Персийска котка

Други имена
Persian, Persian Longhair, Shirazi
Научно име
Felis catus
Размери
25-40 см. 35-45 см.
Тегло
3 - 7 кг.
Живот
8 - 17 г.
Произход
Иран (Персия)
История на Персийската котка
Персийката е древна порода котки и, както при всички древни представители – нейната история е изпълнена с мистика и неясноти. Предполага се, че внесена в Европа от Иран (Персия) през 17 век от италианския пътешественик Пиетро дела Вале. Възможно е тази котка да е била известна в Персия като „Пясъчната котка“, която е живяла в пустинята.
Пясъчните котки се смятат за един от най-старите видове диви котки, съществуващи хиляди години. Те са в близко родство с домашните котки, което предполага общ предшественик преди десетки милиони години. Тези котки обитават предимно пустинята Сахара, Арабския полуостров, части от Централна Азия и някои райони на Индия и Пакистан. Те имат дълга и вълнена козина, която ги предпазва в суровите пустинни условия.
Персийците имат връзка с турските ангорски котки, които също произхождат от Азия. Първата персийска котка е представена на първата организирана изложба на котки през 1871 г. в Кристалния дворец в Лондон. Тогава се правят опити да се разграничат персийците от турската ангорска порода.

Dogsandcats.bg
По това време персийските котки стават символ на аристокрацията благодарение на кралица Виктория (1837–1901), която притежавала две сини персийки и активно ги популяризирала. Нейното покровителство довело до статут на „кралска порода“ във Великобритания.
С течение на времето, породата вече има дълга история на развъждане. Съществува във всякакви цветове на козината, като в някои страни всеки цвят може да се счита като отделна порода. Независимо дали се възприема като една или повече породи, едно е сигурно – персийците са едни от най-любимите котки в цял свят! Във Великобритания стават известни покрай кралица Виктория, която е отглеждала сини Персийски котки.
Външен вид на Персийската котка
Няма да сбъркате персийската котка, когато я видите. Тези емблематични представители са добре известни със своите дебели кожени палта, големи очи и набити тела. Те са средно големи котки, с добре развита мускулатура, ниски и с къси крака. Главата им е кръгла, а муцунката е сплескана и имат сладко и миловидно излъчване. Тези приятели имат много големи кръгли очи. Носът им е сравнително къс и както споменахме – сплескан.
Тялото е балансирано и се радва на дълга много пухкава опашка. Козината е гъста, стигаща почти до земята, а оцветяването е изключително разнообразно – срещат се в много цветове и шарки, включително костенуркови, двуцветни, трицветни, таби и други. В зависимост от оцветяването, текстурата на козината може да бъде различна. Обикновено черното и рижавото оцветяване на козината предполага тя да е мека и лъскава като коприна, докато синьото и кремавото оцветяване предполагат мека и памучна козина.
Някои от групите цветове, в които може да срещнете тези очарователни котки са:

Едноцветни персийски котки
-
Бяла персийска котка: Искрящо бяло с розови нос и лапи и сини или медни очи.
-
Черна персийска котка: Плътно въгленово черно от корена до върха на косъма с черни нос и лапи и медни очи.
-
Синя персийска котка: Преливащ в синьо с медни очи.
-
Червена персийска котка: Наситено и ярко червено без никакви маркировки, с червени нос и лапи и медни очи.
-
Кремава персийска котка: Еднообразен светлобежов цвят без маркировки, с розови нос и лапи и медни очи.
-
Шоколадова персийска котка: Богат топъл кафяв цвят с кафяв нос и канелено-розови лапи и медни очи.
-
Люлякова персийска котка: Топъл лавандулов цвят с розов оттенък, с лавандулов нос и розови лапи и медни очи.
Персийска котка чинчила

Котката чинчила е доста необичайна котка, известна с това, че притежава гъста двойна козина с мека, луксозна текстура и външен вид. Въпреки че някои я смятат за вид персийка, други твърдят, че чинчилата е съвсем различна порода.
Името им идва от „чинчила“, южноафрикански гризач, и е една от най-старите породи котки, „създадени от човека“. Породата e с чисто бяла козина, като само върховете имат черен тон, който създава лек сребрист блясък.
Произходът им датира от 1882 г., когато британска животновъдка г-жа Валанс кръстосва синя персийска котка с бездомна котка с неизвестен произход, получавайки това, което ще бъде прародителят на първата персийска чинчила.
Характер на Персийската котка
Тези приятели са тихи, елегантни и основна цел в живота им е да бъдат обичани и да обичат в замяна. Те имат нежен характер, което ги прави много лесни за съжителство. Персийците имат тих глас и предпочитат спокойната атмосфера и домашния уют. Общуват главно с големите си очи и показват любовта си с гальовност и мъркане.
За тях не е типично да се катерят по високите кътчета на дома, така че по-скоро ще ги срещнете на кравайче в някоя възглавница. Обичат да прекарват голяма част от времето си в мързелуване, но въпреки това могат да си играят с любимата играчка. Не са конфликтни и не изискват непрестанно внимание от стопаните си. Те се разбират добре с всички в дома, включително и с кучета, стига да се запознаят докато са още малки.
Здраве на Персийската котка

