Сноушу

История

Породата Сноушу (Snowshoe) възниква в началото на 60-те години на XX век във Филаделфия, Пенсилвания. Нейната създателка е развъдчикът Дороти Хайндс-Дохърти, която открива три котенца в котило от Сиамски котки – всяко с четири бели лапи. Очарована от уникалната комбинация между сиамските заострени цветове и белите крачета, тя решава да развие нова порода.

За целта Дохърти кръстосва котенцата с Американска късокосместа котка с опушена окраска, а след това получените поколения отново със сиамски котки. Така се оформят отличителните черти на Сноушу – бели лапи, често с V-образна бяла маска на лицето, съчетани със сиамското заострено оцветяване. Тъй като породата разчита на рецесивни гени, постигането на желания външен вид е било изключително трудно и до днес няма две напълно еднакви Сноушу.

Въпреки интереса, породата се сблъсква с редица трудности. Липсата на добре водени родословни записи и строгите изисквания към шарките обезкуражават много развъдчици. Между 1960 и 1977 г. интересът силно намалява, като в края на този период остава само един активен развъдчик. Именно тогава Вики Оландер поема инициативата. Тя написва първия официален стандарт на породата и започва активна работа за признаването ѝ в различни фелиноложки организации.

Снимка: iStock

Благодарение на усилията ѝ Сноушу получава шампионски статут във Федерацията на любителите на котки (CFF) през 1983 г., а по-късно – в Международната асоциация на котките (TICA) през 1993 г. Днес породата е призната и от други организации, но все още остава сравнително рядка.

Външен вид

Котенцата Сноушу се раждат изцяло бели, а характерното за породата „пойнт“ оцветяване започва да се проявява след няколко седмици. С напредване на възрастта лапите, опашката, ушите и лицето потъмняват, докато тялото остава в по-светли тонове – от кремаво до бежово, като с времето нюансите стават по-наситени. Най-разпространени са цветовете сийл пойнт и блу пойнт, докато по-редките варианти – като шоколадов и лилав пойнт – се срещат по-трудно, тъй като изискват специализирано развъждане и често не дават достатъчно контраст с белите лапи.

Очите на Сноушу са в различни нюанси на синьото – от дълбоко, искрящо синьо до по-нежно синьо-сиво. Възглавничките на лапите могат да бъдат розови, в цвета на пойнта или комбинация от двата цвята.

Тялото на Сноушу е хармонично и добре балансирано – нито прекалено масивно, нито твърде фино. Котките са мускулести и пъргави, със стройна, но мощна фигура, напомняща повече на атлет, отколкото на тежко телосложение. Силуетът е правоъгълен, умерено дълъг, а лапите са със среден размер и леко овална форма. Главата е триъгълна, с меки линии, а ушите – средно големи и пропорционални.

По размер Сноушу се класифицира като средна порода. Мъжките тежат средно между 4 и 6 кг, като често изглеждат по-тежки, отколкото са в действителност. Женските са по-дребни – обикновено между 3 и 4,5 кг, въпреки че понякога могат да достигнат размерите на мъжките.

Снимка: iStock

Козината на Сноушу е къса, гладка и еднослойна, без подкосъм. Това я прави лесна за поддръжка – повечето котки сами се грижат за нея, освен ако не са стресирани или със здравословен проблем. Въпреки известни прилики във външния вид, породата не бива да се бърка с Бирманска или Рагдол, тъй като няма родство с тях.

Характер

Характерът на Сноушу е толкова уникален, колкото и външността ѝ – няма две котки със съвсем еднаква личност. Те могат да бъдат срамежливи и деликатни, властни, но добродушни, или дори загрижени и грижовни към своя човек, сякаш имат мисия да се грижат за него цял живот.

Общо взето, Сноушу са социални, любопитни и активни котки. Те обичат компанията на хората и често участват във всички семейни дейности – някои дори се смятат за пълноправни членове на домакинството. Много от тях са игриви и интелигентни, умеят да научават трикове, обичат игри като „донеси“ и не е изключено да проявяват интерес към вода. При достатъчно търпение могат да бъдат обучени дори да ходят на каишка.

Подобно на сиамските си предци, Сноушу са „приказливи“, но гласът им е по-мек и мелодичен. Някои са по-склонни към разговори, а други – по-тихи, напомняйки повече на американската късокосместа котка.

Снимка: iStock

Една от най-отличителните черти на породата е силната привързаност. Повечето Сноушу изграждат специална връзка с един човек, но обикновено са дружелюбни и към останалите членове на семейството. Те не обичат самотата и трудно се справят, ако бъдат оставени сами за дълго – при липса на компания могат да развият тревожност от раздяла. Поради социалната си природа се разбират добре с деца, както и с други котки или дружелюбни към тях кучета.

Сноушу не просто следват стопаните си – те предпочитат да ги водят. Да бъдеш „притежаван“ от Сноушу е особено преживяване: след като се привържете към такава котка, е много вероятно никога да не искате да се разделите с нея.

Здраве

Котките Сноушу са сравнително здрави и често наследяват дълголетието на родителските си породи. Средната им продължителност на живот е 15–20 години, но както всички котки, и те могат да развият определени заболявания или да пострадат от инциденти през живота си. Затова редовните ветеринарни прегледи и дори застраховка за домашен любимец могат да бъдат добра превантивна мярка.

Чести здравословни предразположения:

• Пика

Сноушу, подобно на други ориенталски породи като сиамската, може да проявява пика – склонност към ядене на нехранителни предмети. Най-често това е може да е смучене на предмети - одеяла, възглавници и т.н., но някои котки могат да поглъщат връв, ластици, растения или други опасни предмети. Това поведение крие риск от отравяне или чревна непроходимост. При съмнения е важно незабавно да се консултирате с ветеринар.

