Котката киха и има сополи - какво да правим

Д омашните любимци стават част от семейството ни и всяко тяхно неразположение ни тревожи. Една от най-често срещаните ситуации е, когато котката започне да киха, а от носа ѝ да се появяват сополи. Много стопани първоначално не обръщат голямо внимание, мислейки, че това е нещо дребно и ще отмине от само себе си. В действителност обаче причините за тези симптоми могат да бъдат различни – от безобидни дразнители в околната среда до сериозни вирусни или бактериални инфекции. В тази статия ще разгледаме възможните причини, кога трябва да се притесняваме и какви мерки е добре да предприемем.

Защо котката ми киха?

Кихането при котките, както и при хората, е защитен рефлекс. Чрез него организмът се опитва да изхвърли дразнители или секрети от носните проходи. Ако се появи еднократно, причината може да е дребна частица прах или случайно попаднала прашинка и обикновено няма повод за притеснение.

Ако обаче кихането е често, продължително или е съпроводено със сополи и други симптоми, това може да сигнализира за основно заболяване, което изисква внимание.

Важно е да знаете, че понякога стопаните могат да объркат кихането с други състояния като кашлица, задавяне, хълцане, повръщане или хрипове. Всеки от тези симптоми има различни причини и подход към лечението.

Снимка: iStock

За да улесните ветеринарния лекар в правилната диагноза, е полезно да снимате видео как котката ви киха. Така няма да сбъркате в описанието на симптомите и ветеринарният лекар по-лесно ще потвърди дали действително става дума за кихане и ще може да прецени каква е най-вероятната причина.

Най-чести причини за кихане и поява на сополи при котките

1. Вирусни инфекции

Една от най-честите причини е т.нар. котешки грип, който се причинява от няколко вируса – котешки херпесвирус (FHV-1) и калицивирус. Те са силно заразни, особено при котки, които живеят в общи пространства или имат контакт с други животни. Симптомите включват:

• кихане и воднисти или гнойни сополи;

• сълзене на очите, конюнктивит;

• повишена температура;

• апатия и липса на апетит.

2. Бактериални инфекции

Снимка: iStock

Често вирусната инфекция се усложнява от бактериална. Тогава секретите от носа стават гъсти, жълто-зелени и неприятно миришещи. Котката може да има затруднено дишане и хъркане.

3. Алергии

Както хората, така и котките могат да развият алергични реакции към прах, полени, почистващи препарати или тютюнев дим. В този случай сополите обикновено са прозрачни и воднисти, а кихането се засилва при контакт с дразнителя. 

Страда ли вашата котка от алергия - прочетете тук!

4. Чуждо тяло в носа

Снимка: iStock

Понякога малко семенце, тревичка или дори песъчинка може да попадне в носния проход на котката. Това предизвиква внезапно и упорито кихане, често само от едната ноздра.

5. Зъбни проблеми

Инфекции на зъбите, особено на горната челюст, могат да засегнат носната кухина и да доведат до хрема и кихане.

6. Гъбични инфекции

По-рядко, но възможно, е котката да страда от микотична инфекция, която причинява хронични сополи, често с примеси на кръв.

7. Тумори или полипи

Доброкачествени или злокачествени образувания в носната кухина също могат да доведат до хронична хрема и често едностранно кихане.

Как да разберем дали проблемът е сериозен?

Снимка: iStock

Не всяко кихане изисква паника. Но има определени признаци, при които задължително трябва да се консултираме с ветеринарен лекар:

• Секретът е гноен (жълт или зелен) или с примеси на кръв.

• Котката диша трудно, отваря уста, за да поема въздух.

• Има температура, отказва храна и вода.

• Очите са зачервени, със секрет.

• Симптомите продължават повече от 2-3 дни без подобрение.

• Има и други признаци – кашлица, повръщане, диария, загуба на тегло.

В тези случаи става дума за сериозна инфекция или друго заболяване, което изисква диагностика и лечение.

Вижте още: Защо очите на котката ми сълзят

Какво може да направи стопанинът у дома?

