Бурмила

История

Бурмила е една от най-новите признати породи домашни котки, с благороден произход и интересна история, започнала по случайност в Обединеното кралство през 1981 година.

Всичко започва, когато баронеса Миранда фон Кирхберг закупува мъжка Персийска котка от типа чинчила, на име Джемари Санкуист, като подарък за съпруга си. Малко преди котаракът да бъде кастриран, настъпва неочаквано събитие — той се чифтосва с женска Бирманска котка собственост на същото домакинство. Причината за срещата била случайно оставена отворена врата от служител.

В резултат на това непланирано чифтосване, на 11 септември 1981 г. се ражда котило от четири женски котенца — Галатея, Джема, Жизела и Габриела. Те имат къса, плътна козина със сребристо-черен оттенък и впечатляващо мил темперамент. Баронесата е толкова очарована от тях, че решава да започне целенасочена развъдна програма, с цел да създаде нова порода, съчетаваща най-добрите качества на Персийската чинчила и Бурманска котка.

Снимка: iStock

Името Бурмила е съставено от началните срички на двете породи: Бурманска (Burmese) и Чинчила (Chinchilla).

Селекцията има за цел да подчертае контраста между сребристата основа и тъмното оцветяване по върховете на космите, както и да запази нежния характер и елегантната външност на първото поколение. Благодарение на персийския произход, освен късокосмести Бурмили, се срещат и дългокосмести (полудългокосмести) варианти, със също така лесна за поддръжка, фина козина.

През 1990-те години породата получава признание в Обединеното кралство и започва да се развива под строг селекционен контрол. След години на усърдна работа, породата е призната от Асоциацията на любителите на котки (CFA) за регистрация през 2011 г., а през 2014 г. получава шампионски статус.

Въпреки че Бурмилата е високо ценена заради своята красота и уравновесен темперамент, породата остава сравнително рядка. Затова се препоръчва котенцата да се търсят само от реномирани развъдчици, които осигуряват добра социализация, ветеринарна грижа и правилна селекция.

Външен вид

Бурмилата е средно голяма, изящна, но мускулеста котка с балансирано телосложение и изключително привлекателен външен вид. Тялото ѝ е атлетично и тежко на допир, въпреки фината структура, като мъжките обикновено тежат повече – до около 6–6,5 кг, а женските обикновено са по-леки.

Главата е меко заоблена, с добре развити скули, средно широка муцуна и силна брадичка, което придава хармонично и благородно излъчване. Ушите са средно големи, с леко заоблен връх и добре разположени. Очите са големи, бадемовидни, най-често в нюанси на зелено – от ярко изумрудено до златисто-зелено, като с възрастта могат леко да потъмнеят.

Най-запомнящата се черта на Бурмилата е нейната изключително мека, копринена козина. Тя може да бъде къса или полудълга, в зависимост от наследствени гени от персийската чинчила. Козината е двуслойна, но лесна за поддръжка – линее слабо и изисква минимално разресване, обикновено веднъж седмично.

Цветовете и шарките на козината са разнообразни. Основните разцветки включват:

Снимка: iStock

• Сребристо

• Златисто

• Черно

• Синьо

• Кафяво

• Кремаво

• Люляково (лилаво)

• Червено

• както и шарки като костенурка (tortoiseshell) или point (като Сиамските котки).

Козината на бурмилата е с цветни връхчета върху светъл основен подкосъм, или с по-наситена тъмна окраска, концентрирана в горната част на тялото и по външните страни на крайниците. Сребристият вариант е най-емблематичен за породата – придава почти сияен, бял вид на котката.

Допълнителна отличителна черта на Бурмилата е тъмната пигментация около носа, устните и очите, която създава впечатление за „грим“ – черни контури, подобни на очна линия, които придават изразителност и очарователна елегантност на погледа.

Характер

Бурмилата притежава уникален темперамент, който съчетава най-добрите черти на своите прародители – игривия, общителен и палав нрав на Бурманската котка и нежната, спокойна уравновесеност на Персийската чинчила. Тази балансирана комбинация прави Бурмилата една от най-привлекателните и лесни за съжителство породи.

• Общителна и любвеобилна, но независима

Бурмилата е ориентирана към хората и създава силна връзка със семейството си, но не е прекалено нуждаеща се или прилепчива. Обича да бъде близо до своите стопани, да се гушка или просто да бъде част от домашната атмосфера, без да изисква постоянно внимание. Същевременно запазва определена доза независимост, което я прави идеален избор за хора, които работят през деня.

• Интелигентна и любопитна

Тази порода е умна, наблюдателна и лесно се адаптира към нова среда. Интелигентността ѝ се проявява не само в способността да се учи, но и в чувствителността ѝ към настроенията на хората около нея. Любопитството често води до игриви моменти, а понякога – и до малко пакости, особено ако котката е оставена без достатъчно стимули.

