Австралийска овчарка

История

Независимо от името си, това куче не е създадено в Австралия. Негова родина е Северна Америка, където местни фермери решили да кръстосат пиренейски овчарки с различни видове колита – бордърколита, смитфийлдколита и други работни животни от този тип. Получило се е куче с неичерпаема енергия, страст и желание за работа, спокойно и невъзмутимо, което с лекота би се справило с голямо стадо овце или говеда. 

Породата станала особено популярна след Втората световна война, когато тези кучета все по-често взимали участие във филми и телевизионни сериали. Благодарение на интелекта и атрактивната си външност, Австралийската овчарка е предпочитан домашен любимец за хората по целия свят.

Снимка: iStock

Външен вид

Здраво, пропорционално куче с издължено тяло. Мъжките екземпляри достигат 58 см височина, женските – 53 см. Килограмите са между 25 до 32 кг. 

Главата на Австралийската овчарка е достатъчно мощна, с високо поставени, висящи на хрущялите уши. Носът е черен, като се срещат представители с малки розови петънца. Очите са кафяви, кехлебарени или сиво-сини, бадемовидни, ушите са с триъгълна форма, средни по размер, стоят изправени. Гръдният кош е добре развит, опашката – дълга, крайниците – мускулести.

Козината на Австралийската овчарка е едно от нещата, които я отличават по цял свят. Тя е права или на вълни, средно дълга. На главата, ушите и предната част на крайниците – къса и гладка, на шията има грива, задната част и крайниците са покрити с “украсяваща” козина. Цветовете са черен, червеникав, сивкав и всички тези цветове – плюс петна. Можете да срещнете представители с бяло около врата, като своеобразен нашийник. Бели петна може да има и по гърдите, крайниците и главата. 

Характер

Aвстралийската овчарка е енергично и лоялно куче, което приема присърце ролята на пазач на дома, в който живее. Това са много интелигентни четириноги, свикнали да взимат сами решения, винаги готови да угодят и зарадват собственика си. Изключително податливи на дресировка, с радост ще изпълнят всяка ваша команда, стига още от малки да ви възприемат за лидер. Възможни са прояви на инатливост или своеволие, но в този момент в никакъв случай не трябва да реагирате с физическо насилие или агресия. Така можете да отблъснете кучето и то завинаги да загуби желание за обучение, а това би се отразило много зле на характера и общото му състояние. Бъдете последователни, използвайте похвали и поощрения за постигане на добри резултати!

Снимка: iStock

Здраве

Австралийската овчарка е доста здраво куче, но все пак има някои болести, типични за породата. Сред тях са тазобедрената дисплазия, дисплазията на лакътната става, заболявания на очите, инфекции на ушите, сърдечни и стомашни заболявания.

• Дисплазия на тазобедрената и лакътната става

Дисплазията на тазобедрената и лакътната става са наследствени заболявания, които понякога засягат Австралийските овчарки.

Те възникват, когато тазобедрените или лакътните стави се развиват неправилно, което води до недобро подравняване. Това може да причини остероартрит и болка. Много е важно да се  направи сертифициран скрининг за тези генетични заболявания, преди да развъждат Австралийски овчарки, за да се намали риска от предаване на тези заболявания.

Кучетата с дисплазия на тазобедрената или лакътната става се нуждаят от специални грижи с напредване на възрастта, като всичко зависи от тежестта на заболяването. Възможностите за лечение включват лекарства, добавки за стави и терапии. Съществуват и хирургични възможности, които могат да помогнат за подобряване на мобилността.

• Прогресивна атрофия на ретината

Прогресивната атрофия на ретината (ПРА) е термин, използван за група очни дегенеративни заболявания. Те засягат фоторецепторите в ретината на кучето, които са отговорни за това четириногите да виждат по-добре при слаба светлина, да откриват движение и да различават нюанси на някои цветове. С течение на времето клетките се влошават (атрофия), което означава, че и зрението на кучето ви също ще се влоши и в крайна сметка ще се стигне до нелечима слепота.

