Какво да направим, ако партньорът ни не иска куче

М оже би следният сценарий ви изглежда познат. Разхождате се навън заедно с партньора/съпруга си и минавате покрай очарователно кученце. Естествената ви реакция е да се наведете и да го погалите. Когато вдигнете поглед нагоре обаче, виждате как половинката ви се мръщи, поклаща глава или гледа незаинтересовано в далечината (или в мобилния си телефон).

Снимка: iStock

Това, което следва, в повечето случай е спор или най-малкото – разговор, който, сигурни сме, сте имали веднъж или много пъти. Нека отгатнем– вие искате куче, но вашият партньор – не. И няма как да не си задавате въпроса – какво мога да направя, за да реша този проблем?

Може би ще се зарадвате да научите, че според психолози, сблъсквали се с подобен конфликт при двойки, компромисът на тема „за“ или „против“ отглеждането на куче често се постига много по-лесно, отколкото партньорите биха повярвали. 

Как да поставите въпроса сериозно?

Ако вие е омръзнало да стигате до никъде що се отнася до разговорите на тема защо трябва (или съответно – не трябва) да си вземете куче, може би е време да повдигнете този въпрос на малко по-горно ниво. 

Снимка: iStock

Нямаме предвид директно да донесете в дома си кученце без обсъждане и да го превърнете в свършен факт. Този метод е погрешен – особено в случаите, когато знаете, че от другата страна има съпротива. Най-важно е да разберете, че разговорът трябва да предхожда всяко действие, добрата комуникация е ключова, а първата стъпка е да разгледате заедно какви са искрените и реални причини за нежеланието на човека срещу вас да има куче. 

Постарайте се да инициирате сериозен разговор с половинката ви, при който да научите защо действително няма желание да се включи в отглеждане на домашен любимец заедно с вас. Има ли нещо, което го разстройва? Или не желае само той да е въвлечен в ежедневни рутинни навици като извеждане, например?

Снимка: pixabay.com

С други думи –

ако искате да се сдобиете с кучешки спътник без за целта да губите и човека до себе си, поемете отговорност и премахнете препятствията.

Другата добра стратегия, която можете да изпробвате, е експозицията. Как работи?

Заведете половинката си в някой кучешки парк. Можете предварително да се уговорите с познати и приятели с кучета, с който „случайно“ да се засечете там. Оставете партньора си да наблюдава известно време как четириногите се забавляват и играят на открито. Най-добре би сработил този метод, ако се спрете на стопани на по-дребни породи, защото така имате повече контрол над ситуацията. По-големите кучета могат и по-лесно да изпаднат в непредвидени ситуации, а последното нещо, което искате е да станете случайни свидетели на бой. 

Снимка: iStock

Представяне на кученцето на половинката ви

Ако сте „победили“ в спора и сте взели кученце у дома, особено важно е през първите дни от живота на косматия ви приятел да покажете, че сте готови да спазите всички обещания, свързани с отглеждането му, които сте дали на половинката си. Само така ще затвърдите доверието помежду ви. Не притискайте човека отсреща – нека сам прецени до каква степен иска да участва в отглеждането на новия четириног член на семейството ви. 

Понякога собствениците на кучета се сблъскват и с неприятния сценарий за започване на връзка с нов партньор, който не обича кучета. Това е, категорични са специалистите, най-трудното от всичко. Ако става въпрос за свикване на човек да живее с куче е едно. Но ако домашният ви любимец и половинката ви категорично не се разбират…е, ясно е, че този, който си отива със сигурност не е косматият ви приятел, нали?

Снимка: iStock

Вижте още: 5 начина кучето да заобича новия ви партньор