Защо кучето ми не позволява на другите да го подушат

К учетата може да не са така добри вокални комуникатори като хората, но имат силно развито обоняние, което им помага да се разбират помежду си и без думи. Въпреки че научават едно за друго чрез подушване на задните си части обаче, не всички четириноги са привърженици на този тип общуване, пишат от Американския киноложки клуб. Ако и вашият домашен любимец подхожда по-скоро колебливо, когато го приближи друго куче и няма желание да го остави да го подуши, то може би се питате на какво се дължи това поведение? 

Снимка: iStock

• Неадекватна социализация

Социализацията е определяща за изграждане на уменията за общуване у едно кученце. Ако тя не се случи още през първите месеци от живота на домашния ви любимец, това неминуемо се отразява на взаимодействията му в по-късен етап от живота. Недобре или недостатъчно социализираните кученца могат да израснат в страхливи или колебливи възрастни. Нещо, което се проявява особено отчетливо в моментите, когато се запознават (чрез поздрав чрез подушване) с други кучета.

Въпреки че не всичко е загубено – можете да опитате да промените това колебание чрез обучение и контролирани взаимодействия с добре обучени четириноги, вероятността питомецът ви да си остане срамежлив докрай си остава. 

Снимка: iStock

• Признаци на агресия

Въпреки че подушването е нормална част от поздрава между две кучета, понякога този акт може да доведе и до проблемни ситуации. Когато две животни се подушат едно друго за повече от няколко секунди, не е изключено да се създаде напрежение помежду им. Като, например, когато се ръкувате с някой и той задържи ръката ви малко по-дълго от нормалното. 

Ако едното четириного е предразположено към агресия, това може да накара другото да се поколебае дали иска да бъде подушено. Когато домашният ви любимец възприеме езика на тялото на другото животно и сметне, че той е агресивен, той може да се противопостави на всичките му опити за подушване. 

Снимка: iStock

• Лоша история

Когато едно куче има негативен опит, то ще си спомня травматичната случка и ще избягва подобни ситуации в бъдеще. Това включва и наглед безобидни срещи с други домашни любимци и характерното подушване при поздрав. Ако косматият ви другар е бил нападнат от друго куче, което е станало агресивно непосредствено, след като го е подушило, то няма да позволи на нито едно четириного да доближи засегнатата зона. Колебливост като тази, която в началото започва съвсем леко, може да ескалира с времето. Така че в даден момент е добре да се започне практика на ресоциализация на животното с останалите с цел да се преодолее страха му.

Снимка: iStock

• Отхвърляне на партньор

Кучетата душат дупетата си не само за общо събиране на информация, но и като част от процеса на чифтосване. Мъжките подушват задните части на женските, за да определят дали те са подходящи партньори или не, казано най-общо. 

Вашето женско куче обаче, може невинаги да е в настроение, особено в началото на цикъла на разгонване – етапа на проеструс. Когато се намира в този стадий, който обикновено включва подуване на вулвата и изтичане на кървав секрет, женската все още не е готова за чифтосване. И може да откаже опитите за подушване като начин за отблъскване на потенциални ухажори. 

Снимка: iStock

Какво да правим, ако кучето ни се страхува от други четириноги?

Първото нещо, което трябва да направите, е да се въоръжите с търпение. Куче, което не позволява на другите да се доближат до дупето му, има нужда от помощ, а не от пресиране. Ако подходите нетърпеливо или неглижирате това поведение у домашния си любимец, то само може да задълбочите този социален страх.

Често може да се окаже много трудно да се установи защо едно куче е стресирано и какво поражда нежеланието му да се социализира с останалите четириноги. Причината зад травмата, особено ако имате осиновено животно и дома, също е трудна за определяне. За това е важно да наблюдавате домашния си любимец, като се опитате да премахнете всички причини за стрес, дискомфорт или антагонизъм в ежедневието му. 

Обучението, включващо това кучето ви да започне да се чувства удобно около други домашни любимци (и да ги оставя да го поздравят чрез подушване), изисква повторно въвеждане. Тоест – социализация. Въпреки че е етап, характерен за първите месеци от живота на кутрето, това не означава, че възрастните кучета не могат да бъдат отново социализирани. Просто ситуацията е малко по-сложна и изисква повече време и търпение от страна на собственика. 

Снимка: iStock

Какво да не правим

Повторната социализация, сама по себе си, е достатъчно труден процес. Но има и неща, които ние можем да направим, които допълнително да усложнят нещата. Поради тази причина подчертаваме някои от тях, които е желателно да избягвате, когато помагате на питомеца си да се научи отново да общува без страх със себеподобните си.

Както изтъкнахме по-горе, при никакви обстоятелства не бива да изпускате нервите си. Ако сте нетърпеливи, само ще стреснете животното още повече. Заплахите, наказанията и повишаването на тон са абсолютно контрапродуктивни. И не само – те могат да засилят негативните чувства, причинени от травмата.

Никога не бива да насилване социализацията. Вместо това оставете питомецът си да се движи със собствено темпо. Ако в даден момент не се чувства спокоен или сигурен, осигурете му изход от ситуацията на безопасно място. 

Кучето ви лесно може да се претовари, ако види много кучета в даден момент на едно място. За това идеята да го заведете в кучешкия парк не е най-добрата. В идеалния случай, първо го запознайте с куче, за което знаете, че има уравновесен характер. 

И накрая, когато кучето ви е около други четириноги и проявява признаци на страх, не го галете. Това може да засили тревожността му – е неговите очи всеки ваш успокояващ жест означава, че причината за тревогата му е основателна. И постепенно животното ще започне да разчита твърде много на вас.

Вижте още: 

Защо кучетата душат дупетата си 

7 странни навици на кучетата и тяхното обяснение