ПРА най-често се проявява при кучета на възраст между 3 и 9 години. Съществува и ранна форма на ПРА, която може да засегне кученцата от породата Австралийска овчарка през първите няколко месеца от живота им. Прогресивната атрофия на ретината е наследствено заболяване, така че кучетата, които са били диагностицирани, не трябва да се развъждат.

Снимка: iStock

Първите признаци на ПРА обикновено са нощна слепота и повишена тромавост (ходене/блъскане в неща). 

• Наследствена катаракта

Наследствена катаракта може да се появи при Австралийските овчарки, както и може да се предаде от родителите на техните кученца. Наследствената катаракта най-често се среща при четириногите на възраст между 1 и 5 години.

Катарактата представлява „помътняване“ на лещата на окото на кучето. То предотвратява преминаването на светлина и изображения директно към ретината, което намалява зрението на животното. Катарактата може да прогресира с времето и в крайна сметка да доведе до слепота или глаукома. 

В момента единственият одобрен вариант за лечение на катаракта е операцията. Вашият ветеринарен лекар може да препоръча сертифициран ветеринарен офталмолог, за да определи дали операцията на катаракта е подходяща за вашия питомец.

• Колобом на ириса

Колобомът на ириса е друго очно заболяване, което по-често засяга Австралийските овчарки. То възниква, когато ирисът (цветната част на окото, която обгражда зеницата) не се развие правилно.

Резултатът може да бъде:

• Ирисът е твърде малък (не причинява сериозни проблеми)
• Ирисът е твърде голям (причинява светлочувствителност или дискомфорт)

Въпреки че светлочувствителността и дискомфортът няма да повлияят на качеството на живот на кучето ви, те трябва да се вземат предвид при определянето на най-добрия начин на живот за домашния ви любимец. За да се предотвратят по-нататъшни очни усложнения, се препоръчва тежко засегнатите кучета да се държат далеч от ярка и пряка слънчева светлина.

• Епилепсия

Първичната епилепсия, причинена от анормално електрическо нарушение в мозъка, е друго наследствено състояние, наблюдавано при Австралийските овчарки. За съжаление, няма генетични тестове, които да идентифицират кои кучета могат да носят гени, свързани с епилепсия. В зависимост от честотата на гърчовете, четириногите, диагностицирани с това състояние може да се нуждаят от ежедневни противогърчови лекарства през целия живот, за да се контролират симптомите им.

• Мутация за мултилекарствена резистентност (MDR1)

Мултилекарствената резистентност е генетична мутация, която най-често се среща при породи, предназначени за пастирство, включително Австралийски овчарки. Когато кучетата имат това състояние, то може да повлияе на начина, по който тялото им обработва определени лекарства и медикаменти. Генът MDR1 прави четириногите по-чувствителни към определени съставки, които най-често се съдържат в препаратите за обезпаразитяване срещу бълхи и кърлежи, както и в тези за превенция срещу дирофилариоза, диария и някои видове рак. 

Резултатът е, че кучетата с гена MDR1 изпитват по-значителни странични ефекти от тези лекарства в дози, които обикновено биха били поносими от четириноги с подобен размер. Генът MDR1 може да бъде открит с ДНК тест. Обсъдете вариантите с ветеринарния си лекар, специалистът може да ви даде и насоки за алтернативни варианти на лекарства, които няма да доведат до токсичност. 

• Глухота

Някои гени, които контролират цвета на козината на Австралийските овчарки, могат да повлияят на слуха им. Кучетата, които имат двама родители с цвят мерл (има Австралийски овчарки с червен и син мерл) и са наследили гени за двойно мерл, е по-вероятно да бъдат по-бели на цвят. Тази липса на пигмент може да повлияе и на слуха им, особено ако има много бяла козина по главата или ушите. Може да се извърши тест BAER (Brainstone Auditory Evoked Response - слухово предизвикан отговор на мозъчния ствол), за да се определи дали е налице глухота.

