Разбират ли кучетата кога са направили нещо нередно?

куче Снимка: iStock

Н а всеки собственик на куче се е случвало да се прибере у дома и да открие, че домашният му любимец е решил да се позабавлява с новите му обувки... Или чанта, или шал... Като цяло с нещо, което сме го обучавали да не докосва. А през това време очарователният ни питомец стои съвсем близо до „местопрестъплението“ – леко свит, с поглед надолу или в страни, изглеждайки така, сякаш видимо съжалява и се чувства зле от стореното. Естествено, цялостното излъчване на кучето влияе и на нас. И тъй като разчитаме в езика на тялото и позата му искрена вина, ние смекчаваме тона и наказанието. Явно, казваме си, животното разбира, че е направило нещо лошо и иска да се поправи.

кучеСнимка: iStock

Въпросът е дали домашните ни любимци действително изпитват вина, когато сторят нещо нередно? Всъщност, няма как да не се запитаме дали четириногите изобщо осъзнават, че са направили нещо нередно? Или просто ние проектираме нашите емоции върху тях?

Съществуват доста ясни научни доказателства, че кучетата ни изпитват различни емоции. Редица проучвания са анализирали как работи мозъкът на четириногият ни другар, за да се установи, че при животните има химически реакции, подобни на тези, които протичат в нашия мозък. Въпреки това, що се отнася до зрялост, кучешкият мозък е по-скоро еквивалент на човешко дете. 

Dogsandcats.bg

кучеСнимка: iStock

Емоциите могат да бъдат разделени на две категории – първични и вторични, въз основа на тяхната сложност. Първичните са по-малко сложните – щастие и страх. Учените са доказали, че и домашните ни любимци могат да ги изпитват. Вторичните емоции, от друга страна, включват вина, гордост и ревност. Те изискват повече сложност и учените не са съвсем сигурни, че те са валидни и за домашните ни любимци. 

Вината е сложна емоция, която предполага, че кучето знае, че е направило нещо нередно. Въпреки това, „виновният поглед“ вероятно е по-скоро отговор на вашата реакция, отколкото осъзнаване на реалната вина. 

За това сочат и резултатите от проучване от 2009 г. на Александра Хоровиц, изследващо поведенческите процеси при четириногите. Според него, „виновните погледи“ на кучетата са по-скоро заучена реакция към техните стопани, отколкото реален израз на вина или разкаяние. 

виновно кучеСнимка: iStock

В какво се състои проучването?

От участниците в проучването се е искало просто да дадат команда „Не!“ или по друг начин да покажат на кучето си, че не трябва да пипа дадено лакомство. А след това – да напуснат стаята. Хоровиц е установила, че поведението на кучетата не се променя, независимо дали изядат „забранененото“ лакомство или не. Промяната настъпва спрямо реакциите на техните собственици. Ако неговият човек му се скара, например, кучето се е държало „виновно“. 

Любопитният извод, до който е стигнало това изследване е, че кучетата знаят или поне предполагат, че дадено поведение не се харесва на собственика им. Така че често приемат покорната поза на „виновен“ като начин да се поправят.

кучеСнимка: iStock

Според учените, не е изключено кучетата да са разработили тази стратегия от своите предци, вълците. Според специалиста по поведение на животните проф. Нейтън Х. Лентс, цитиран от Psychology Today, в глутницата игнорирането съществува като вид наказание. Знаем, че вълците са социални животни, които имат нужда да си взаимодействат помежду си. Това навежда на мисълта, че те не понасят никак добре да бъдат игнорирани, а за да бъде допуснат обратно в групата, вълкът е трябвало да се приближи покорно. Нещо, съвсем близко до „виновната поза“, която познаваме толкова добре.

кучеСнимка: iStock

Истината е, че може и никога да не разберем какво и в каква степен го разбират домашните ни любимци. Тъй като кучетата няма как да ни кажат как се чувстват, понякога може да е трудно да разгадаем мотивацията зад конкретните им действия. Изглежда обаче, че четириногите разбират кога са направили нещо нередно. За да избегнат наказание пък, те са отработили специфични поведение, основаващо се на демонстрация на очевидно чувство на вина. Да, ние нямаме съмнение, че домашните ни любимци са достатъчно умни, за да се държат виновно, за да ни умилостивят. И, трябва да си го признаем, в голяма част от случаите това действително работи!

 

 

 

 

Виж още