Американска грубокосместа

История

Историята на Американската грубокосместа котка (известна и като „American Wirehair“) започва през 1966 година в северната част на щата Ню Йорк, САЩ, в малка ферма, където една обикновена домашна късокосместа котка ражда котило от пет котенца. Сред тях едно мъжко, двуцветно рижо-бяло котенце се откроява със своята необичайно груба, жилава козина. То е единственото оцеляло от котилото и става основоположник на нова порода. Котето е наречено Адам.

Необичайната му козина, различна от всичко познато дотогава, привлича вниманието на местна развъдчица на котки – г-жа Джоан О'Ший. Тя закупува котето за 50 долара и започва програма за селекционно развъждане с него. За да се потвърди, че козината на Адам е резултат от нова, независима генетична мутация, проби са изпратени за анализ в различни британски развъдници и при генетици. Заключението е, че козината няма връзка с другите известни породи с видоизменена козина като Корниш Рекс и Девън Рекс. Установено е, че генът, отговорен за грубата козина, е доминантен, което означава, че е достатъчно само единият родител да го носи, за да се прояви при потомството.

Снимка: iStock

В развъдната си програма, Джоан О'Ший кръстосва Адам с американски късокосмести котки, включително една женска, за която се предполага, че също носи гена за груба козина. От тези кръстоски се раждат котета както с твърда, така и с гладка козина. В процеса се установява, че генът за груба козина е се получава по следния начин – когато се съчетае котка с груба козина с такава с „нормална“ козина, около половината от котенцата проявяват характерната груба структура на козината. При съчетание на две грубокосмести котки шансът за потомство с такава козина е значително по-висок.

Този тип мутация, довела до грубата, не е документирана при котки в никоя друга страна, което прави породата напълно уникална за Съединените щати. Интересното при козината на тази порода е, че тя не само е твърда на допир, но и всяко косъмче изглежда като „набръчкано“ или „накъдрено“ по цялата си дължина – нещо, което ѝ придава типичния външен вид.

През 1967 г. Асоциацията на любителите на котки (CFA) признава породата като отделна от Американската късокосместа, а през 1978 г. ѝ дава пълен шампионски статут, позволявайки на грубокосместите котки да участват в състезания. Същата година е отбелязана и първата национална победа за представител на породата. Малко по-късно породата е регистрирана и от Международната асоциация на котките (TICA) през 1979 г., както и от Световната федерация на котките, Американската асоциация на любителите на котки и Канадската асоциация на котките.

Въпреки официалното признание и развитието на породата, Американската грубокосместа котка остава сравнително рядка дори и днес. Поради уникалността на мутацията и внимателното селекционно развъждане, популацията ѝ е ограничена, макар че почитателите ѝ я ценят високо както заради интересния външен вид, така и заради мекия и уравновесен характер, наследен от основателя Адам. Всички представители на породата днес проследяват родословието си именно до него – едно необикновено коте от една обикновена ферма.

Външен вид

Снимка: iStock

Американската грубокосместа котка се отличава с уникален и лесно разпознаваем външен вид, който я прави една от най-интересните породи сред късокосместите домашни котки. Породата е средна по размер, като типичната телесна маса варира между 3-7 килограма. Тялото ѝ е мускулесто, добре балансирано и компактно, с добре развита костна структура. Въпреки това, котката не изглежда тежка или тромава – напротив, има изразено атлетично телосложение, което ѝ позволява да се движи с лекота и грация.

Главата на Американската грубокосместа котка е леко заоблена, с нежно изразени скули, които я отличават от близката ѝ роднина – Американската късокосместа котка. Муцунката е средна по размер, с меко заоблена форма, а ушите са съразмерни, със заоблени връхчета, разположени така, че допълват хармонично овалната линия на главата. Очите са големи, кръгли, леко наклонени нагоре във външните ъгли, което придава на котката бдително, но миловидно изражение. Цветът на очите може да бъде златист, зелен или син, в зависимост от цвета на козината, без да съществува строго правило.

