Защо кучетата понякога лаят в нищото

Снимка: iStock

В сички кучета лаят – това е основната им форма на комуникация и е нещо напълно нормално. Причините за вокализацията на четириногите обаче, невинаги е очевидна за хората. Нещо повече,

понякога ни изглежда, че сякаш животното не лае по абсолютно нищо. И логично, това ражда въпроси като този дали домашният ни любимец няма усещане за свръхестественото?

Или ментално нещо с него не е наред? Бързаме да ви успокоим – косматият ви другар си е съвсем добре! Кучетата просто виждат, чуват, помирисват и усещат неща, които са недостижими за нас.

Dogsandcats.bg

Снимка: iStock

Коренът на поведението

Кучетата лаят по много причини като безпокойство при раздяла, за установяване и заявяване на територия, поради болест или нараняване, като форма на тревога, за търсене на внимание, като поздрав или като част от социална ситуация.

Бигълите, Чихуахуа, Немските овчарки, Шетландските овчаки и Джак Ръсел териерите са развъждани, за да лаят. Йоркитата, Керн и Фокстериерите, както и Мини шнауцерите също са с репутацията на кучета, които се отличават с гласовитост. А някои домашни любимци по природа са по-териториални. Те лаят, ако някой влезе в района им като вид предупреждение към потенциални неприятели.

Снимка: iStock

Често четириногите лаят и ако имат нужда от нещо или искат вниманието на стопаните си. Ако се касае за подобен случай, животното ще ви гледа директно в очите. Социално, кучетата лаят в отговор едно на друго, като форма на поздрав или форма на отговор. Често джафкането е породено от игривост или вълнение, в очакване на нещо забавно като разходка, например.

Няма как да очаквате едно куче да не лае, тъй като това би било същото, като да имаме претенции към едно бебе да не плаче. Понякога обаче, прекомерният лай може да е резултат от това как животното е било третирано или как вие сте реагирали на неговите нужди. Помнете – четириногите винаги ще приемат всякакъв вид внимание като насърчаване на дадено поведение, дори ако не това е било намерението ви.

Насърчаване на поведението

Прекомерният лай няма да изчезне от само себе си. Колкото по-дълго питомецът ви проявява дадено поведение, толкова по-вкоренено може да стане то. Джафкането може да даде на четириногото прилив на адреналин, в следствие на което то изгражда положителна асоциация с лая – той го кара да се чувства добре!

Снимка: iStock

Да ограничите лаенето на кучето обаче, изисква последователно обучение, много упражнения и умствена стимулация, а понякога – и намесата на специалист по поведение или треньор.

Важно е да знаете, че крещенето и системното повишаване на тон на домашния ви любимец има по-скоро обратен ефект – да го мотивира да лае повече. Защото четириногото може да помисли, че вие просто се присъединявате към него. Далеч по-успешна тактика е да говорите тихо и твърдо, а не да викате.

Знайте също, че косматият ви другар няма как да знае какво точно имате предвид, когато му крещите „млъкни“ или „тихо“. Той трябва да бъде обучен какво означава думата тихо. Когато животното лае – кажете твърдо „тихо“ без да повишавате глас, а в момента, в който животното спре да лае – възнаградете го. Научете четириногото, че ще получи нещо хубаво, когато мълчи.

Снимка: iStock

Последователността е ключова - не позволявайте лай в някои ситуации, а в други не.

Защо кучето ми лае в нищото?

Някои хора се чудят и изпадат в недоумение защо понякога кучето им сякаш лае в нищото. Дали животното не вижда призрак? Има изследвания, които дават частичен отговор на въпроса дали кучетата ни имат шесто чувство или не. И въпреки че въпросните проучвания са доста убедителни, повечето учени смятат, че четириногите, които лаят срещу призраци, по-скоро чуват неща, които ние не можем. Или с други думи – те просто лаят това, което ние не чуваме или виждаме.

Кучетата ни лаят поради вродената си нужда да общуват. По този начин те ни казват, че са тревожни, гладни, отегчени, щастливи, готови да ни защитават или са наранени.

Често можете да разберете какво се опитва да ви каже питомецът ви по силата на звука, височината и скоростта на неговия лай. Помнете – ако позволите на четириногия си другар да лае непрекъснато или да изисква неща от вас, това само ще затвърди поведението. Не наказвайте животното за неговата гласовитост, но и не очаквайте проблемът да изчезне сам. Вместо това, приложете подходящо обучение, стимулация и внимание, за да поддържате лая на животното на приемливо ниво.