5 най-популярни мита за кучетата от приют

Д а вземете решение да осиновите куче от приют е едно от най-милите, благородни и добри неща, които можете да направите както за животното, така и за себе си. Ако сте го направили или имате такова намерение – искаме да ви поздравим! 

Ние от DogsandCats.bg винаги ще насърчаваме спасяването и даването на втори шанс на бездомните кучета. За това и искаме да ви запознаем с някои от най-популярните предубеждения относно обитателите на приютите за бездомни животни. И да развенчаем заедно 5 от най-често срещаните митове, свързани с тези прекрасни и по свой начин – изстрадали четириноги. 

• Те са в приюта, защото нещо не е наред с тях

Това е една от доста често срещаните неистини, основани главно на недоразумение. Възприето е, че кучетата се озовават в приюти за бездомни животни защото са останали на улицата, заловени са от специализираните служби (тип „Екоравновесие“) или са агресивни. Това кара много потенциални осиновители да вярват, че при първа възможност тези кучета ще проявят лошите черти на характера си, ще избягат или задължително ще създават проблеми поради начините, по които са се отнасяли с тях в миналото. 

В действителност по-често кучетата попадат в приюти, защото собствениците им са се отказали от тях. А това може да няма абсолютно нищо общо с поведението на самото животно.

Снимка: pixabay.com

Много семейства се отказват от домашните си любимци, защото вече нямат възможност да се справят с отглеждането им, не могат да си позволят разходите по тях или са принудени да се преместят и не могат да ги вземат със себе си. Има и хора, които са развили алергии, които не могат да стоят дълго в една стая с четириного. 

Кучетата се озовават в приюти и, когато очакванията на стопаните им не се препокрият с реалността. Например, взели са си малко кученце от породата Далматинец, което е много сладко и мило в зоомагазина. Щом е пораснало обаче, животното е започнало да развива неконтролируемо и доминиращо поведение. А стопанинът не се е проявил като лидер, не се е постарал с възпитанието и обучението… И в крайна сметка е решил, че вече не се справя с отглеждането. Тук следва, разбира се, да се запитаме – в този случай чия е вината? Ще оставим отговора на вас.

В крайна сметка единственото нещо, което не е наред с кучето, което живее в приют е, че е там, а не в дом с любящо семейство.

• Никога няма да узнаете историята му

Въпреки че този мит понякога се оказва близко до истината, това не е непременно нещо лошо. Главно, защото куче, което е живяло в приют се променя веднага, щом получи втори шанс за уютен и любящ дом. В интернет пространството е пълно с видеа, които показват нагледно реакциите на четириноги минути, след като напуснат приюта. 

Служителите в повечето приюти могат да ви предоставят поне бегъл поглед върху историята на животното, но това не е непременно нещо хубаво. Защото – помислете, искате ли да знаете, че предишният стопанин го е малтретирал, било е изхвърлено от кола, спасено от борба с кучета…

Каквото и травмиращо събитие да е преживяло животното – то е вече в миналото, а кучетата живеят в настоящето. И вие сте тези, които трябва да му помогнат да се чувства отново обичано и ценено.

• Кучетата от приют често са болни

Да, вероятно е бъдещият ви домашен любимец да страда от кашлица, тъй като е живял на едно място с други четириноги дълго време. Повечето приюти предлагат безплатни медицински грижи и безплатни прегледи за всички свои бивши познайници. Освен това, вие взимате у дома си напълно ваксинирано, обезпаразитено (външно и вътрешно) и прегледано от ветеринарен лекар животно. Осигурява се и кастрация/стерилизация като част от процеса на осиновяване. 

• Те не са чистокръвни

Тук следва да попитаме: И какво от това…? Освен ако не си взимате куче с цел да го развъждате или не търсите четириного, което да водите по изложби, смесените породи са добър избор по редица причини. Те са освободени от генетично предавани или поведенчески проблеми, които са типични за някои „чисти“ породи. Вярно е, че те са непредвидими, но това често е забавното и интересното да имате подобно четириного в дома си!

Снимка: pixabay.com

• Повечето са твърде стари

Осиновяването на малко кученце може да бъде привлекателна идея – да сте част от първите месеци от живота му и да сте заедно до момента, когато достигне златните си години. Въпреки това хората често се фокусират върху „сладката“ част и забравят, че колкото по-малко е животното, толкова повече грижи съпътстват отглеждането му. Освен това – никога не можете да сте сигурни колко точно голямо ще стане едно кученце, което взимате в дома си от приют. Може да мислите, че то ще е със средна височина, а да стане по-дребно. Или по-едро. А какво се случва, когато се окаже с размерите на Немски дог или Санбернар? 

Ако нямате възможност да отделяте много време в грижите за малко куче и искате да прецените обективно колко голямо куче можете да си позволите да гледате в дома си – най-добре е да осиновите възрастно животно на около 1 или 2 години. Обикновено тези четириноги вече имат всички основни хигиенни навици, а ако имат някакви поведенчески проблеми – това е точния момент да започнете да работите върху тях. 

Снимка: iStock

Не пренебрегвайте и по-възрастните кучета, които са над 7-годишни. Те могат да бъдат идеални за домакинства, чиито членове не са много енергични или за хора, които не искат да се обвързват с години грижи, но все пак искат любящ спътник. 

Вижте още:

6 причини защо кучетата от смесени породи са страхотни

7 причини да осиновите възрастно куче