• Хипертрофична кардиомиопатия (HCM)

HCM е най-често срещаното сърдечно заболяване при котките. Характеризира се с удебеляване на сърдечните стени, което затруднява нормалното изпомпване на кръв. Заболяването е установено при много породи, включително американската късокосместа – една от базовите за Сноушу.

За разлика от някои породи (напр. Мейн Куун и аегдол), при Сноушу няма наличен генетичен тест за HCM. Поради това редовните сърдечни прегледи са от решаващо значение – особено за котки, използвани в развъдни програми. Животни с диагностицирано заболяване не бива да се развъждат.

Ранните стадии на HCM често протичат без симптоми, но ветеринарят може да открие сърдечен шум при рутинен преглед. С напредването на болестта могат да се появят:

• затруднено дишане

• летаргия

• загуба на апетит и тегло

• бледи венци

• припадъци

Навременното откриване и ветеринарна грижа са ключови за удължаване и подобряване на качеството на живота на котките с това заболяване.

Снимка: iStock

Грижа

Сноушу е социална, интелигентна и активна котка, която цени общуването и вниманието на своите хора. Те съчетават разговорливия темперамент на сиамските си предци с непринудения чар на Американската късокосместа, което ги прави чудесни компаньони за семейства с деца, възрастни хора и дори за домакинства с други домашни любимци.

Макар че често се радват на гушкане, Сноушу не са типични „котки в скута“, които обичат да спят по цял ден. Те се нуждаят от редовна активност и стимули, за да останат щастливи и здрави. За да избегнете нежелано поведение като драскане по мебели или прекомерно катерене, осигурете им:

• Котешки дървета и катерушки – за изразходване на енергия и задоволяване на естествения им инстинкт да се катерят.

• Драскалки – за поддържане на ноктите и предпазване на мебелите.

• Интерактивни играчки – за стимулиране на ума и за насърчаване на активна игра.

Подобно на повечето активни котки, Сноушу се чувстват най-добре, когато имат достатъчно игри със стопаните си всеки ден. Това ги държи ангажирани, намалява стреса и укрепва връзката със стопанина им.

Социалната им природа означава, че не обичат да бъдат оставяни сами за дълго време. Ако работите извън дома, добър вариант е да имат друг домашен любимец за компания.

Хранене

Снимка: iStock

Както при всички породи, правилното хранене е ключово за здравето и дълголетието на Сноушу. Най-добрият източник на препоръки остава вашият ветеринарен лекар, който може да съобрази хранителния режим с възрастта, теглото и начина на живот на вашата котка.

Подходяща отправна точка е изборът на качествена търговска котешка храна, която трябва да е съобразена с етапа от живота на котката – коте, възрастен или възрастна котка.

Котките по природа са ловци и често предпочитат няколко малки хранения през деня, вместо едно голямо. За да стимулирате техните естествени инстинкти и да ги държите психически активни, можете да използвате пъзели за храна, подложки за търсене или интерактивни играчки по време на хранене.

Дори активни котки като Сноушу могат да натрупат наднормено тегло при прехранване. Тъй като калоричността на храните се различава, няма универсално количество, подходящо за всички. Добре е да започнете, като следвате указанията върху опаковката на храната, а след това да адаптирате количеството според:

• текущото и идеалното тегло на котката

• нивото на активност

• възрастта

• общото здравословно състояние

Най-точното определяне на дневния калориен прием може да бъде направено съвместно с ветеринарен лекар, който ще ви помогне да поддържате вашата Сноушу в оптимална форма.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Сноушу са любвеобилни и обичат времето прекарано с децата, които се отнасят към тях с нежност и внимание. Обикновено се разбират с други домашни любимци, включително приятелски настроени кучета. Въпреки това, е възможно да се окаже, че точно вашата котка предпочита да бъде център на вашия свят и иска да бъде единствена в дома. При тази порода котки, характерът е строго индивидуален, така че се опознайте добре, преди да вземете решение за друг домашен любимец.

По какво се различават породите Сноушу и Рагдол

Въпреки че както Рагдолът, така и Сноушу са обичливи, дружелюбни породи, които се разбират добре с деца и други домашни любимци, между тях съществуват няколко отличителни черти. Рагдолите обикновено са по-едри — мъжките тежат между 4,5 и 9 кг, докато Сноушу са малко по-леки — обикновено между 4 и 6 кг. Освен това, Рагдолите имат полудълга козина, която изисква по-интензивна поддръжка, докато Сноушу имат къса, козина с лесна поддръжка и са по-малко склонни към линеене. И двете породи се отличават с висок обучителен капацитет и лесно се привързват към семейството, но ако търсите котка с по-леки грижи по козината и по-дълъг живот, Сноушу може да бъде по-подходящ избор.

Снимка: iStock

По какво се различават породите Сноушу и Бирманска котка

Бирманската котка е друга порода, с която Сноушу често се бърка. Причината е, че и двете мъркащи приятели имат сходно си пойнт оцветяване и бели лапи. Все пак между двете породи има отчетливи разлики. Бирманската котка има полудълга, копринена козина и по-закръглено тяло, докато Сноушу е късокосместа, с по-атлетична, мускулеста фигура и по-правоъгълен силует. Освен това, белите „чорапчета“ при Бирманската са симетрични и строго определени от стандарта, докато при Сноушу белите шарки могат да варират значително и често включват V-образна маска на лицето. По характер двете породи са социални и обичливи, но Сноушу е по-енергична и игрива, докато Бирманската обикновено е по-спокойна и уравновесена.

Снимка: iStock