5 стратегии за справяне със силно притежателно куче

П рекомерно защитното и притежателно поведение се появява, когато кучето ви „предявява претенции“ към определен ресурс, като играчка или легло, и се стреми да го защити. Четириноги, които стават нервни, ръмжат и дори се държат нападателно към други животни, показват „притежателна агресия“ и е важно да се намесите. 

С необходимото търпение и обучение можете да помогнете на косматия си другар да се научи да се отпуска и да бъде по-спокоен – особено на обществено място, в присъствието на други четириноги и непознати хора. 

Снимка: iStock

Как да се справите с куче, което има силно притежателно поведение

• Научете се да разпознавате притежателното кучешко поведение

Понякога притежателното поведение може да не изглежда като нещо кой знае какво. Например, домашният ви любимец игнорира командата ви, когато го помолите да пусне топката за тенис. Наглед незначителна форма на притежание, която вероятно няма да ви разтревожи особено. Тези фини признаци на опазване на ресурсите обаче, преди да се усетите могат да прераснат в по-голям проблем. За това, ако кучето ви ръмжи или щрака със зъби, когато се опитвате да вземете играчката му, не бива да неглижирате това поведение. 

Снимка: iStock

Първата стъпка към управлението на твърде защитното и притежателно куче е да се научите да разпознавате предупредителните признаци на собственическото му поведение. Сред по-често срещаните от тях са:

• Отказва да ви даде играчката или лакомството, когато бъде помолено;
• Ръмжи на други кучета по време на хранене;
• Криене на играчки или лакомства;
• Поведение тип „ревниво куче“, като например избутване на друго четириного, което галите;

След като разберете какво поведение да търсите, можете да се научите да управлявате по-добре домашния си любимец. 

• Превенция и управление на околната среда

Най-непосредственият начин да контролирате собственическото поведение на кучето си е да предотвратите достъпа до нещата, които то се чувства длъжно да пази. Ако питомецът ви проявява притежание към предмети с „висока стойност“, като пантофите ви, например, най-лесното решение е да ограничите достъпа му до тях.  

Снимка: iStock

И накрая, ако кучето ви става притежателно само в определени ситуация, можете да управлявате кога и къде да му давате ценни играчки и лакомства. Например, някои четириноги пазят купата си с храна, ако наоколо има други животни, но нямат проблем да се хранят сами в стаята. Можете да използвате средата, за да управлявате поведението на домашния си любимец.

• Тренирайте основни команди

Понякога едно собственически настроено куче се нуждае от опреснителен курс за послушание. Всички основни неща, от „седни“ до „остани“, са важни за питомеца ви, тъй като ангажират вниманието му към вас и го насочват към това какво се иска да направи. Обучението отнема време и търпение, но ако сте последователни, успехът рано или късно ще дойде. 

Снимка: iStock

• Нищо в живота не е безплатно

Колкото по-дълго оставите собственическото си куче да демонстрира поведението си и да пази ресурсите си, толкова повече подсилвате това поведение. Разбираме, че понякога ви е трудно да кажете „не“ на питомеца си. За това на помощ идва обучението „Нищо в живота не е безплатно“, което показва на животното, че на практика всички ресурси идват от вас. Идеята е да накарате кучето си да поработи за това, което иска. Можете да се консултирате с професионален треньор или поведенчески специалист за допълнителни насоки, но в общия случай можете да започнете и сами: като помолите кучето си да „седне“ за няколко минути, преди да го пуснете да вечеря. Ключът е да бъдете търпеливи и постоянни.

Ако напомните на кучето си по правилния, положителен и безопасен начин, че вие контролирате ресурсите, това може значително да намали притежателното поведение. 

Снимка: iStock

• Десенсибилизация и противокондициониране 

При кучета с по-тежко притежателно поведение (които ръмжат на всеки, който ви доближи, например), може да е необходим по-дълъг курс на обучение. Тук се намесват двата основни метода - десенсибилизация и противокондициониране, които можете да включите в постепенния процес за промяна на поведението на питомеца си. 

Може да се наложи в продължение на седмици да поработите с кучето си по посока да се научи да не реагира емоционално на конкретен обект или ситуация. След като постигнете успех – наградете различната реакция. Например, ако кучето ръмжи, когато някой се доближи до купата му с храна, тренирайте го да не реагира изобщо или да остане спокойно. 

Снимка: iStock

Обучението за десенсибилизация и противокондициониране е ефективно, но отнема много време, търпение и последователност. Ако смятате, че вашето куче може да има полза от този тип обучение, може би е най-добре да се консултирате с професионален треньор.