Персийска котка

История

Персийката е древна порода котки и, както при всички древни представители – нейната история е изпълнена с мистика и неясноти. Предполага се, че внесена в Европа от Иран (Персия) през 17 век от италианския пътешественик Пиетро дела Вале. Възможно е тази котка да е била известна в Персия като Пясъчната котка, която е живяла в пустинята. Тя има дълга и вълнена козина, която я предпазва в суровите пустинни условия. Персийците имат връзка с Турските ангорски котки, които също произхождат от Азия.

Първата персийска котка е представена на първата организирана изложба на котки през 1871 г. в Кристалния дворец в Лондон. Тогава се правят опити да се разграничат Персийците от Турската ангорска порода. С течение на времето, породата вече има дълга история на развъждане. Съществува във всякакви цветове на козината, като в някои страни всеки цвят може да се счита като отделна порода. Независимо дали се възприема като една или повече породи, едно е сигурно – Персийците са едни от най-любимите котки в цял свят! Във Великобритания стават известни покрай кралица Виктория, която е отглеждала сини Персийски котки.

Външен вид

Няма да сбъркате Персийската котка, когато я видите. Тези емблематични представители са добре известни със своите дебели кожени палта, големи очи и набити тела. Те са средно големи котки, с добре развита мускулатура, ниски и с къси крака. Главата им е кръгла, а муцунката е сплескана и има сладко и миловидно излъчване. Тези приятели имат много големи кръгли очи. Носът им е сравнително къс и както споменахме – сплескан. Тялото е балансирано и се радва на дълга много пухкава опашка. Козината е гъста, стигаща почти до земята, а оцветяването е изключително разнообразно – срещат се в много цветове и шарки. В зависимост от оцветяването, текстурата на козината може да бъде различна. Обикновено черното и рижавото оцветяване на козината предполага тя да е мека и лъскава като коприна, докато синьото и кремавото оцветяване предполагат мека и памучна козина.

Характер

Тези приятели са тихи, елегантни и основна цел в живота им е да бъдат обичани и да обичат в замяна. Те имат нежен характер, което ги прави много лесни за съжителство. Персийците имат тих глас и предпочитат спокойната атмосфера и домашния уют. Общуват главно с големите си очи и показват любовта си с гальовност и мъркане. За тях не е типично да се катерят по високите кътчета на дома, така че по-скоро ще ги срещнете на кравайче в някоя възглавница. Обичат да прекарват голяма част от времето си в мързелуване, но въпреки това могат да си играят с любимата играчка. Не са конфликтни и не изискват непрестанно внимание от стопаните си. Те се разбират добре с всички в дома, включително и с кучета, стига да се запознаят докато са още малки.

Здраве

Както при всяка порода, Персийските котки са податливи на определени здравословни състояния и имат няколко потенциални генетични проблеми, които могат да се появят. Две често срещани заболявания са прогресивната атрофия на ретината и поликистозни бъбреци. Проблемите със зъбите също са често срещани, така че грижата за тях е особено важна. Други типични заболявания за породата са:

• Затруднено дишане, заради сплесканите носове
• Камъни в пикочния мехур и инфекции на пикочните пътища
• Хипертрофична кардиомиопатия
• Проблеми с черния дроб
• Чувствителност към жегите

Грижа

Персийците са котки, които изискват по-висока поддръжка. Те имат много дълга и гъста козина, която изисква ежедневното полагане на специални грижи. Разресването с гребен по възможност трябва да е всеки ден, за да се премахне мъртвата козина, както и образуването на сплъстявания. Това ще намали и разпространението на косми в дома. Редовното къпане е също препоръчително (поне един път в месеца), като най-добре да се изградят навици, докато котето е още малко. След като изкъпете гальовния приятел, подсушете го със суха кърпа. Козината може да се подхранва с балсам или със специални масла за котешка козина. Трябва да се обърне и специално внимание на очите – ежедневно трябва да се забърсват, защото поради големия размер, могат да задържат прахови частици и други дразнители, които предизвикват сълзене.

Хранене

Като всички котки Персийците, се нуждаят от висококачествена диета, богата на протеини и хранителни вещества. След кастрация са склонни към напълняване. Още повече, че тези приятели не са от най-активните и често се залежават вместо да лудеят. Важно е да се следи дневната дажба на храната, както и задължително винаги да имат прясна вода на разположение.

Деца и домашни любимци

Персийските котки са изключително популярни не само заради отличителната си сладка муцунка, но и защото са много спокойни, но и на моменти игриви. Те жадуват за човешко внимание и са известни с това, че са търпеливи с буйни деца, благодарение на кроткия си характер. Биха могли да се сприятелят с други котки или с малки по размер породи кучета.