Най-отличителната черта на породата без съмнение е нейната козина. Именно от нея произлиза и английското наименование на породата – „wirehair“ , или „телена козина“. Козината е груба, еластична и жилава на допир, като косъмчетата често са накъдрени, извити или вълнообразни, включително в зоните на мустаците и вътрешността на ушите. Най-ценените представители на породата имат равномерна, твърда козина по цялото тяло, без по-меки участъци. Интересен детайл е, че степента на твърдост на козината понякога зависи от пигментацията – някои цветове могат да бъдат свързани с по-груба или по-мека структура.

Снимка: iStock

Цветовата палитра на породата е изключително разнообразна. Американските грубокосмести котки могат да бъдат черни, бели, сини, червени, кремави, както и с по-сложни окраски като таби, двуцветни, калико (трицветни), опушени и други.

Вижте още: 12 прекрасни породи котки, които се срещат в сиво и бяло

Структурата на козината е не само естетически значима, но и практична – разхлабените косми се задържат близо до тялото, благодарение на накъдрената им текстура. Това води до по-малко падане на козина, което кара някои хора да смятат породата за частично хипоалергенна. Въпреки това, както при всички котки, тя все пак произвежда алергени, така че не е напълно безопасна за алергични хора. Препоръчва се предварителен контакт с животното, преди да бъде взето като домашен любимец.

Въпреки че често се сравнява с Американската късокосместа котка, основната разлика между двете е в структурата на козината – американската късокосместа има гладка, плътна козина, докато грубокосместата има твърда, нагъната и по-неравна структура. Това създава неповторим външен вид, който, заедно със здравото тяло и хармоничните черти, прави породата едновременно здрава, адаптивна и визуално впечатляваща.

Характер

Снимка: iStock

Американската грубокосместа котка притежава характер, който съчетава нежност, интелигентност и умерена независимост, правейки я изключително подходяща за различни типове домове – от тихи единични домакинства до шумни семейства с деца и други животни. Тази порода се отличава с изключително балансиран темперамент – котките са активни, но не хиперактивни, гальовни, но не обсебващи, независими, но не дистанцирани.

Една от най-ценените черти на Американската грубокосместа котка е нейната интелигентност. Това са умни животни, които се учат бързо, обичат предизвикателства и често демонстрират изобретателност – например, някои се научават да отварят шкафове, чекмеджета или да намират скрита храна. Те са любопитни изследователи, които се интересуват от всичко, което се случва около тях, но предпочитат често да наблюдават отблизо, вместо да се намесват директно.

Въпреки че са сравнително тихи и ненатрапчиви, тези котки имат ясно изразена социална природа. Те се привързват дълбоко към своите стопани и често избират „любим човек“ в семейството, към когото проявяват особена преданост. Въпреки това не са ревниви и умеят да разпределят вниманието и обичта си между всички членове на домакинството. Те мъркат с удоволствие, гушкат се и често предлагат успокояваща близост след игра или в моменти на почивка.

Спрямо непознати, американските грубокосмести котки могат да бъдат малко срамежливи или резервирани в началото. Те се нуждаят от време, за да изградят доверие, но веднъж щом го направят, показват весел, игрив и глуповат характер, напомнящ на поведение на котенце дори в зряла възраст. За разлика от някои други породи, не обичат да бъдат оставяни сами за дълги периоди, тъй като жадуват за социално взаимодействие и могат да се почувстват изолирани при липса на човешка компания.

Инстинктът им за игра също е много изразен – тези котки обичат интерактивни игри, преследване, скокове и дебнене. Те могат да бъдат истински ловци по душа, което означава, че ако нямат възможност да изразят този инстинкт навън, трябва да им се осигурят подходящи играчки и стимули у дома. Без достатъчно ангажираност, могат да се отегчат, което може да доведе до нежелано поведение.

Тази порода не е склонна да мяука често – не са особено гласовити, но използват фини сигнали, за да изразят своите желания или настроения. Например, може да ви посрещнат с леко мяукане след отсъствие или да ви напомнят, че е време за игра, с внимателно докосване с лапа или глава.

