Помнят ли котките коя е майка им и обратното?

О тговорът на този въпрос е малко сложен. Мяукащите животни нямат същите взаимоотношения между майки и котенца, както човешките родители с бебета. Котките са самотни животни. Техните взаимоотношения не функционират по същия начин като тези на хората, така че връзката им майка-дете е напълно различна.

От тук можем да стигнем до следното заключени е- най-вероятно котките не помнят майките си по същия начин, както хората.

Освен това гальовните животни използват миризмата, за да се идентифицират една друга. Ако майките и котенцата никога не се разделят, те може да продължат да се разпознават. Това обаче не означава, че котките ще се държат нежно една с друга. След като котето стане на около 10 до 12 седмици, майката ще се отнася с него като с всяка друга котка.

Ако гальовните животни са разделени, те вероятно няма да се разпознаят, когато се съберат отново. В крайна сметка миризмата им ще се е променила, което ще доведе до промяна на „идентичността“ на котката.

Майките котки знаят ли кои са техните котенца?

Снимка: iStock

Проведени са различни проучвания за това дали котките имат вроден усет за това кои са техните котенца. Повечето мъркащи животни могат да приемат всяко коте, което суче от тях. Можете да вземете котенца с различни майки и да ги дадете на една и съща майка котка и тя обикновено ще ги приеме. Следователно е вероятно котките да нямат силно вродено усещане кои котенца са „техни“. Те се грижат за всички котенца в тяхното котило.

Въпреки това, котките обикновено използват миризмата, за да разпознаят други котки, които познават. Котенцата, които прекарват известно време в кутията за гнездене на определена майка, обикновено ще бъдат обгрижвани от тази майка, тъй като те „миришат“ на нейните котенца. Това е вярно, дори ако котенцата не са нейни биологично.

Следователно майката котка изглежда не знае кои котенца е родила. Въпреки това, има усещане кои котенца са „нейни“ въз основа на това кои са в нейната кутия за гнездене и миришат на нея. Ако някое от котенцата изчезне, тя вероятно ще го забележи и ще го потърси.

Колко време отнема на майка котка да забрави своите котенца?

Зависи от ситуацията. Ако котенцата пораснат и бъдат отбити, майката ще спре да има същата връзка с тях, когато са на възраст около 12 седмици. Това не означава непременно, че ги е забравила, а само че знае, че вече не е необходимо да се грижи за тях. Тя дори може да се държи леко враждебно към тях в някои ситуации, като например когато лежат на любимото ѝ място. Тя може да запази близки отношения с някои котки, ако продължи да ги мие. Друг път тя може да се държи така, сякаш изобщо не познава котенцата.

Снимка: iStock

Разбира се, ние не знаем дали котката си спомня своите котенца или не, тъй като не можем да я попитаме. Тя обаче ще спре да има същата родителска връзка с тях. Вместо това тя често ще започне да ги третира като обикновени котки, а не като котенца, които е родила.

Въпреки това, ако котенцата са били отстранени от майката по някаква причина, преди да бъдат отбити, това е различно. В такава ситуация майката често ще се опитва да търси своите котенца и да ги вика. Това може да се случи, ако котенцата умрат и телата им не са оставени на майката да ги оплаква или, ако котенцата бъдат върнати в дома, преди да бъдат правилно отбити.

Какво правят майките с мъртви котенца?

Винаги е тъжна ситуацията, когато коте умре. Често това се дължи не по вина на майката. Някои котенца не се раждат достатъчно силни, за да оцелеят. Може да е предизвикателство да знаете какво да правите, когато коте умре.

В естествена среда повечето майки ще се опитат да съживят котето, като го оближат. Понякога това работи. Но ако има нещо сериозно нередно с котето, няма да стане. Това поведение е най-често срещано веднага след раждането на котето. Ако котето е на няколко дни, майката може да знае, че близането няма да помогне.

Снимка: iStock

След като котето умре, това, което прави майката, може да се различава значително. Някои котки ще изядат своето коте, особено ако току-що е родено. Това може да осигури на майката котка хранителни вещества, въпреки че вероятно няма да искате тя да прави това. Понякога котката може да извади тялото на котето от кутията и да го остави някъде. Друг път може да го носи наоколо и да се държи притеснено, сякаш се опитва да намери място, където да го постави.

Ако майката котка започне да проявява някое от тези поведения, вероятно е добре да премахнете котето. Тя знае, че е мъртво. Това също ще ѝ позволи да се съсредоточи върху живите си котенца.

В крайна сметка няма значение дали котките си спомнят една друга. Те нямат същите взаимоотношения като нас и е малко вероятно да ги е грижа, че друга котка някога е била тяхно коте. Колкото и тъжно да звучи от човешка гледна точка, природата работи така при мяукащите ни приятели.