Персийска котка

История на Персийската котка

Персийката е древна порода котки и, както при всички древни представители – нейната история е изпълнена с мистика и неясноти. Предполага се, че внесена в Европа от Иран (Персия) през 17 век от италианския пътешественик Пиетро дела Вале. Възможно е тази котка да е била известна в Персия като „Пясъчната котка“, която е живяла в пустинята.

Пясъчните котки се смятат за един от най-старите видове диви котки, съществуващи хиляди години. Те са в близко родство с домашните котки, което предполага общ предшественик преди десетки милиони години. Тези котки обитават предимно пустинята Сахара, Арабския полуостров, части от Централна Азия и някои райони на Индия и Пакистан. Те имат дълга и вълнена козина, която ги предпазва в суровите пустинни условия.

Персийците имат връзка с турските ангорски котки, които също произхождат от Азия. Първата персийска котка е представена на първата организирана изложба на котки през 1871 г. в Кристалния дворец в Лондон. Тогава се правят опити да се разграничат персийците от турската ангорска порода. 

Снимка: iStock

По това време персийските котки стават символ на аристокрацията благодарение на кралица Виктория (1837–1901), която притежавала две сини персийки и активно ги популяризирала. Нейното покровителство довело до статут на „кралска порода“ във Великобритания.

С течение на времето, породата вече има дълга история на развъждане. Съществува във всякакви цветове на козината, като в някои страни всеки цвят може да се счита като отделна порода. Независимо дали се възприема като една или повече породи, едно е сигурно – персийците са едни от най-любимите котки в цял свят! Във Великобритания стават известни покрай кралица Виктория, която е отглеждала сини Персийски котки.

Външен вид на Персийската котка

Няма да сбъркате персийската котка, когато я видите. Тези емблематични представители са добре известни със своите дебели кожени палта, големи очи и набити тела. Те са средно големи котки, с добре развита мускулатура, ниски и с къси крака. Главата им е кръгла, а муцунката е сплескана и имат сладко и миловидно излъчване. Тези приятели имат много големи кръгли очи. Носът им е сравнително къс и както споменахме – сплескан. 

Тялото е балансирано и се радва на дълга много пухкава опашка. Козината е гъста, стигаща почти до земята, а оцветяването е изключително разнообразно – срещат се в много цветове и шарки, включително костенуркови, двуцветни, трицветни, таби и други. В зависимост от оцветяването, текстурата на козината може да бъде различна. Обикновено черното и рижавото оцветяване на козината предполага тя да е мека и лъскава като коприна, докато синьото и кремавото оцветяване предполагат мека и памучна козина.

Някои от групите цветове, в които може да срещнете тези очарователни котки са:

Снимка: iStock

Едноцветни персийски котки

• Бяла персийска котка: Искрящо бяло с розови нос и лапи и сини или медни очи.

• Черна персийска котка: Плътно въгленово черно от корена до върха на косъма с черни нос и лапи и медни очи.

• Синя персийска котка: Преливащ в синьо с медни очи.

• Червена персийска котка: Наситено и ярко червено без никакви маркировки, с червени нос и лапи и медни очи.

• Кремава персийска котка: Еднообразен светлобежов цвят без маркировки, с розови нос и лапи и медни очи.

• Шоколадова персийска котка: Богат топъл кафяв цвят с кафяв нос и канелено-розови лапи и медни очи.

• Люлякова персийска котка: Топъл лавандулов цвят с розов оттенък, с лавандулов нос и розови лапи и медни очи.

Персийска котка чинчила

Снимка: iStock

Котката чинчила е доста необичайна котка, известна с това, че притежава гъста двойна козина с мека, луксозна текстура и външен вид. Въпреки че някои я смятат за вид персийка, други твърдят, че чинчилата е съвсем различна порода.  

Името им идва от „чинчила“, южноафрикански гризач, и е една от най-старите породи котки, „създадени от човека“. Породата e с чисто бяла козина, като само върховете имат черен тон, който създава лек сребрист блясък.

Произходът им датира от 1882 г., когато британска животновъдка г-жа Валанс кръстосва синя персийска котка с бездомна котка с неизвестен произход, получавайки това, което ще бъде прародителят на първата персийска чинчила.

Характер на Персийската котка

Тези приятели са тихи, елегантни и основна цел в живота им е да бъдат обичани и да обичат в замяна. Те имат нежен характер, което ги прави много лесни за съжителство. Персийците имат тих глас и предпочитат спокойната атмосфера и домашния уют. Общуват главно с големите си очи и показват любовта си с гальовност и мъркане. 

За тях не е типично да се катерят по високите кътчета на дома, така че по-скоро ще ги срещнете на кравайче в някоя възглавница. Обичат да прекарват голяма част от времето си в мързелуване, но въпреки това могат да си играят с любимата играчка. Не са конфликтни и не изискват непрестанно внимание от стопаните си. Те се разбират добре с всички в дома, включително и с кучета, стига да се запознаят докато са още малки.