Здраве

Снимка: iStock

Американската грубокосместа котка се счита за една от по-здравите породи, благодарение на внимателната селекция при развъждането ѝ, чиято цел е била да се съхрани не само уникалната структура на козината, но и издръжливата ѝ генетика. Това не означава, че породата е имунизирана срещу здравословни проблеми – както всички котки, и те могат да развият определени състояния. Поддържането на добро здраве при тези котки зависи от качествена грижа, редовни ветеринарни прегледи и избор на отговорен развъдчик, който извършва необходимите генетични тестове и здравни проверки.

Сърдечни заболявания

Най-често срещаното наследствено заболяване при породата е хипертрофичната кардиомиопатия (HCM) – състояние, при което мускулната стена на сърцето, се удебелява, което пречи на нормалната му функция. Това води до намаляване на обема на сърдечната камера и нарушено кръвоснабдяване. Симптомите могат да включват:

• учестено дишане или дишане с отворена уста,

• аритмия (нередовен сърдечен ритъм),

• летаргия,

• слабост,

• припадъци или дори внезапна смърт в по-тежките случаи.

Заболяването може да се развие без явни признаци в ранните етапи, затова ехокардиографски прегледи при ветеринарен кардиолог са важни особено при по-възрастни котки или такива с фамилна обремененост.

Очни заболявания

Друг здравословен проблем, който може да се прояви при Американската грубокосместа котка, е прогресивната атрофия на ретината (PRA). Това е дегенеративно очно заболяване, при което ретината постепенно губи своята функция, водещо до слепота. Процесът често започва в ранна възраст (около 6–7 месеца), но може да остане незабелязан до по-късни етапи. Ранни признаци включват:

• затруднения в ориентацията на тъмно,

• колебливо движение при преход между светлина и сянка,

• блуждаещ поглед или разширени зеници.

Няма лечение, но адаптиране на домашната среда и наблюдение могат да подобрят качеството на живот на засегнатата котка.

Ортопедични проблеми

Дисплазия на тазобедрената става също се среща сред тази порода – макар и сравнително рядко. Това е вродено или придобито състояние, при което тазобедрената става се развива неправилно, което води до болка, ограничено движение и куцота. Признаците включват:

• трудности при скачане,

• скованост след сън,

• нежелание за физическа активност.

Диагностицира се чрез рентгенова снимка и се управлява с диета, физиотерапия или, в някои случаи, хирургия.

Кожни проблеми

Снимка: iStock

Заради своята специфична, накъдрена и жилава козина, Американската грубокосместа котка може да бъде с по-чувствителна кожа. Някои представители на породата проявяват:

• мазна кожа, особено в зоните около гърба и опашката,

• алергични реакции (към храна, препарати или околна среда),

• раздразнения при неподходящ шампоан или прекомерна влажност.

Редовната грижа за козината – включително къпане със специален шампоан за чувствителна кожа и поддържане на козината чиста и суха – може значително да намали риска от възпаления и раздразнения. Въпреки това, козината ѝ линее умерено и не изисква толкова често разресване, колкото при дългокосместите породи.

Метаболитни и хранителни проблеми

Подобно на Американската късокосместа котка, с която породата е тясно свързана, Американската грубокосместа котка може да бъде предразположена към затлъстяване, особено ако не получава достатъчно движение и игра. Това е от особено значение, защото излишното тегло може да влоши съпътстващи заболявания като сърдечни проблеми и ставни болки.

Превенцията включва:

• контролирана диета с подходящ баланс между протеини и мазнини,

• редовни упражнения и игра,

• периодичен контрол на теглото.

Грижа

Снимка: iStock

Грижата за Американската грубокосместа котка съчетава умерени усилия с внимание към нейната енергична и социална природа. Тази порода не изисква специализирани режими или трудоемка поддръжка, но има свои уникални нужди, свързани както с козината, така и с характера ѝ. Правилната грижа осигурява както добро физическо състояние, така и психическо благополучие на тази интелигентна, обичлива и активна котка.

