонично съжителство.

• Подходяща ли е за семейства с деца

Снимка: iStock

Балийската котка е отличен семеен компаньон. Въпреки че понякога може да прояви независимост или упоритост, тя е изключително привързана и обича вниманието. Тази порода не понася добре самотата и предпочита домове, в които винаги има компания – деца, възрастни или други домашни любимци.

Балийците са търпеливи и игриви, което ги прави подходящи за семейства с деца, стига децата да бъдат научени да се отнасят с уважение към животното. Те обичат игрите, вниманието и общуването, и често активно търсят контакт с всички членове на семейството.