Както при всяка порода, Персийските котки са податливи на определени здравословни състояния и имат няколко потенциални генетични проблеми, които могат да се появят. Две често срещани заболявания са прогресивната атрофия на ретината и поликистозни бъбреци. Проблемите със зъбите също са често срещани, така че грижата за тях е особено важна. Други типични заболявания за породата са:
- Затруднено дишане, заради сплесканите носове
- Камъни в пикочния мехур и инфекции на пикочните пътища
- Хипертрофична кардиомиопатия
- Проблеми с черния дроб
Вижте още: Основни проблеми със здравето, от които страдат Персийските котки
Грижа за Персийската котка

Персийците са котки, които изискват по-висока поддръжка. Те имат много дълга и гъста козина, която изисква ежедневното полагане на специални грижи. Разресването с гребен по възможност трябва да е всеки ден, за да се премахне мъртвата козина, както и образуването на сплъстявания. Това ще намали и разпространението на косми в дома. Някои стопани използват тример за козина (особено около ануса и лапите), за да избегнат залепване на изпражнения.
Редовното къпане е също препоръчително (поне един път в месеца), като най-добре да се изградят навици, докато котето е още малко. След като изкъпете гальовния приятел, подсушете го със суха кърпа. Козината може да се подхранва с балсам или със специални масла за котешка козина. Трябва да се обърне и специално внимание на очите – ежедневно трябва да се забърсват, защото поради големия размер и брахицефалната структура на лицето, могат да задържат прахови частици и други дразнители, които предизвикват сълзене.
Хранене на Персийската котка
Като всички котки Персийците, се нуждаят от висококачествена диета, богата на протеини и хранителни вещества. След кастрация са склонни към напълняване. Още повече, че тези приятели не са от най-активните и често се залежават вместо да лудеят. Затова е необходимо стриктно да се спазват дневните дажби, а храната им да е кастрирани котки.
Поради гъстата козина, персийските котки могат често да страдат от образуване на космени топки в стомаха си, затова е хубаво храната да е богата на фибри, за да предотврати образуването им.
Някои марки храни дори предлагат продукти, специално разработени за персийски котки, които отчитат техните особени нужди.
Персийска котка с деца и домашни любимци

Персийските котки са сред най-предпочитаните породи за семейства с деца и други домашни любимци, и това не е без основание. Своята изключителна популярност те дължат не само на очарователната си външност с кръгла муцунка и големи изразителни очи, но и на уникално балансирания си характер, който ги прави идеални съквартиранти.
Тези пухкави създания притежават забележително търпение и кротост, което ги прави чудесни партньори за игри с деца. Въпреки че не са най-енергичните котки, те обичат умерени игри и могат да се адаптират към динамичната домашна среда. Персийците демонстрират изненадваща толерантност към по-буйните игри на малките деца, макар разбира се, да се препоръчва родителите да наблюдават взаимодействието, за да гарантират комфорта и на двете страни.
Социализацията е ключов аспект от отглеждането на персийска котка. Когато са запознати правилно и постепенно:
- С други котки: Те обикновено се сприятеляват лесно, особено ако са отгледани заедно от малки
- С кучета: Най-добре се разбират с малки и спокойни породи
- С други домашни любимци: Могат да се адаптират дори към гризачи и птици, ако запознаването е правилно организирано
Важно е да се отбележи, че тези котки ценят и личното си пространство - когато са уморени от внимание, те ще търсят тих и уютен кът за почивка.
За да се гарантира хармонично съжителство, препоръчително е:
- Да се запознават котката и децата постепенно
- Да се научат децата на правилно отношение към животното
- Да се осигури безопасно място, където котката да може да се оттегли
С правилната грижа и внимание, персийската котка може да се превърне в любимец на цялото семейство, носейки с себе си уют, ласка и малко от онази аристократична грация, която ги прави толкова специални.
Изчерпателно ръководство за разресване на Персийска котка

Персийските котки изискват ежедневно разресване поради дългата и гъста козина с дебел подкосъм. Препоръчително е да се извършва в спокойна обстановка, след като котката е поела храна и е в добро настроение.
Необходими инструменти:
- Метален гребен със заоблени зъби (широки и тесни редове).
- Тример за премахване на котешка козина.
Техника на разресване:
- Последователност: Започнете от главата, преминете към гърдите и гърба. Разделете козината на секции с пръсти. Движете се по посока на косъма.
Сложни зони:
- Подмишниците и коремът изискват допълнително внимание.
- Опашката се разресва много внимателно (без дърпане.
Честота на разресване:
- Ежедневно**: Кратко разресване (5-10 мин) за предотвратяване на сплъстяването.
- Сезонно: По-често през периода на линеене (2-3 пъти дневно).
Допълнителни съвети:
- Винаги награждавайте котката с лакомства след сесията.
- При упорити сплъстявания се консултирайте с професионален грумер.
- Комбинирайте разресването с редовно къпане (на всеки 4-6 седмици).
Избягвайте рязко дърпане и винаги проверявайте кожата за възпаления след процедурата. При правилна грижа козината ще остане здрава, лъскава и без сплъстявания.
Персийските котки и Джеймс Бонд

Персийската котка на Ернст Ставро Блофелд от филмите за Джеймс Бонд става глобален символ на злодейска изтънченост. Бялата персийка прави дебют в „От Русия с любов“ (1963), където нейното присъствие заменя визуализацията на лицето на Блофелд – камерата фокусира върху ръцете му, които галят котката, създавайки напрежение и мистерия.