• Грижа за козината

Грижата за козината е сравнително лесна, въпреки необичайната структура на косъма – груб, твърд и леко накъдрен. Седмичното четкане с мека четка или специален гребен е напълно достатъчно за отстраняване на мъртвите косми. Важно е да се избягва енергичното ресане, за да не се увреди структурата на косъма. Къпането не е задължително, но може да бъде полезно при котки с мазна или чувствителна кожа. Използва се нежен шампоан, съобразен с pH баланса на котките.

Козината на тази порода не се нуждае от честа поддръжка, тъй като линее умерено. Това прави породата удобна за хора, които предпочитат ниска поддръжка, но искат уникален външен вид на домашния любимец.

• Грижа за ушите, ноктите и зъбите

Ушите трябва да се проверяват веднъж седмично. Грубите косъмчета във вътрешността могат да задържат ушна кал, така че редовното почистване с безопасен разтвор и памучен тампон помага за предпазване от инфекции. Ноктите се подрязват на всеки две до четири седмици, като честотата зависи от активността на котката. Зъбите трябва да се мият два до три пъти седмично с паста, предназначена за котки, за предотвратяване на зъбен камък и възпаления.

• Забавления

Физическата активност е от съществено значение. Американската грубокосместа котка е активна и любознателна, не обича да се излежава цял ден. Има нужда от катерушки, тунели, интерактивни играчки и човешко внимание. Играчките, които стимулират както физическа активност, така и умствена ангажираност, са особено подходящи. Ако прекарвате много време извън дома, тази порода може да се чувства самотна. Тя се нуждае от човешка компания или присъствието на други домашни любимци, с които може да се разбира добре, ако запознаването стане постепенно.

Социалната среда също играе роля за благополучието на тази котка. Тя обича компанията на семейството си, включително уважителни деца и други животни, когато е запозната с тях по подходящ начин. Важно е да има свое пространство за отдих, където да се чувства сигурна. Промените в дома трябва да се въвеждат плавно, за да се избегне стрес.

Хранене

Снимка: iStock

Храненето на Американската грубокосместа котка изисква внимателно планиране, съобразено с нейните специфични физиологични нужди, възраст, активност и цялостно здравословно състояние. Макар че тази порода не се нуждае от специализирана диета, важно е храната ѝ да бъде с високо качество и съставена така, че да отговаря на биологичните ѝ изисквания като месоядно животно.

Котките по природа са строго месоядни, което означава, че тяхната храносмилателна система е устроена да извлича хранителни вещества основно от животински източници. Затова основният компонент на менюто на една Американска грубокосместа котка трябва да бъде животински протеин – месото трябва да е първа съставка в избраната храна. Добре е да се избягват храни, съдържащи евтини пълнители като царевица, пшеница или соя, както и изкуствени добавки – оцветители, ароматизатори и консерванти, които могат да предизвикат алергии или храносмилателни проблеми.

Изборът между суха, мокра или сурова храна зависи от индивидуалните предпочитания на котката, както и от възможностите и желанията на собственика. Всяка от тези опции има своите предимства.

Снимка: iStock

Контролът върху количеството храна също е ключов. Американската грубокосместа котка, въпреки активния си характер, може да е склонна към наддаване на тегло, особено ако е кастрирана или живее в затворено помещение. Прекомерното хранене, особено с калорично наситена суха храна, може да доведе до затлъстяване и свързани здравословни проблеми като диабет, проблеми със ставите или черния дроб. Добра практика е храната да се дава на определени порции в конкретни часове, вместо да стои постоянно на разположение.

Прясната вода трябва да е винаги достъпна. Някои котки предпочитат течаща вода, затова използването на котешки фонтан може да насърчи приема на течности, което е особено важно за поддържането на здравето на пикочната система. Дехидратацията при котките често остава незабелязана, но може да има сериозни последици, особено при животни, които се хранят само със суха храна.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Известно е, че тази порода е много толерантна към децата. Тези приятели обикновено се разбират добре с други домашни любимци. Твърди се, че влизат в унисон с чувствата на своите стопани и се опитват да покажат нежност и приятелство. Когато се чувствате тъжни или нямате настроение, те „включват мъркането си“ и сядат до вас, за да предложат подкрепата си.