Снимка: iStock

• Лимфосарком

Лимфосаркомът е вид рак, който се среща малко по-често при Австралийските овчарки. Това заболяване възниква, когато тялото образува анормални лимфоцити, вид бели кръвни клетки. Често се проявява като подути лимфни възли, но тези анормални клетки могат да се развият във всеки орган в тялото на кучето. За щастие, това е една от най-лечимите форми на рак при ветеринарни пациенти, с добър процент на успех при кучета, получаващи химиотерапия.

• Хемангиосарком

Хемангиосаркомът е опустошителен рак, който има повишена честота при Австралийските овчарки. Най-често се проявява като кървящ тумор в корема, обикновено засягащ далака и/или черния дроб. Може да доведе до:

• Остра летаргия
• Слабост
• Колапс
• Бледи венци

Обикновено е необходима операция за контролиране на вътрешното кървене и за окончателна диагноза на вида на тумора. За съжаление, дори при химиотерапия прогнозата е много лоша, със средна продължителност на живота от шест до девет месеца както при операция, така и при химиотерапия.

Грижа

Ако отглеждате Австралийската овчарка в двор, убедете се, че оградата е достатъчно висока, за да не може да я прескочи вашия любимец. Силният инстинкт тегли тези кучета навън, за това се препоръчва да ги водите на каишка в градска среда.

Австралийската овчарка се нуждае от поне час раходка, съчетана с игра на ден. Дали ще е бягане, хвърляне на топка или фрийзби, прескачане на препятствия – всичко е добре дошло, за да поддържа ума на това забележително куче бистър.

Австралийските овчарки имат двуслойна водоустойчива козина. Тя може да има много различни цветове и шарки, включително червено мерл, син мерл, червено и черно. Очите им обикновено са кафяви или сини. Тъй като козината им е със средна дължина, тези овчарки изискват рутинна поддръжка и седмични грижи. Активният им начин на живот на открито означава, че се нуждаят и от повече грижа от средното, включително и по-често къпане. 

Не се препоръчва да бръснете вашата Австралийската овчарка, тъй като двойната ѝ козина помага да се предпази от топлина и студ, като задържа слой умерен въздух близо до тялото на кучето. Тъй като Австралийските овчарки са предразположени към определени очни проблеми, редовното им проверяване и наблюдение за прекомерно отделяне на секрети или промени във външния вид е добър навик. 

С повишената нужда от къпане и по-дългата козина, важно е да почиствате и проверявате редовно ушите на вашата Австралийска овчарка. Чрез редовното им почистване можете да предотвратите инфекции или натрупване на мръсотия. Тази рутинна грижа също ще ви гарантира, че ушите на питомеца ви ще са напълно сухи след баня, което ще предотврати натрупването на влага, което може да доведе до ушни инфекции.

Снимка: iStock

Хранене

Подобно на другите пастирски кучета, Австралийската овчарка не е претенциозна към храненето. Тя ще се чувства еднакво добре ако я храните със суха храна или консерва за кучета. За да направите менюто на вашия любимец по-богато, можете да добавяте и натурални продукти като доминиращ сред тях трябва да е месото, при тва преминало термична обработка. Не се препоръчва да давате на кучето субпродукти, нито свинско, тъй като са прекалено мазни. Заложете на пилешко, пуешко, заешко и телешко, смесвайте ги с различни зеленчуци на пара. Можете да добавите в малки количества сварени ориз, елда или овесени ядки, нискомаслена извара, яйчени белтъци или кисело мляко. Не забравяйте регулярно да давате на кучето да гризе кокали – полезно е за зъбите, като избягвате пилешките тръбни, защото могат да предизвикат разкъсване на червата.

Деца и домашни любимци

Като пастирски кучета, Австралийските овчарки възприемат децата като част от своето “стадо”. Ще трябва да ги научите да внимават и да не подхождат снизходително към малчуганите. С подходящите команди и възпитание тези кучета ще станат първи приятели с всички членове на семейството ви – малки и големи!

Австралийската овчарка се разбира добре с други домашни любимци, въпреки че подхождат по-скоро доминиращо и “насочващо” – поведение, което може да не се възприеме толкова добре от котките, например.