Как кучетата показват съпричастност едно към друго

Д али кучетата са в състояния да изпитват емпатия едно към друго или просто ние ги антропоморфизираме? Това е въпрос, който занимава много собственици на четириноги, а оказва се, и науката има мнение по въпроса.

Съпричастността е една от по-сложните човешки емоции, която се изразява в способността да се идентифицираме с друг човек, да се поставим в „неговите обувки“, образно казано, да усетим какво чувства той и съответно – да реагираме емоционално по подобен начин. Идеята, че можем да съпреживеем болката, разочарованието, щастието или тъгата с ближния си – това е което ни прави човеци. 

Снимка: iStock

В състояние ли са домашните ни любимци да изпитват емпатия? Да, факт е, че косматите ни другари показват съпричастност към стопанина си чрез физически комфорт (когато сме тъжни), поведение на радост (когато ни видят да се прибираме от работа) и разсейване, в опит да споделят емоциите ни.

Но значи ли това, че кучетата изпитват съпричастност?

Проучванията по темата показват, че четириногите действително са в състояние да проявяват съпричастност едно към друго, към стопаните си и дори към непознати. 

Въпреки че не всички в научната общност са съгласни относно степента, в която четириногите проявяват когнитивните си емоции (като емпатията). В основата на това недоверие стои и фактът, че много собственици приписват на питомците си човешки черти, емоции и дори – намерения. 

И защо не? В крайна сметка години наред домашните любимци се развиват и еволюират заедно с хората. Кучетата са най-старият опитомен вид, а историческите справки потвърждават, че са редом до човека, наблюдавайки всяка наша реакция, настроение и поведение от хиляди години. Безспорно четириногите са развили у себе си способността да разчитат човешките емоции изключително добре, защото в миналото това е било задължително условие за оцеляването им като вид. И така, с течение на времето, те са се издигнали до сегашния си статус на „най-добър приятел на човека“. Съвсем заслужено, според нас!

Снимка: iStock

Кучетата показват наченки на човешко поведение повече от всяко друго животно. Поради това е лесно да почувстваме, че четириногият ни другар е почти човек. Домашните ни любимци са съзнателни същества и точно като хората, имат своя индивидуалност и богат вътрешен свят. Те са в състояние да изпитват различни емоции като радост, страх, вълнение, тъга, безпокойство, оптимизъм – просто проявленията им са различни спрямо нашите. 

Вижте още: Какви емоции изпитват кучетата

Научните данни показват, че човешките деца започват да проявяват емпатия (по доста примитивен начин, разбира се) някъде около двегодишна възраст. Според някои учени и психолози, кучетата имат същите умствени и емоционални способности. Други пък вярват, че четириногите ни другари имат емоционалния капацитет на малко по-големи хлапета. Например, д-р Джил Сакман, специалист по поведенческа медицина и старши медицински директор на болниците BluePearl Veterinary Partners в Мичиган, категорично заявява, че според него кучетата вероятно имат нивата на познавателна способност на около три до пет годишен човек

Д-р Сакман, както и редица други психолози, ветеринарни лекари и специалисти по кучешко поведение вярват, че четириногите имат по-напреднал емоционален капацитет, отколкото им е приписван в миналото. Тази теза се подкрепя от многобройни проучвания, които показват, че кучетата проявяват истинска емпатия, а не просто емоционален отговор спрямо реакциите на други себеподобни или хора. 

Снимка: iStock

Кучетата показват ли съпричастност едно към друго?

В експеримент на Изследователския институт Messerli на университета във Виена, 16 двойки кучета са изследвани за реакцията им на различни звуци, предизвикващи дистрес (вой на страдащо куче) от три различни източника: други четириноги, с които са живели, непознати домашни любимци и компютърно генериран контролен звук със същите честоти и време. 

По време на излагане на стимулите са измерени сърдечния ритъм, нивата на кортизол в слюнката и поведенческите реакции на животните. 

Както може би се досещате, всички четириноги участници в експеримента са реагирали с много по-голям интензитет на записите, в които чуват жалния вой на други кучета – както на познати, така и на непознати, в сравнение с тези, генерирани от компютър. Това поведение на практика показва, че четириногите са интерпретирали и са показали реципрочна емоция към нещастието на себеподобните си. По време на записа езикът на тялото на кучетата също е включвал сигнали на стрес като облизване на устните, хленчене, прозяване, треперене, отпусната поза на тялото и прибрана плътно зад задните крака опашка.  Предсказуемо, показателите на стрес са по-силни, когато участниците в експеримента са слушали жалния вой на познати кучета.

Снимка: iStock

Преглеждайки резултатите от това проучване, д-р Стенли Корън отбелязва в колонката си за Psychology Today, че след като са се събрали отново с познатите си кучета, главните участници в експеримента мигновено са реагирали с поведение, свързано с безпокойство. Езикът на тялото на животните в включвал махане с опашка, облизване на муцуните на другите кучета, търсене на близост с тях и опити за започване на игра. 

Изглежда, че в опит да развеселят своите познати и приятели, кучетата естествено и инстинктивно са предложили физически комфорт и разсейване. Д-р Корен вярва, че четириногите в проучването нагледно са показали съпричастност и дори „съчувствена загриженост“. 

Как кучетата изразяват емоциите си?

Като собственик на куче със сигурност сте ставали свидетели на прояви на емпатия от страна на питомеца ви. Например, ако домашният любимец сякаш ви избягва, когато сте ядосани, но за сметка на това ви предлага своята версия на утеха, когато сте тъжни. Познахме, нали?

Снимка: iStock

Косматите ни другари обичат да споделят и нашата радост – просто си пуснете весела музика и започнете да танцувате. А сега кажете – колко секунди му отне на кучето ви да се присъедини към вас? 

Съпричастността, която четириногите показват към любимите си хора е подобна на емпатичната им реакция към други себеподобни в беда, тъй като те искат да облекчат вашата тъга или стрес, както и да са част от моментите ви на забавление. Ключовата разлика идва в проявите на тези емоции. Например – ако домашният любимец се взира дълбоко в очите ви, опитвайки се да установи връзка, това е признак, че той иска да се свърже с вас на по-дълбоко ниво. Но същото поведение, насочено обаче към друго четириного, може мигновено да бъде разчетено като признак на агресия. 

Снимка: iStock

Ако плачете или се чувствате меланхолични, кучето ви може да отпусне глава в скута ви, да ви побутне с лапа или с нос. Подобно на проявите на съпричастност към други кучета, то може да търси близост, да ближе ръцете ви, да хленчи – като цяло да е съпричастно към вашето емоционално състояние. Ние нямаме нужда от по-обстойни доказателства, за да вярваме, че любимите ни домашни любимци действително са "най-добрите ни приятели" и ще бъдат до нас - и в добро, и в зло!

Вижте още:

Защо е важно не само какво, но и как го казваме на кучето си

5 неща, с които правите кучето си щастливо