Чесапийк бей ретривър

История

Историята на породата Чесапийк бей ретривър е дълбоко преплетена с културата, характерния климат и ловната традиция на американското Източно крайбрежие. Това е истински американски работен ретривър – силен, издръжлив и предан спътник, отглеждан с една-единствена цел: да бъде най-доброто водно ловно куче в суровите условия на залива Чесапийк. Произходът на породата датира още от началото на XIX век и започва с една почти романтична, но напълно реална история – през 1807 година край бреговете на Мериленд кораб от Англия претърпява корабокрушение. Спасени са не само екипажът, но и два кучета от типа „Сейнт Джон“ (St. John’s water dogs) – мъжко и женско, които били подарени на местни жители. Това били кучета от Нюфаундленд с превъзходни плувни способности, силен апортен инстинкт и непреклонна лоялност. Тези две животни, макар че никога не били кръстосвани помежду си, са считани за основоположници на породата Чесапийк бей Ретривър. С течение на времето техните качества били доразвити и подсилени чрез кръстосване с други породи като Нюфаундленд, Кърликоут ретривър, Ирландски воден шпаньол и местни ловни кучета, при което се оформила уникалната комбинация от физическа издръжливост, непоколебим апортен инстинкт и гъста, водоотблъскваща козина.

Снимка: iStock

Чесапийк бей ретривърът обаче е нещо повече от добър плувец! Това куче може да се справи със силни вълни, ледено студена вода и дори – плаващи парчета лед, за да донесе на стопанина си уловената водна птица. И действително – тези четириноги не просто участват в лова, той е тяхната движеща сила. Има документирани случаи, в които едно куче е успявало да извади от водата над 100 патици в рамките на един-единствен ден! Това ниво на издържливост и отдаденост на задачата няма еквивалент сред повечето съвременни ретривъри. 

Докато Лабрадорът и Голдънът се отличават със своята социалност и мекота, Чеси (както галено наричат породата в САЩ) е по-независим, защитнически настроен и понякога дори подозрителен към непознати – качество, което идва от неговото минало като не просто помощник, а и пазач на лодките, улова и дома. През втората половина на XIX век Чесапийк бей ретривърът вече бил добре установен като местна ловна порода в щатите Мериленд и Вирджиния. Кучетата се развъждали основно за работа, не за изложби, така че се залагало преди всичко на уменията им, а не толкова на външността. Все пак породата имала отличителна визия: мускулесто тяло, дебела двойна козина с мазен горен слой, който отблъсква вода, и особено златисто-кафяви или „мъртвешки“ жълти очи, които ѝ придават почти хипнотичен поглед. 

През 1877 г. Чесапийкът прави първото си по-официално представяне на изложба в Балтимор, а през 1884 г. Американският киноложки клуб (AKC) го признава като една от първите регистрирани американски породи. Това поставя началото на по-систематично развъждане и стандартизиране на външността и темперамента, но дори и днес фокусът при Чеси остава основно върху работните му качества. 

Интересен факт е, че Чесапийк бей ретривърът е единствената порода ретривър, създадена изцяло в САЩ, и дори е обявена за официалното куче на Мериленд – нещо, с което малко породи могат да се похвалят. С течение на времето породата придобива популярност извън Източното крайбрежие – сред ловци, спортисти и дори в армейски и спасителни структури, където нейната сила и издръжливост са били ценени. Все пак, Чеси никога не достига масовата популярност на Лабрадора или Голдъна – и причината не е, че не е достатъчно добър, а по-скоро, че това е куче за хора с опит. Породата е известна със своята независимост, силна воля и често „едноличен“ характер – тези четириноги се привързват силно към един или двама души. Това не е порода, чиито представители търсят всеобщо одобрение. И може би тук се крие чарът на Чеси – това не е куче, което ще ви следва като сянка, търсейки постоянното ви внимание, а домашен любимец, който ви наблюдава внимателно, изчаква командата ви и после я изпълнява със забележителна енергия!

