Норички териер

История

Произходът на породата ни отвежда в Норич, Източна Англия, където през XIX век възникват тези симпатични мъници. Смята се че тези териери са плод на кръстоската между Скоч, Керн, Ирландски и Бордър териери. Използвали се за лов на гризачи в домове, дворове и конюшни, а постепенно станали и любими компаньони на всички членове на семейството. След Първата Световна война породата почти изчезва, но благодарение на Франк Джоунс бива запазена и съхранена. Призната е от Британския Кенел Клуб през 1932 година. 

Снимка: iStock

Историята на тези кучета е преплетена с тази на Норфолк териера и едва през 1979 г. двете породи са официално обособени като отделни, главно въз основа на формата на ушите им. При Норич те са изправени, докато Норфолк териерите имат увиснали уши. Освен това, двете кучета са много сходни както на външен вид, така и по темперамент. Норич териерите се характеризират със здраво телосложение, жилава, устойчива на атмосферни влияния козина в различни цветове, включително червено, пшеничено, черно с кафяво или сиво. Норич териерът е висок около 25 см в раменете и обикновено тежи около 5,5 кг.

Външен вид

Късокрако, набито и компактно куче, твърде силно за ръста си. Прилича на Норфолкския териер по външност, като ги различават единствено ушите, които при Норичкия са изправени. Това е най-малкото работно куче от семейството на териерите, независимо от пола си рядко достига над 26 см височина, а теглото им е средно около 5,5 кг. Главата е непропорционална на тялото, с широк череп и плоско чело. Устните са тънки, стегнати към челюстта, зъбите – големи. Носът е малък и черен, очите – с овална форма, дълбоко разположени, най-често тъмни кафяви на цвят, с любопитен и изразителен поглед. Гръдният кош е добре развит за скромните му размери, тялото е с правоъгълна форма, гърбът е прав, краката – къси, със здрави кости. Опашката се носи на нивото на задната линия на кучето, може да се остави в естествена дължина или да се подреже. Козината е гъста и твърда, с дебел подкосъм. На главата, муцуната и ушите е по-гладка, дори копринена на допир. На врата космите оформят нещо като „яка“ или „грива“. На цвят може да е червеникав – от по-светло до по-тъмно червено, червено с черно или черно с червеникаво-кафяви петна.

Характер

Норичкият териер е известен със своя ведър, жизнерадостен и любвеобилен нрав. Тези дребни кученца са с големи сърца, силно се привързват към семейството си и се чувстват като част от него.Интелигентни, с буден характер и винаги готови за игри, те ще оправят настроението ви дори и в най-тъжния, мрачен ден. Не обичат да остават сами, за това не ги лишавайте от компанията си за дълго време – поради малкия си размер те са удобни спътници и с радост ще ви придружат навсякъде. 

Снимка: iStock

Смели и като типични териери – неoсъзнаващи големината си, могат да приемат ролята си на ваш защитник твърде сериозно. А това включва лай – по много и за всичко! Представителите на породата много обичат да играят с топки и играчки, а ако вие сте наоколо се чувстват повече от щастливи! Общителни, дружелюбни и мили, те не са най-добрите пазачи, но пък процъфтяват в човешка компания и идеално биха се вписали в живота ви.

Вижте още: 10 породи кучета, които гонят мишки и други домашни вредители

Доброто възпитание е важно за представителите на породата, защото те изразяват много бурно емоциите си, скачат по хората или лаят силно.Тези четириноги схващат бързо какво се иска от тях и бихте имали успех с по-простите, но основни команди, още, докато животното е съвсем малко. За това добре е дресурата да започне някъде около 2-3 месец. Тренировките да не са по-дълги от 10-15 минути на ден, за да не се отегчи любимеца ви, най-добре да са под формата на игра. Насърчаването с лакомства и похвала е единственият подход, който би имал осезаем успех.

Здраве

Норич териерите обикновено са здрави кучета със средна продължителност на живота от 12 до 15 години. Въпреки това, породата има някои специфични и генетично обусловени заболявания, с които бъдещите собственици е добре да са запознати. Сред тях са епилепсия, хиперплазия на мекото небце, трахеален колапс и катаракта. За най-слабо място по иначе здравото им и компактно тяло, се определя гърба, за това теглото трябва да се следи внимателно. Тъй като са с малко по-голяма глава, възможно е женската да не може да роди нормално.

Снимка: iStock

• Луксация на пателата

Пателарната луксация е често срещан проблем при Норич териерите. Това състояние се характеризира с изместване на капачката на коляното от нормалното му положение. То може да варира от леко до тежко, причинявайки периодична куцота или дискомфорт. Лечението може да включва контрол на теглото, умерени упражнения и в тежки случаи хирургична корекция, за да се осигури правилна функция на ставите.

• Зъбни проблеми

Норич териерите са предразположени към зъбни проблеми като пародонтоза и редовната стоматологична грижа е важна задача за бъдещите стопани. Редовното миене на зъбите, осигуряването на дъвчащи дентални лакомства и планирането на професионални почиствания могат да помогнат за предотвратяване на голяма част от зъбни проблеми на тези териери. 

