Стават ли кучетата по-малко игриви с възрастта
А ко домашният ви любимец вече пристъпва с уверени стъпки (или лапи) в златните си години, то може би се чудите какви промени носи последният период от живота на четириногия ви другар. И какво можете да очаквате и дали е вярно, че кучетата стават по-малко заинтересовани от игрите, когато достигнат зряла възраст?
По-малко игриви ли са възрастните кучета?
Въпреки че игрите стават все по-рядка част от ежедневната рутина на кучетата с напредване на възрастта им, не е необичайно и по-старите четириноги да ви донесат любимата си топка, гледайки ви с очакване.
Чрез играта домашните ни любимци не само изразходват енергия, те използват езика на тялото си и общуват – не само помежду си, но и със стопанина си, пишат от Vetstreet. Специалистите смятат също, че благодарение на споделените забавления, кученцата „репетират“ критични умения, необходими им в последствие през целия им живот, като междувременно изграждат и важни мозъчни връзки.
Играта със стопанина му укрепва връзката между животното и човека, като същевременно го учи на важни умения, като например как да държи нещо нежно с уста, без да прилага натиск.
Множество фактори влияят върху продължаващото желание на кучето да играе с напредването на възрастта. На първо място – достатъчните възможности за игра всеки ден повишават желанието у възрастните четириноги да се отпуснат и да се позабавляват със стопанина си.
Стимулиращата среда, която включва играчки и хранителни пъзели, както и честите положителни взаимодействия с хора и други кучета, съчетани с прекарване на повече време навън, също е по-вероятно да доведат до по-игриво куче.
Наградите и наказанията също влияят върху желанието на възрастното куче да играе или не. Колкото повече насърчавате животното да се забавлява заедно с вас, толкова по-вероятно е то да иска да продължи с тези си занимания и в по-зряла възраст. И обратно – наказанията, като мъмрене или физическо порицания, намаляват както увереността на животното, така и желанието му да играе. Важно е да има граници, разбира се, но насоките следва да се дават по неконфронтационен начин.
Ами ако кучето ми няма желание да играе?
Въпреки че някои кучета обичат да играят повече, отколкото други, външните фактори със сигурност влияят на това колко често те ще имат желание да го правят. Загубата на интерес към играта не означава непременно, че нещо не е наред с косматия ви другар – някои четириноги са доволни просто да си подремват просто в скута на стопаните си.
Промените в здравето на домашния ви любимец също могат да повлияят на желанието му (или по-скоро на липсата му на желание) за игри. Ако, например, здравето на зъбите му е влошено, то четириногото едва ли ще изпитва удоволствие от играта на дърпане на въже. Ако венците му са възпалени или инфектирани, то ще е по-малко способно да носи или дъвче играчки, без да изпитва болка или дискомфорт. Домашните любимци с наднормено тегло обичайно имат по-малко енергия, могат да имат болки в ставите или други здравословни проблеми, които да им пречат да се отпуснат при игра.
Болките, причинени от артрит при по-възрастните кучета, също могат да ограничат играта, правейки я болезнена. Стареенето на мозъка пък, може да намали способността на четириногите да реагират на околната среда.
И накрая, дори домашният ви любимец да е запазил игривия си дух, с напредване на възрастта тялото му естествено се забавя и то едва ли ще е в състояние да поддържа същото темпо, както до момента. Поради тази причина игрите, предназначени за възрастни кучета, трябва да бъдат съобразени с техните физически възможности.
Някои породи по-игриви ли са от други?
Високоенергийните работни кучета са по-склонни да запазят своята игрива личност дори с напредването на възрастта. Силното желание за игра е едно от качествата на успешното работещо куче, независимо дали задачата му е извличане, търсене или спасяване. Въпреки това, няма общо правило, което да квалифицира всички представители на дадена порода като игриви или не.
Вижте още:
Как кучето ни се променя с годините
7 съвета при пътуване с кола с възрастно куче