Снимка: iStock

Към днешна дата породата се използва активно в спортен лов, послушание, полеви изпитания и дори в състезания по тракинг и проследяване на миризми. Чеси може да бъде и отличен домашен любимец – стига да има собствена „работа“ и физическа активност. Не е подходящ за апартаментен живот или за собственици без предишен опит с по-силни по дух породи. Но за правилния човек – търсещ вярно, силно, умно куче с характер и история – Чесапийк бей е идеалният вариант. 

Външен вид

Средно голямо, мускулесто и компактно куче. Мъжките представители достигат до 66 см височина и тегло до 34 кг, женските са малко по-дребни – височина до 61 см и тегло до 29 кг. Главата е широка, със закръглена черепна част, муцуната е леко издължена. Устните са плътни и не висят, челюстите – мощни. Ушите са високо поставени, малки, свободно висящи, а очите – средно големи, много чисти с жълтеникав или кехлибарен цвят. Гърбът е къс и мощен, крайниците – дълги и мускулести, коремът – прибран. Опашката е средно дебела, стои права или леко извита, но никога не трябва да се навива над гърба или встрани. 

Козината е права и къса, не по-дълга от 4 см, с гъст и фин подкосъм. Космите по лицето и крайниците са по-къси, по шията, рамената и гърба са леко вълнисти. Окраската варира от тъмнокафяво до ръждивочервено, допустими са бели петна на гърдите и пръстите. 

Характер

Чеси, както още наричат Чесапиий бей ретривъра, е интелигентно, смело, будно, любопитно и вярно куче, което е готово да служи на семейството си с цената дори на собствения си живот. Недоверчиви и резервирани към непознати, те са отлични пазачи. Представителите на тази американска порода се отличават със силен характер, упоритост и инат, които ще ги накарат да се опитат да доминират над стопаните си вкъщи. 

Снимка: iStock

Важно е да установите правила и да не отстъпвате нито крачка назад – без никакви изключения. При обучението е необходимо да сте твърди, но не чрез прилагане на физическа сила или наказания. Силовите методи имат обратен ефект – Чеси ще се затвори в себе си, може да стане мрачен и дори агресивен. 

Помнете, че това е интелигентно куче, което е свикнало само да взима решения – накарайте го да се почувства все едно самото то иска да изпълни дадена команда. И щедро го награждавайте с похвали и лакомства за добре свършената работа. Тези четириноги са много изобретателни и са склонни да се държат умишлено невъзпитано само и само, за да получат своето.

Здраве

Най-често срещаните здравословни проблеми при представителите на породата са тазобедрена дисплазия, прогресивна атрофия на ретината и епилепсия. Възможни са очни и ушни инфекции, но сравнително рядко.

Грижа

Чесапийк бей ретривъра е сравнително енергична порода и представителите й имат нужда от достатъчно движение, за да са във форма. Най-добре те биха се чувствали в къща с двор, където да са навън по цял ден. Адаптират се добре и на живот в апартамент, стига да им осигурите поне по две по-дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност кучето да потича на воля. 

Снимка: iStock

Чеси обичат всички спортове, в които могат да участват – лесно ще ги научите да ловят фризби, да тичат с вас в парка, докато правите джогинг или карате колело. Правете по-чести излети в планини и гори – опознаването и изучаването на нови терени е истинско удоволствие за тези кучета. Старайте се животното да се измори „качествено“, защото ако не изразходва енергията си, този ретривър е склонен към деструктивно поведение. 

Макар че е къса и не изисква специални груминг грижи, козината на Чесапийк бей ретривъра е изключително специфична и има някои особености по отношение на поддържането й, с които е добре бъдещите собственици да се запознаят. Това е порода, създадена за работа във вода – често ледена, бурна и пълна с предизвикателства. За това и козината на Чеси има специфична структура, която ги защитава от влага, студ и потенциални наранявания. Тя е двойна: има плътен, леко мазен на допир външен слой, който отблъсква водата и мръсотията, и по-мек, но изключително гъст подкосъм, който задържа топлината на тялото дори при много ниски температури. Това природно съвършенство обаче означава, че грижата за козината трябва да се прави с уважение към естествената ѝ структура – никога не се стриже или изтънява, защото това може да наруши водонепроницаемостта ѝ. Вместо това се препоръчва редовно разресване – обикновено веднъж до два пъти седмично, с гребен или четка с твърди влакна, която да премахва мъртвите косми, особено по време на сезонното линеене (пролет и есен). Прекомерното разресване, особено при влажна козина, не е желателно, защото може да увреди структурата на косъма или да стимулира прекомерно омазняване на кожата.