• Колапс на трахеята

Колапсът на трахеята е често срещан здравословен проблем при кучета от малки породи, включително Норич териерите. Това състояние се причинява от отслабване на трахеалните пръстени в трахеята, които в крайна сметка се сплескват и запушват дихателните пътища на кучето.

Някои често срещани симптоми на колапса на трахеята включват кашлица, която звучи като кряскане, припадък и умора. Първоначално трахеалният колапс може да се лекува със стероиди и лекарства за потискане на кашлицата. Ако лекарствата не помогнат, операцията вероятно ще бъде следващата стъпка. Стопаните на домашни любимци от по-малки породи като Норич териер трябва да разхождат кучето си с нагръдник, а не с нашийник, за да предпазят трахеята му.

Грижа

Норич териерите имат дружелюбен темперамент, което ги прави отлични домашни любимци. Известни със смелия си характер, тези кученца са уверени и социални. Те също така се привързват тясно към своите стопани, което ги прави отлични компаньони както за семейства, така и за отделни хора – включително домакинства с други домашни любимци или деца. Като цяло, Норич териерите се чувстват най-добре в домове, където получават достатъчно внимание, упражнения и много любов от своите стопани.

Снимка: iStock

Като всеки териер, и Норичкия се нуждае от много движение. Дали ще живее в апартамент или в къща с двор – той ще намери начин да изразходва енергията си. Въпреки това добре е да му се осигуряват разходки, съчетани с игри, тичане сред природата и други забавления, за да е във форма. 

Козината на тези териери е твърда, но гъста и има нужда да се разресва поне веднъж на един-два дни. Честото къпане не се препоръчва, за сметка на редовното подстригване, което е добре да се извършва поне веднъж месечно. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции. След разходка почиствайте лапите и зъбите.

Хранене

Норичкият териер е малко и енергично куче с бърз метаболизъм. Това значи, че може да си хапва от всичко – като започнете от кучешка храна – суха или от консерви и стигнете до натурални продукти. Добре е менюто му да включва немазни меса, субпродукти, хрущяли, шийки и дреболийки, задължително преминали термична обработка. Без проблем му давате и обезкостена риба, извара, твърдо сварени яйца, различни зеленчуци, варен ориз и елда. Въздържайте се от кокали, особено тръбни, мазни, пържени, солени и тестени храни. 

Деца и домашни любимци

Норичкият териер се разбира добре както с деца, така и с други кучета. Весел, игрив и винаги в добро настроение, той се сприятелява лесно с други кучета, дори и с котки, стига да са израснали заедно. С по-дребни домашни животни като зайчета и хамстери обаче, не е добре да се оставя сам. 

Снимка: iStock

Често задавани въпроси за Норич териерите

• Подходящи ли са тези кучета за семейства? 

Да, Норич териерите са весели, сладки кученца, които са впечатляващи семейни любимци, ако поставите правилните граници рано, за да смекчите хиперактивната им страна. Породата не е най-подходящата за родители с малки деца, тъй като, подобно на малчуганите, и тези териери не осъзнават размера си и понякога могат да играят твърде грубо. Някои кучета са по-търпеливи и толерантни от други. Понякога могат да бъдат прекалено хиперактивни и се нуждаят от вашата помощ, за да изразходват енергията си по подходящ начин.

• Разбират ли се Норичките териери с други домашни любимци?

Да, Норич териерите обикновено се разбират добре с други малки кучета, ако са добре социализирани като кутрета. Те могат да бъдат малко досадни за големите кучета, но могат да съжителстват в хармония, ако по-едрото четириного толерира хиперактивността на териера. Те дори могат да се научат да живеят мирно с котки! Тъй като имат силен ловен инстинкт, не се препоръчва да отглеждате Норич териер в компанията на малки животни, които то потенциално може да приеме като плячка, включително зайчета и морски свинчета. 

Снимка: iStock

• Каква е разликата между Норич териер и Норфолк териер?

Норич териерите имат малки, изправени уши, които им придават закачлив, бдителен вид. Норфолк териерите имат увиснали уши, които се сгъват напред, което им придава по-приглушен вид. Двете породи са сходни по размер, темперамент и вид на козината, което прави разликите във формата на ушите най-добрия начин да се различат една от друга.

• Лаят ли Норич териерите много?

Като типични териери, те са склонни да бъдат по-гласовити от другите породи и най-често лаят, когато са развълнувани, нащрек или когато търсят внимание. Въпреки това, с подходящо обучение и социализация (особено ако започнете рано), лаят може да се контролира.

• Обичат ли Норич териерите да се гушкат?

Да, Норич териерите обичат да се гушкат и са една от по-привързаните породи в групата на териерите. Те формират силни връзки с множество членове на семейството и обикновено търсят близост, което може да включва време за гушкане на дивана.

Снимка: iStock