Снимка: iStock

Важно е да уточним – самолечението при котките е рисково. Много лекарства, които хората използват, са опасни или дори токсични за тях. Въпреки това има някои безопасни стъпки, които можем да предприемем, докато стигнем до ветеринаря:

1. Поддържайте чиста и топла среда

Осигурете спокойствие и топло място за котката. Студът и влагата могат да влошат симптомите.

2. Почиствайте нослето и очите

Мек памучен тампон или марля, навлажнени с физиологичен разтвор, са най-добрият начин да премахнете секретите. Така ще облекчите дишането и ще намалите риска от вторична инфекция.

3. Хидратация

Насърчавайте котката да пие вода. Ако отказва, може да ѝ предлагате бульон без сол или вода от риба тон. Дехидратацията е много опасна, особено при малки и възрастни животни.

4. Апетит

Загубата на мирис често води до отказ от храна. Предлагайте по-ароматна, влажна храна (например затоплена консервирана). Не оставяйте котката повече от 24 часа без храна, защото това може да доведе до чернодробни проблеми.

5. Влага в помещението

Сухият въздух дразни лигавиците. Може да използвате овлажнител или просто да поставите купа с вода до отоплителния уред.

Какво да не правим?

Снимка: iStock

• Не давайте човешки лекарства като аспирин, парацетамол или капки за нос – те могат да бъдат смъртоносни. Прочетете още: Отравяне на котки с аспирин - какво трябва да знаем

• Не използвайте антибиотици без предписание – грешният антибиотик може да е безполезен или да влоши състоянието.

• Не отлагайте посещението при ветеринар, ако състоянието се влошава.

Какво ще направи ветеринарят?

Посещението при ветеринарен лекар е ключово за правилната диагноза. Ветеринарният лекар може да:

• извърши клиничен преглед и да прецени тежестта на състоянието;

• назначи изследвания – кръвни тестове, рентген, изследване на секрет;

• предпише подходящо лечение с антивирусни и имуностимулатори при вирусни инфекции, антибиотици при бактериална инфекция, противовъзпалителни лекарства за намаляване на болката и отока, капки или мехлеми за очи, ако има конюнктивит, инфузионна терапия, ако котката е дехидратирана.

Как да предпазим котката?

• Ваксини и обезпаразитяване

Предпазването на котката от кихане, хрема и различни инфекции изисква съчетание от няколко важни мерки. На първо място, редовните ваксинации са основата на профилактиката. Ваксините срещу котешки херпесвирус и калицивирус значително намаляват риска от развитие на котешки грип, който е една от най-честите причини за хрема и сълзене при животните. Дори ваксинираната котка да се зарази, заболяването обикновено протича много по-леко и с по-малко усложнения.

• Чист дом

Също толкова важна е добрата хигиена в дома. Редовното почистване на котешката тоалетна, измиването на купичките за храна и вода, както и поддържането на спалното място чисто и сухо помагат да се ограничат бактериите и алергените, които могат да предизвикат дразнене на дихателните пътища.

Снимка: iStock

• Общуване с други животни

Не бива да се подценява и рискът от контакт с болни животни. Ако котката ви има свободен достъп навън, шансът да се срещне със заразени животни е много по-голям. При възможност е по-безопасно животното да бъде отглеждано основно в домашна среда или поне да се ограничава контактът с непознати котки.

• Хранене с пълноценна храна

Имунитетът играе ключова роля за здравето на всяко животно. За да бъде той силен, котката трябва да получава пълноценна и балансирана храна, богата на витамини и минерали. Достатъчното движение, играта и активността също допринасят за добрата форма, а намаляването на стреса – например чрез стабилен дневен режим и спокойна домашна среда – подпомага организма да се справя по-успешно с всякакви вируси и бактерии.

Кихането и сополите при котките са симптоми, които не бива да подценяваме. Макар понякога да са резултат от безобидно дразнение или временна настинка, много често сигнализират за вирусни или бактериални инфекции, които изискват лечение. Основното правило е: ако симптомите продължават повече от няколко дни, ако секретите са гнойни или ако котката изглежда отпаднала и отказва храна – незабавно потърсете ветеринар.

Колкото по-рано се постави правилната диагноза, толкова по-успешно и бързо ще бъде възстановяването. Грижата и вниманието на стопанина са ключът към здравето и дълголетието на любимия домашен приятел.