Къпането на Чесапийк Бей Ретривъра също изисква внимание и умереност. Тъй като козината му е естествено омазнена, за да изпълнява водоотблъскваща функция, честото миене с шампоан може да отмие този защитен слой и да я направи суха, чуплива и по-малко ефективна при защита от студ и вода. Затова се препоръчва баня не по-често от 3–4 пъти в годината, освен ако кучето не се е изцапало особено много с кал или силно миришещи субстанции. Когато се налага къпане, винаги се използва мек, натурален шампоан, специално формулиран за кучета с чувствителна кожа и двойна козина. След баня е важно козината да изсъхне естествено, без използване на сешоар, освен ако не се налага при спешни случаи – горещият въздух също може да наруши естествената текстура на косъма.

Козината на Чеси има и своя сезонен „ритъм“. По време на смяната на косъма, която настъпва основно пролет и есен, кучето започва да губи значително количество подкосъм. В този период е важно да се засили честотата на разресване – понякога дори всеки ден – за да се предотврати сплъстяване и натрупване на мъртва козина, което може да доведе до кожни раздразнения. 

Снимка: iStock

Поддръжката на ушите е друг съществен аспект от груминга на Чеси. Поради активния си воден живот, породата е податлива на ушни инфекции, особено ако ушите не се подсушават добре след плуване или баня. Добра практика е редовното почистване на ушния канал с помощта на подходящи ветеринарни разтвори – веднъж на 1–2 седмици, както и подсушаване след всяко намокряне. Също така, ушите трябва да се проверяват за наличие на зачервяване, неприятна миризма или прекомерно натрупване на ушна кал – все признаци на възможна инфекция.

Ноктите на Чесапийк бей ретривъра обикновено се износват сами, особено ако кучето прекарва достатъчно време на твърди повърхности, но при по-малко активни кучета или кучета, които живеят в по-мека среда (трева, пясък), рязане на ноктите веднъж месечно е препоръчително. Дългите нокти могат да причинят болка при ходене или да се счупят болезнено. Добре е процедурата да се извършва с подходящ инструмент и при нужда – от професионален грумър или ветеринар.

Очите също заслужават внимание – особено защото Чеси е порода, предразположена към някои очни заболявания, включително дистихиаза (допълнителни мигли). Добре е редовно да се почистват със стерилен разтвор, особено ако се забелязва отделяне или насълзяване, и при всяко съмнение – консултация с ветеринарен офталмолог.

Обобщено – грижата за външния вид на Чесапийк Бей Ретривъра не е трудна или изискваща груминг салон, но е изключително специфична и изисква уважение към естествената му структура и функция. Това е порода, създадена да работи и оцелява в екстремни условия, и именно поради това поддържането на нейната козина, кожа и общо здраве е повече въпрос на функционалност, отколкото на естетика. Кучетата от тази порода обожават водата и природата, и с малко, но редовна грижа, ще запазят своята сила, устойчивост и горд външен вид за дълги години напред.

Снимка: iStock

Хранене

Чеси е непретенциозно към храната куче, което с радост ще похапне както суха или консервирана кучешка, така и натурална храна. Най-добре е да се опитате 70-80% от дневната му дажба да е съставена от месо и субпродукти, а останалите 20% да са зеленчуци и белтъчини под формата на твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Давайте на кучето да гризе и кокали – полезно е за зъбите му, но никога тръбни. Избягвайте и свинското, суровото и овнешкото месо, дреболии или мазни храни, тестени и пушени колбаси и салами, сладко и пържено.

Деца и домашни любимци

Породата е подходяща за семейства с малко по-големи деца (над 8-9 годишна възраст). Към по-малките Чеси подхожда резервирано и погрешно може да интерпретира игрите им като заплаха. Освен това тези кучета не обичат някои да пипа храната или играчките им. 

С други кучета съжителстват добре при условие, че са израснали заедно. Не се препоръчва да ги отглеждате в едно домакинство с котки или по-дребни животни. 

Снимка: iStock