Снимка: iStock

• Игривост и енергия

Бурмилите са живи и игриви, особено в млада възраст, но не са хиперактивни. Обичат редовни игри, катерене, изследване и интерактивни играчки. След като изразходят енергията си, с удоволствие ще се отпуснат на дивана за дълга дрямка. За да бъдат щастливи и здрави, те имат нужда от обогатена среда – дървета за катерене, скривалища, тунели и играчки.

• Мека, тиха и дружелюбна природа

Бурмилите са известни със своята тиха, уравновесена и мека натура. Рядко са шумни или натрапчиви. Те са чудесни компаньони и за възрастни, и за деца, и могат лесно да се адаптират към съжителство с други котки или дори кучета. Дори и към непознати се отнасят с любопитство и често бързо ги допускат до своя „вътрешен кръг“.

• „Вечно котенце“ в душата

Макар в зряла възраст Бурмилата да запазва грациозната си и понякога дори сдържана осанка, в душата си остава весело котенце, готово да разсмее стопаните си с глуповати номера и спонтанни прояви на нежност. Това я прави не само красива и стилна котка, но и истински сърдечен спътник.

Здраве

Снимка: iStock

Бурмилата е сравнително здрава порода със средна продължителност на живота между 7 и 15 години, а понякога дори и повече при добра грижа. Въпреки че като цяло не страда от множество специфични генетични заболявания, има няколко здравословни аспекта, за които собствениците трябва да бъдат информирани.

• Наследствени и често срещани заболявания

Най-сериозният потенциален генетичен проблем при бурмилите е поликистозната бъбречна болест — състояние, при което в бъбреците се развиват кисти, които с течение на времето могат да доведат до бъбречна недостатъчност. Това заболяване е наследено от персийските предци на породата, и макар и не толкова разпространено при Бурмилите, е важно отговорните развъдчици да провеждат генетично тестване на родителите.

Също така, алергии и чувствителност към храни или фактори от околната среда могат да се срещнат при някои представители на породата, макар и не масово. Проявите варират от кожни раздразнения до храносмилателни смущения.

• Дентално здраве

Снимка: iStock

Подобно на много други породи, пародонталните заболявания (като гингивит и зъбен камък) са често срещан проблем. Лошата устна хигиена може да доведе до инфекции и проблеми със зъбите още в средна възраст.

Редовното миене на зъбите с подходяща четка и паста за котки – поне няколко пъти седмично – значително намалява риска. За по-лесно привикване, хигиенните навици трябва да се изграждат постепенно и да се свързват с положителни преживявания и награди.

• Превенция и ветеринарни грижи

Макар Бурмилите да са склонни към определени здравословни проблеми, редовните ветеринарни прегледи и внимателното наблюдение на състоянието на котката могат да предотвратят или овладеят повечето състояния в ранен етап.

• Годишните профилактични прегледи, включващи кръвни изследвания и ехография на бъбреците при по-възрастни котки, са силно препоръчителни.

• Поддържането на качествен хранителен режим, с подходящо съдържание на протеини и ниско ниво на фосфор за възрастни котки, също може да подпомогне бъбречната функция.

Грижа

Снимка: iStock

Бурмилата е интелигентна, жизнена и сравнително лесна за отглеждане котка, но като всяко домашно животно, тя изисква редовни грижи, внимание и стимулиране на физическите и умствените ѝ нужди. Независимо дали козината е къса или полудълга, поддръжката ѝ е лесна и неангажираща, при условие че се извършва редовно.

Грижа за козината

Бурмилите имат копринена, двуслойна козина, която може да бъде къса или с тенденция към полудълга дължина – в зависимост от наследените гени. И в двата случая седмичното четкане е достатъчно, за да се премахне мъртвата козина, да се предотвратят сплъстявания и да се поддържа естественият ѝ блясък.

• Инструменти: Препоръчва се използване на гребен от неръждаема стомана или мека четка за разресване.

• Къпане: Рядко е необходимо, но повреме на смяна на козината или при по-дългокосмести котки, може да се прави от време на време с подходящи продукти, препоръчани от развъдчика или ветеринарен лекар.

Хигиенни грижи

Подобно на всички котки, Бурмилата се нуждае от редовни основни грижи:

• Подрязване на нокти – веднъж на 2–3 седмици.

• Почистване на ушите – при нужда, с подходящ разтвор и мек тампон.

• Грижа за зъбите – поне 2–3 пъти седмично, с паста, одобрена от ветеринар, за предотвратяване на пародонтални заболявания.

Физическа и умствена стимулация

Бурмилата запазва игривия дух на котенце дълго след съзряване и има нужда от:

• Играчки, интерактивни занимания и дървета за катерене, които стимулират както тялото, така и ума ѝ.

