Скоч Териер

История

Скоч териерът, известен още като Шотландски териер, е една от най-известните и разпознаваеми британски породи. Често биват определяни и като национални символи на страната, заради смелостта, съчетана с голямо сърце. Историята им започва векове назад, когато тези кучета се използвани за защита от гризачи в домовете и фермите на шотландците. Смята се, че са възникнали в района около Абърдийн, за това в миналото са наричани и Абърдийнски териери. 

В онези години, а и днес, англичаните и шотландците не се разбирали особено добре и рядко се допускали кръстоски между различните видове териери на Острова. Това успяло да запази автентичния вид на Скоча, който е малко по-нисък от английските си събратя. В края на XIX век за първи път породата е показана самостоятелно на изложение, а през 1879 година официално е установен стандарта й.

Външен вид

Компактно куче с къси крака, излъчващо сила и доста подвижно за ниския си ръст. Мъжките представители на породата рядко достигат височина над 28 см, а теглото им е около 9-10 кг. Главата е удължена, но пропорционална на тялото, черепът е широк, почти плосък, муцуната е масивна и дълбока като дължината й е равна на дължината на черепа. Стопът е слабо изразен, носната гъба е голяма и погледното в профил кучето сякаш предната линия на муцуната му е леко наклонена напред. Ушите са високи поставени, прави и остри, а очите – тъмно кафяви и с бадемовидна форма. Опашката е високо вдигната, ако не е купирана се завива над гърба. Гръдният кош е добре развит, гърбът – къс и мускулест.

Козината на Скоч Териерът е твърда и гъста, с добре развит и мек подкосъм. Най-често срещаните са черните представители на породата, но можете да видите и такива с пшениченожълт или дори тигров цвят.

Характер

Шотландците се шегуват, че нравът на Скоч Териерите малко напомня тях самите – сериозни, резервирани, не особено весели и сякаш винаги замислени. В тези дребни кучета прозират гордост и достойнство, независимост и смелост. Към непознати те са враждебни и дори нападателни, но биха дали всичко за семейството си. Добри и верни пазачи, не биха се поколебали да нападнат и проявят първи агресияако сметнат, че нещо е заплаха за стопанина им. Не понасят добре самотата и ако често отсъствате това не е вашата порода – оставен без компанията на любимия си човек, Скочът е склонен към развитие на деструктивно поведение, бели и унищожение на имуществото ви. Много чувствителни, макар и не открито любвеобилни, тези териери се нагаждат спрямо настроението на собственика си – когато искате да починете в тишина – той ще бъде тих, ако искате да играете и да се разходите навън – Шотландският териер вече ще е до вратата, побутвайки повода си. 

Като типичен представител на семейството на териерите, и Шотландският не съзнава размерите си, а това би могло да го накара да се опълчи на доста по-големи от него кучета. В градска среда най-добре да е на повод, а ранната социализация е задължителна, за да не проявява на по-късен етап агресия към други четириноги.

Умни и схватливи, Скоч Териерите не се поддават лесно на дресировка, тъй като смятат по-голямата част от отправените им команди, за излишни. Често тези дребосъци проявяват голям инат и категорично могат да откажат за изпълнят нещо, което вече са научили. В такива ситуации в никакъв случай не бива да подхождате с физически наказания, защото това ще обиди малкия горделив териер и той категорично ще откаже да ви слуша и занапред. Възможно е дори да отговори на агресията ви с агресия.

Здраве

Скоч Териерите често боледуват от демодекоза, атопичен дерматит, хипотероидизъм, катаракта или вродена глухота. Развъждането на породата е доста трудно заради сериозните затруднения на женските по време на раждането, голяма част от които са с фатален край за майката.

Грижа

Като типичен териер, и Скочът има много енергия в запас, която има нужда да изразходва. Независимо дали го отглеждате в къща с двор или в апартамент, трябва да му осигурите ежедневно физическо натоварване. Необходими са му поне по две по-дълги разходки на ден, както и възможност да потича на воля. Ако не се изморява „качествено“, този дребосък е склонен да развие деструктивно поведение, да прави бели и да унищожава мебели и предмети и дома. Тези териери спят доста леко и най-малкият шум ги събужда, така че бъдете готови за „аларма“ дори през нощта ако нещо ги притесни или събуди интереса им. 

Козината на тези симпатични кученца има нужда от специфични грижи. Необходимо е да я разресвате с подходяща четка веднъж на два-три дни. За поддръжката на специфичните му „брада“ и „мустаци“ трябва да правите посещения при фризьор или грумър веднъж на около три месеца.

Тъй като мъртвите косъмчета на козината на тези териери не падат сами, е необходимо да заведете кучето на специалист или самите вие, с помощта на пинсета, да ги отскубнете, за да направите път на новите. Най-често това се налага по гърба и вътрешната част на крайниците. Ако това не се прави редовно, козината на любимеца ви ще пострада, може да се разреди и дори да се получат петна. Честите бани не се препоръчват – три-четири пъти годишно е напълно достатъчно. Редовно проверявайте и при нужда – почиствайте очите и ушите, за да предотвратите развитие на инфекции, подрязвайте ноктите и следете за натрупване на зъбен камък и плака.

Хранене

Скоч Териерите могат да са леко капризни към храната и да откажат кучешката, независимо дали е гранулирана или от консерва. За сметка на това обичат натурални продукти като различни меса и субпродукти. Те с удоволствие ще хапнат пилешко, пуешко, заешко, телешко, различни местни субпродукти, дреболии, шийки и хрущяли. Всичко трябва да е преминало термична обработка. Разнообразявайте менюто на Скоча с твърдо сварени яйца, извара, различни зеленчуци и варен ориз. Не се препоръчва да му се дава свинско, тръбни кокали, мазни, солени, пържени или сладки храни.

Деца и домашни любимци

Скоч Териерът е по-подходящ за семейства с малко по-големи деца. Твърде малките и шумни хлапета биха притеснили и дори агресирали тези кучета с непредвидимото си поведение. Тези четириноги биха могли да съжителстват добре с други кучета само, ако са израснали заедно. Не се препоръчва да ги отглеждате в компанията на котки и други по-дребни домашни животни – в техните очи те си остават плячка.