Колко действително е добър слухът на кучетата

Снимка: iStock

А ко имате куче в живота си, вероятно сте забелязали, че слухът на домашният ви любимец е сякаш една от многото му суперсили. Как иначе да си обясним факта, че четириногият ни другар винаги е на вратата, готов да ни поздрави, въпреки че на практика няма как да види, че се приближаваме към него. Или пък – как магически изниква в която и от стаите в дома ви се намира, щом чуе звукът от отварянето на хладилника. Да, видно е, че домашните ни любимци имат силно развити слухови възможности, но до колко действително са добри те?

Снимка: iStock

Ах, тези сладки кучешки уши!

Отпуснати, изправени, едното нагоре, а другото надолу – едва ли има спор относно това колко са сладки ушите на кучетата. А да, споменахме ли копринената им мекота или неустоимият начин, по който ги свиват назад, докато им се радваме?

Повечето собственици на четириноги са единодушни, че начинът, по който питомците им движат ушите си, може да бъде изключително изразителен. Но освен чаровни, тези движения всъщност имат и ясна цел – да улавят по-лесно звуци.

Dogsandcats.bg

За целта във всяко от тях се съдържат по 18 различни мускула, с чиято помощ животното с лекота да ги повдига, спуска и върти в желана от него посока. Кучетата имат по-дълъг ушен канал от хората, а мускулите, разположени в него допълнително позволяват на четириногите да настроят фино позиционирането си, за да определят точно какви звуци достигат до тях.

Колко добре чуват кучетата?

За да добием представа колко добре чуват кучетата, би било полезно да разгледаме научната страна на въпроса. Звукът се движи на вълни и се измерва както по честота, така и по амплитуда. Честотата се означава в херци (Hz) и се отнася до броя на звуковите вибрации, възникващи в рамките на една секунда.

Снимка: iStock

Амплитудата, измервана в децибели (dB), показва колко силна е звуковата вълна. Лесен начин да ги разпознаете е да запомните, че честотата измерва височината на звука (колко висока или ниска е тя), докато амплитудата – колко силен е звукът.

Ушите на човек могат да разпознават честоти между около 20 херца (ниски) и 20 000 херца (високи), докато четириногите ни другари могат да откриват честоти от около 65 херца до 60 000 херца. Този, както сами виждате – доста по-широк честотен диапазон дава на кучетата способността да чуват високи звуци, неуловими за хората.

Домашните ни любимци са в състояние да долавят и много по-меки звуци от нас. При нула децибела („Прагът на слуха“), звукът едва може да бъде разпознат от човек. От друга страна едно куче не чува ниските честоти толкова отчетливо, колкото ние, но при високите чувствителността му към децибелите е несравнима. При честоти между 3000 и 12 000 херца, например, косматите ни другари могат да открият звуци до минус 5 децибела. Звуците под 20 децибела се наричат инфразвук и са под обхвата на звуковите способности на хората. Източниците на инфразвук включват земетресения и бури, както и звуци, издавани от прилепи и насекоми. И да, кучетата могат да разпознаят с лекота тези шумове, които остават незабелязани от стопаните им.

Снимка: iStock

Защо кучетата се нуждаят от чувствителен слух?

Любимите ни кучета са еволюирали от дивите си предци – вълците, на които им се е налагало да бъдат ефективни ловци, за да оцелеят. Способността им да долавят високочестотни звуци, излъчвани от малки гризачи, например, им е помагала в търсенето на плячка. Днешните ни домашни любимци са запазили това усещане за слух по време на целия процес на опитомяване. Впечатляващо, нали?

Любопитен факт е, че въпреки че са в състояние да чуят ултразвук, произведен от различни животни, като повечето бозайници, те не общуват, използвайки тези нискочестотни звуци.

Всъщност, както повечето бозайници, и те са в състояние да доловят звуци много над честотите, които са в състояние да произведат.Четириногите са развили това прецизно усещане за слух най-вече, за да локализират откъде идват шумовете около тях. Техника, известна като бинаурална спектрална разлика, която им помага да сравняват честотния диапазон на звука, когато той пристига във всяко ухо. В зависимост от това от коя посока идва звукът, едното ухо може да долови само определени честоти – по-високите се абсорбират по-лесно от по-ниските. Формата на главата е това, което определя колко добре до колко то ще е в състояние да различи тези спектрални разлики между честотите.

Снимка: iStock

Някои звуци болезнени ли са за кучетата?

Ако споделяте дома и живота си с куче, вероятно сте забелязали, че то изпитва страх от фойерверки или се втурва в другата стая, когато включите прахосмукачката. С неговия свръхчувствителен слух, някои звуци действително могат да бъдат болезнени за четириногия ви другар. Двигателят на прахосмукачката ви издава високи звуци, които обаче ние не можем да доловим (чуваме само бръмчене) и това е вероятно главната причина за „кучешкия кръстоносен подход“ срещу този домакински уред.

Силният шум от фойерверките, гръмотевиците или стрелбата също може да нарани ушите на любимеца ви. Високочестотни шумове като сирени могат да му причинят дискомфорт, както и много силната музика в затворени пространства като стая или кола.

Помнете – ако домашният ви любимец изпитва безпокойство от определен звук, може да забележите треперене, задъхване, хленчене, лай. Ако е възможно – идентифицирайте какво причинява звука и премахнете източника. Вариант е и да преместите животното на по-тихо място.

Снимка: iStock

Загуба на слуха при кучетата

Подобно на хората, кучетата също могат да загубят слуха си частично или напълно. Двете основни причини за това са инфекция и стареене. При четириногите, при които този процес е започнал, може да има първоначален период на звукова чувствителност или объркване, но като цяло те се приспособяват добре и са в състояние да продължат да водят щастлив живот.

Вижте още: Как да тренираме глухо куче

Кучетата ни са развили невероятно чувство за слух, което им помага да откриват звуци, които са както под, така и далеч над честотата, която ние можем. Това е помагало на предците им при лова и разпознаването на потенциална заплаха. Прецизният слух на домашният ви любимец го прави чувствителен към определени честоти и амплитуди, което често може да ни изглежда сякаш животното има шесто чувство.