Норички териер

История

Произходът на породата ни отвежда в Норич, Източна Англия, където през XIX век възникват тези симпатични мъници. Смята се че тези териери са плод на кръстоската между Скоч, Керн, Ирландски и Бордър териери. Използвали се за лов на гризачи в домове, дворове и конюшни, а постепенно станали и любими компаньони на всички членове на семейството. 

След Първата Световна война породата почти изчезва, но благодарение на Франк Джоунс бива запазена и съхранена. Призната е от Британския Кенел Клуб през 1932 година. След 1965 година разновидността с клепнали уши е отделена като самостоятелна под името Норфолк териер.

Външен вид

Късокрако, набито и компактно куче, твърде силно за ръста си. Прилича на Норфолкския териер по външност, като ги различават единствено ушите, които при Норичкия са изправени. Това е най-малкото работно куче от семейството на териерите, независимо от пола си рядко достига над 26 см височина, а теглото им е средно около 5,5 кг. Главата е непропорционална на тялото, с широк череп и плоско чело. Устните са тънки, стегнати към челюстта, зъбите – големи. Носът е малък и черен, очите – с овална форма, дълбоко разположени, най-често тъмни кафяви на цвят, с любопитен и изразителен поглед. Гръдният кош е добре развит за скромните му размери, тялото е с правоъгълна форма, гърбът е прав, краката – къси, със здрави кости. Опашката се носи на нивото на задната линия на кучето, може да се остави в естествена дължина или да се подреже. Козината е гъста и твърда, с дебел подкосъм. На главата, муцуната и ушите е по-гладка, дори копринена на допир. На врата космите оформят нещо като „яка“ или „грива“. На цвят може да е червеникав – от по-светло до по-тъмно червено, червено с черно или черно с червеникаво-кафяви петна.

Характер

Норичкият териер е известен със своя ведър, жизнерадостен и любвеобилен нрав. Тези дребни кученца са с големи сърца, силно се привързват към семейството си и се чувстват като част от него.Интелигентни, с буден характер и винаги готови за игри, те ще оправят настроението ви дори и в най-тъжния, мрачен ден. Не обичат да остават сами, за това не ги лишавайте от компанията си за дълго време – поради малкия си размер те са удобни спътници и с радост ще ви придружат навсякъде. 

Смели и като типични териери – неoсъзнаващи големината си, могат да приемат ролята си на ваш защитник твърде сериозно. А това включва лай – по много и за всичко! Представителите на породата много обичат да играят с топки и играчки, а ако вие сте наоколо се чувстват повече от щастливи! Общителни, дружелюбни и мили, те не са най-добрите пазачи, но пък процъфтяват в човешка компания и идеално биха се вписали в живота ви.

Доброто възпитание е важно за представителите на породата, защото те изразяват много бурно емоциите си, скачат по хората или лаят силно.Тези четириноги схващат бързо какво се иска от тях и бихте имали успех с по-простите, но основни команди, още, докато животното е съвсем малко. За това добре е дресурата да започне някъде около 2-3 месец. Тренировките да не са по-дълги от 10-15 минути на ден, за да не се отегчи любимеца ви, най-добре да са под формата на игра. Насърчаването с лакомства и похвала е единственият подход, който би имал осезаем успех.

Здраве

Норичкият териер има някои генетично обусловени заболявания, сред които епилепсия, хиперплазия на мекото небце, трахеален колапс и катаракта. За най-слабо място по иначе здравото им и компактно тяло, се определя гърба, за това теглото трябва да се следи внимателно. Тъй като са с малко по-голяма глава, възможно е женската да не може да роди нормално.

Грижа

Като всеки териер, и Норичкия се нуждае от много движение. Дали ще живее в апартамент или в къща с двор – той ще намери начин да изразходва енергията си. Въпреки това добре е да му се осигуряват разходки, съчетани с игри, тичане сред природата и други забавления, за да е във форма. 

Козината на тези териери е твърда, но гъста и има нужда да се разресва поне веднъж на един-два дни. Честото къпане не се препоръчва, за сметка на редовното подстригване, което е добре да се извършва поне веднъж месечно. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции. След разходка почиствайте лапите и зъбите.

Хранене

Норичкият териер е малко и енергично куче с бърз метаболизъм. Това значи, че може да си хапва от всичко – като започнете от кучешка храна – суха или от консерви и стигнете до натурални продукти. Добре е менюто му да включва немазни меса, субпродукти, хрущяли, шийки и дреболийки, задължително преминали термична обработка. Без проблем му давате и обезкостена риба, извара, твърдо сварени яйца, различни зеленчуци, варен ориз и елда. Въздържайте се от кокали, особено тръбни, мазни, пържени, солени и тестени храни. 

Деца и домашни любимци

Норичкият териер се разбира добре както с деца, така и с други кучета. Весел, игрив и винаги в добро настроение, той се сприятелява лесно с други кучета, дори и с котки, стига да са израснали заедно. С по-дребни домашни животни като зайчета и хамстери обаче, не е добре да се оставя сам.