Как да се грижим за куче, чиито собственик е починал

Снимка: iStock

Н ищо, свързано със смъртта на любим човек не е лесно. Но тази, несъмнено болезнена и изпълнена със стрес ситуация, може да стане още по-неприятна, ако сте наследили кучето на въпросната личност. Особено ако не сте били подготвени, може да се окаже известно предизвикателство да посрещнете нов домашен любимец в живота си. Ето няколко неща, които е добре да имате предвид, ако сте изправени пред перспективата да се грижите за четириного, чиито стопанин е починал.

Снимка: iStock

Кой решава кой да получи кучето?

Ако първоначалният собственик на кучето е оставил завещание, което определя кой от близките му хора или членове на семейството му трябва да се грижи за домашния любимец след смъртта му, тогава нещата са ясни. В този случай посоченото лице наследява животното автоматично. Ако определеният човек обаче, откаже да приеме четириногото, то останалите членове на семейството трябва да намерят подходящ дом за него.

Често обаче, хората си отиват от този свят, без да оставят завещание или инструкции кой биха желали да поеме грижите за домашния любимец. В този случай, членовете на семейството на починалия трябва да решат кой да поеме грижите за косматия му другар.

Dogsandcats.bg

Снимка: iStock

Ако вие задържите кучето

Ако вие сте решили да поемете грижите за куче, чиито собственик е починал, без значение дали е роднина или близък приятел, има няколко неща, които трябва да имате предвид. Освен отговорността по отглеждането на животното, която вече се пада на вас, добре е да отчетете и допълнителните разходи, които включват:

Храна и лакомства
Легло, играчки и други аксесоари
Консумативи и разходи за грумнинг (не при всички кучета е задължително)
Ветеринарни и здравни разходи

Добре е да се свържете с ветеринарния лекар на кучето, който да ви даде информация за медицинската му история. Полезна би ви била информацията, свързана с всякакви здравословни проблеми, с които може да се сблъскате, специална диета (ако има необходимост от такава) или лекарства, които животното приема.

Снимка: iStock

Ако знаете породата на кучето (или имате подозрения за някоя от породите, ако животното е осиновено), също би било разумно да отделите време, за да добиете представа за основните й характеристики. Така ще можете да се ориентирате колко време и енергия ще са ви необходими, за да ги посветите в игри и упражнения, какви са специалните нужди на четириногото, понася или не да стои само и тн.

Може да се наложи допълнително обучение на кучето с оглед на това колко добре е (или не е) възпитано от предишния си собственик. Не забравяйте, да сте внимателни и да покажете на животното пътя, който да следва, за да се впише във вашето домакинство и начин на живот.

Как да помогнем на скърбящо куче

Имайте предвид, че много кучета изпитват скръб, когато са разделени от стопаните си. Това може да е основна причина за поява на някои поведенчески проблеми или може да изостри вече съществуващи такива.

Снимка: iStock

Признаците на скръб при четириногите включват депресия, летаргия, загуба на апетит или постоянно скитане напред-назад, сякаш търсят собственика си. Често може да видите тези кучета да чакат с часове до вратата с надежда техният човек да се върне. Дайте време на животното да преживее само загубата на стопанина си, но следете за признаци на скръб, които могат да навредят на здравето му (загубата на апетит, например) и при нужда – свържете се с ветеринарния му лекар за съвет.

Ако имате възможност, би било от голяма полза да си вземете няколко почивни дни, за да сте около кучето и да го утешите през първите няколко дни в новия му дом. Това е добър момент и за полагане на основните на вашата връзка с животното и да му помогнете да навлезе в новата си рутина.

Предоставянето на одеяло или дреха, която все още има аромата на предишния собственик, също може да помогне на четириногото да се успокои. Ако е позволено, завеждането на животното в погребалния дом, за да подуши тялото на починалия си стопанин, може да му помогне да спре да го търси и постепенно – да се откаже да го чака.

И накрая – въоръжете се с търпение.

Неслучайно наричат кучето „най-добрият приятел на човека“. Животното ще има нужда от време, за да свикне с новата си среда и дом, дори и да ви познава, все пак за него вие все още не сте „неговият стопанин“.

Не приемайте нещата лично, бъдете търпеливи и не притискайте четириногото – то само ще ви даде знак кога се е отпуснало и е приело новия си живот с вас. Докато това се случи – не забравяйте едно: да се погрижите за куче, което е загубило любимия си спътник е едно от най-благородните и смислени неща, които можете да направите в живота си.