• Игри с човек – тази порода е ориентирана към хората и обича взаимодействието.

• Качествена среда – скучаещата бурмила може да стане пакостлива, затова е важно да ѝ се осигури богата и обогатяваща домашна среда.

Социализация и обучение

Снимка: iStock

Бурмилата е умна, социална и лесна за обучение. Обикновено се приучава бързо към котешка тоалетна и драскалка. Ранната и нежна социализация с хора и други домашни любимци подпомага изграждането на спокойно и общително поведение.

Хранене и контрол на теглото

Котките от тази порода имат склонност към наднормено тегло, ако не се следи хранителният им режим.

• Хранете с висококачествена котешка храна, препоръчана от ветеринар.

• Следете порциите, избягвайте прехранване и осигурявайте редовна физическа активност.

Бурмилата е лесна за отглеждане и изключително адаптивна порода. Редовното четкане, хигиенна грижа, здравословно хранене и умствена стимулация са в основата на поддържането на нейното добро здраве и щастие. С подходяща грижа тази котка ще бъде не само красива, но и изключително обичлива и активна част от вашето семейство.

Хранене

Подобно на всички котки, Бурмилата има нужда от качествена, балансирана диета с високо съдържание на животински протеин, за да поддържа добро здраве, енергия и оптимално телесно тегло. Макар да не е сред породите с най-висок риск от затлъстяване, Бурмилата може лесно да напълнее, ако не получава достатъчно движение или ако храненето не се следи внимателно.

Основни изисквания към диетата

• Протеин: Животинският протеин трябва да бъде основният компонент на храната – котките са задължителни месоядни и се нуждаят от аминокиселини като таурин, които се срещат само в животински източници.

• Контрол на калориите: Храненето трябва да бъде съобразено с възрастта, теглото и активността на котката. Прехранването, особено с храни с високо съдържание на мазнини, може да доведе до наднормено тегло.

• Суха, мокра или смесена храна: Можете да изберете суха, мокра или комбинирана диета, стига храната да е с високо качество. Смесеното хранене често осигурява по-добър воден прием и разнообразие.

• Редовно хранене: Вместо да оставяте храна свободно през целия ден, по-добре е да храните котката в определени часове и да следите количествата, които консумира.

Вода и хидратация

Снимка: iStock

Прясната вода всеки ден е задължителна. Много котки са склонни да не пият достатъчно вода, затова поставяйте купата с вода далеч от храната – поне на метър разстояние. Това може да насърчи котката да пие повече. Фонтанчета за вода (филтрирани поилки) често са предпочитани от котките, тъй като имитират течаща вода и поддържат водата по-свежа.

Наблюдение и адаптиране на храненето

• Бурмилите нямат специфични хранителни изисквания, но е важно да се следи за евентуални хранителни алергии или чувствителност, особено при по-възрастни котки.

• Винаги се консултирайте с ветеринарен лекар относно избора на храна и количествата, особено ако забележите промени в теглото, апетита или енергийното ниво на котката.

Храненето на Бурмилата трябва да бъде съобразено с нуждите на котката – богато на протеин, с контролирани калории, и съпроводено с достатъчен прием на вода. С добра диета и активен начин на живот бурмилата ще запази здравето и жизнеността си дълги години.

Деца и домашни любимци

Бурмилата е изключително подходяща порода за семейства благодарение на своя уравновесен, дружелюбен и адаптивен характер. Тези котки бързо изграждат силна емоционална връзка с членовете на домакинството и са способни да се адаптират лесно както към постоянни, така и към временни промени в средата – включително чести гости.

Бурмилите обикновено се разбират отлично с деца. Те са:

• нежни и търпеливи, но също така достатъчно игриви, за да бъдат чудесни партньори в игрите;

• не са прекалено груби или невъздържани, което ги прави добър избор дори за семейства с по-малки деца (при условие, че децата са научени да се отнасят с уважение към животните).

Тяхната емоционална чувствителност и интелигентност ги правят особено внимателни и привързани към децата в семейството.

Бурмилата е порода, която по природа е социална и миролюбива, което я прави склонна да се разбира добре с други животни, включително:

• други котки – често с удоволствие играят и се катерят заедно;

• кучета – при правилно въведение и спокойно поведение от страна на кучето, Бурмилата може да установи добри отношения и с него.

Въпреки това, както при всяка котка, съжителството с по-малки домашни любимци, като гризачи, птици или дребни влечуги, не се препоръчва без надзор. Инстинктът на хищник може да се прояви дори при най-меката котка.

Снимка: iStock

Бурмилата е отличен избор за семейства с деца и за домакинства с други домашни любимци. Тя е тиха, мила, адаптивна и игрива – качества, които я правят чудесен и хармоничен спътник в многолюдни домове. С правилна социализация и грижа, Бурмилата ще се впише прекрасно в почти всяка домашна среда.