Здраве на Персийската котка

Снимка: iStock

Както при всяка порода, Персийските котки са податливи на определени здравословни състояния и имат няколко потенциални генетични проблеми, които могат да се появят. Две често срещани заболявания са прогресивната атрофия на ретината и поликистозни бъбреци. Проблемите със зъбите също са често срещани, така че грижата за тях е особено важна. Други типични заболявания за породата са:

• Затруднено дишане, заради сплесканите носове
• Камъни в пикочния мехур и инфекции на пикочните пътища
• Хипертрофична кардиомиопатия
• Проблеми с черния дроб

Вижте още: Основни проблеми със здравето, от които страдат Персийските котки

Грижа за Персийската котка

Снимка: iStock

Персийците са котки, които изискват по-висока поддръжка. Те имат много дълга и гъста козина, която изисква ежедневното полагане на специални грижи. Разресването с гребен по възможност трябва да е всеки ден, за да се премахне мъртвата козина, както и образуването на сплъстявания. Това ще намали и разпространението на косми в дома. Някои стопани използват тример за козина (особено около ануса и лапите), за да избегнат залепване на изпражнения.

Редовното къпане е също препоръчително (поне един път в месеца), като най-добре да се изградят навици, докато котето е още малко. След като изкъпете гальовния приятел, подсушете го със суха кърпа. Козината може да се подхранва с балсам или със специални масла за котешка козина. Трябва да се обърне и специално внимание на очите – ежедневно трябва да се забърсват, защото поради големия размер и брахицефалната структура на лицето, могат да задържат прахови частици и други дразнители, които предизвикват сълзене.

Хранене на Персийската котка

Като всички котки Персийците, се нуждаят от висококачествена диета, богата на протеини и хранителни вещества. След кастрация са склонни към напълняване. Още повече, че тези приятели не са от най-активните и често се залежават вместо да лудеят. Затова е необходимо стриктно да се спазват дневните дажби, а храната им да е кастрирани котки.

Поради гъстата козина, персийските котки могат често да страдат от образуване на космени топки в стомаха си, затова е хубаво храната да е богата на фибри, за да предотврати образуването им. 

Някои марки храни дори предлагат продукти, специално разработени за персийски котки, които отчитат техните особени нужди.

Персийска котка с деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Персийските котки са сред най-предпочитаните породи за семейства с деца и други домашни любимци, и това не е без основание. Своята изключителна популярност те дължат не само на очарователната си външност с кръгла муцунка и големи изразителни очи, но и на уникално балансирания си характер, който ги прави идеални съквартиранти.  

Тези пухкави създания притежават забележително търпение и кротост, което ги прави чудесни партньори за игри с деца. Въпреки че не са най-енергичните котки, те обичат умерени игри и могат да се адаптират към динамичната домашна среда. Персийците демонстрират изненадваща толерантност към по-буйните игри на малките деца, макар разбира се, да се препоръчва родителите да наблюдават взаимодействието, за да гарантират комфорта и на двете страни.  

Социализацията е ключов аспект от отглеждането на персийска котка. Когато са запознати правилно и постепенно:

• С други котки: Те обикновено се сприятеляват лесно, особено ако са отгледани заедно от малки  
• С кучета: Най-добре се разбират с малки и спокойни породи
• С други домашни любимци: Могат да се адаптират дори към гризачи и птици, ако запознаването е правилно организирано  

Важно е да се отбележи, че тези котки ценят и личното си пространство - когато са уморени от внимание, те ще търсят тих и уютен кът за почивка.  

За да се гарантира хармонично съжителство, препоръчително е:  

• Да се запознават котката и децата постепенно  
• Да се научат децата на правилно отношение към животното  
• Да се осигури безопасно място, където котката да може да се оттегли  

С правилната грижа и внимание, персийската котка може да се превърне в любимец на цялото семейство, носейки с себе си уют, ласка и малко от онази аристократична грация, която ги прави толкова специални.

Изчерпателно ръководство за разресване на Персийска котка

Снимка: iStock

Персийските котки изискват ежедневно разресване поради дългата и гъста козина с дебел подкосъм. Препоръчително е да се извършва в спокойна обстановка, след като котката е поела храна и е в добро настроение.

Необходими инструменти: 

• Метален гребен със заоблени зъби (широки и тесни редове).
• Тример за премахване на котешка козина.

Техника на разресване:

• Последователност: Започнете от главата, преминете към гърдите и гърба. Разделете козината на секции с пръсти. Движете се по посока на косъма. 

Сложни зони:  

• Подмишниците и коремът изискват допълнително внимание.
• Опашката се разресва много внимателно (без дърпане.

Честота на разресване:

• Ежедневно**: Кратко разресване (5-10 мин) за предотвратяване на сплъстяването.
• Сезонно: По-често през периода на линеене (2-3 пъти дневно).

Допълнителни съвети:

• Винаги награждавайте котката с лакомства след сесията.
• При упорити сплъстявания се консултирайте с професионален грумер.
• Комбинирайте разресването с редовно къпане (на всеки 4-6 седмици).

Избягвайте рязко дърпане и винаги проверявайте кожата за възпаления след процедурата. При правилна грижа козината ще остане здрава, лъскава и без сплъстявания.

Персийските котки и Джеймс Бонд

Снимка: Cinemacats

Персийската котка на Ернст Ставро Блофелд от филмите за Джеймс Бонд става глобален символ на злодейска изтънченост. Бялата персийка прави дебют в „От Русия с любов“ (1963), където нейното присъствие заменя визуализацията на лицето на Блофелд – камерата фокусира върху ръцете му, които галят котката, създавайки напрежение и мистерия.