Бирманска котка

История на Бирманската котка

Бирманските котки са древна и загадъчна порода, за която се смята, че произхожда от Бирма – днешен Мианмар. Според легендите тези котки са живели в будистки храмове и били считани за свещени животни. Те били близки спътници на жреците и монасите и се смятало, че след смъртта на един свещеник душата му преминава в тялото на Бирманска котка. Тази вяра давала на породата свещен статут – котките не само били почитани, но и защитавани, като се смятало, че притежават магически и духовни сили.

Особено интересна е легендата за котка на име Синх, която с преданост и смелост спасила живота на своя умиращ господар. Когато монахът Праджа умира, Синх скача върху тялото му и се взира в златната статуя на богинята Цун Хуа. В този миг козината на котката се осветява – от обикновена бяла, тя се превръща в златиста, лапичките ѝ стават бели като символ на чистота, а очите ѝ придобиват дълбок сапфирен цвят. От този ден нататък всички котки в храма се раждат с този отличителен външен вид.

Снимка: iStock

Как породата напуска Азия и се озовава в Европа е обвито в мистерия. Най-разпространената версия разказва, че през 1919 г. богата американска двойка, Ванденбилт, получава като подарък две котки от храм в Бирма – мъжки на име Мадон и женска на име Сита. Те пътуват към Франция, но мъжкият умира по време на пътуването. За щастие Сита пристига бременна и така се поставя началото на европейската линия на бирманските котки. От нейното поколение оцелява само едно коте, което по-късно става прародител на европейските бирманци.

След пристигането си във Франция през 20-те години на миналия век, породата бързо набира популярност заради своята красота и уникален темперамент. Въпреки това, Втората световна война почти унищожава породата. След края на войната оцеляват едва няколко екземпляра и се налага тя да бъде възстановявана чрез кръстосване с други породи като Персийска, Сиамска, Турска ангорска и други. Благодарение на упоритите усилия на развъдчиците, до 50-те и 60-те години породата отново е възстановена и официално призната в Европа и САЩ.

Днес Бирманската котка е изключително обичана и популярна. Притежава отличителен външен вид – полудългата ѝ копринена козина, тъмните точки на ушите, опашката, маската и лапите, както и белите „чорапки“, я правят лесно разпознаваема. Освен това е известна със своя мек характер, интелигентност и способност да се привързва силно към хората.

Важно е да не се бърка Бирманската котка (Birman) с Балинезийската (Balinese) – въпреки близкото звучене, те са напълно различни породи както по външен вид, така и по произход и поведение.

Външен вид на Бирманската котка

Бирманската котка е красива полудългокосместа порода с внушително присъствие. Размерът ѝ е среден до голям, с добре оформено, здраво и мускулесто тяло. Тя не изглежда нито тежка, нито твърде лека – балансът в пропорциите ѝ е впечатляващ.

Други черти на Бирманската котка:

Снимка: iStock

• Козина: Полудълга, копринена и без подкосъм (което прави грижата по-лесна). Мека на допир и много приятна за галене.

• Цвят: Тяло със светъл цвят (обикновено кремаво или златисто), с по-тъмни „петна“ – на ушите, лицето, опашката и лапите.

• „Чорапки“: Най-емблематичната черта – симетрични бели лапички, наричани „чорапки“, които трябва да са добре дефинирани според стандартите.

• Опашка: Дълга и пухкава, с плавно заостряне.

• Глава: Закръглена, със средно големи уши, леко настрани. Носът е прав, а изражението – винаги меко и дружелюбно.

• Очи: Сините очи са една от най-забележимите и пленителни черти на тази порода. Те са големи, кръгли или овални, и имат интензивно син цвят, който остава постоянен през целия живот на котката. Сините очи се дължат на генетични фактори и липсата на пигментация, което отразява светлината и придава син цвят на ирисите.

Най-разпространените цветови вариации включват:

• Seal point – Петната в крайниците на тялото са тъмнокафяви, почти черни, а тялото има топъл кремав или златист отенък. Това е класическият и най-разпознаваем цвят при породата.
• Blue point – Петната в крайниците на тялото са сивосини, с по-хладен оттенък. Основата на козината е почти бяла или много светло сива, създавайки деликатен и изискан външен вид.
• Chocolate point – Петната в крайниците на тялото са по-светлокафяви в сравнение със seal point, с мек и топъл млечно-шоколадов тон. Тялото е бежово или слонова кост, с фин контраст.
• Lilac point – Изключително нежна вариация с бледолилави или розовеещи петна в крайниците. Козината на тялото е почти снежнобяла или много светлобежова.
• Red point – Петната в крайниците на тялото са в тонове на червено, оранжево или кайсиево. Основата на козината остава светла, а понякога има лек златист отблясък. Този цвят е по-рядък и придава на котката изразителен и жизнерадостен облик.
• Cream point – По-мек вариант на червеното, при който петната са в бледокремави тонове. Основният цвят на тялото е почти бял или много светлобежов.

Освен тези основни цветове, при Бирманската котка съществуват и допълнителни вариации:

Снимка: iStock

• Торти (tortie) – Това са комбинации от два или повече цвята в крайниците, обикновено включващи червеникави или кремави петна върху основен цвят като seal или blue. Те се срещат предимно при женските котки поради генетичната специфика на цветовото унаследяване.
• Таби (tabby) – Таби вариациите се характеризират с райета или шарки в зоните на крайниците. Например, котка със seal tabby point ще има тъмнокафяви райета по лицето, краката и опашката, както и характерно „М“-образно петно на челото. Това придава допълнителна изразителност на лицето.
• Съществуват и комбинирани вариации, като tortie-tabby (наричани още „torbie“), които съчетават шарки и многоцветни пойнтове в един екземпляр, превръщайки всяка котка в истински уникат.

Въпреки различните цветови комбинации и шарки, всички представители на породата имат едно общо качество – наситени сини очи, които остават ярки и поразителни независимо от цвета на козината. Белите „чорапки“ по лапите също са характерен белег за породата и присъстват при всички цветови вариации, като тяхната симетрия и дължина са от ключово значение при оценяване на изложби.

Характер на Бирманската котка

Бирманците имат толкова сладък и мил характер колкото и изглеждат на външен вид!

Снимка: iStock

Това е перфектната семейна котка, която обича да е сред хората и се привързва много бързо. Тя обича да съжителства с други котки и няма проблем със запознаването с нови хора. Изключително общителна е и „разговаря“ със стопанина си. Бирманската котка лесно се превръща в най-добрия приятел на човека. Тези котки са едни от най-лесните за отглеждане и не създават неприятности. През нощта рядко ще ви събудят както е типично за мяукащите представители, а по-скоро ще са някъде в края на леглото ви на кравайче. Въпреки че са спокойни, това не означава, че не обичат да играят. Те са социални искат да бъдат сред стопаните си! Те са любопитни и лесно се обучават.

Бирманците са интелигентни и наблюдателни котки. Те разбират тона на гласа, интонацията и често отговарят с меко мяукане, което се различава от силния глас на Сиамците. Те обичат да участват в семейния живот, но не се натрапват – просто ще седнат наблизо и ще наблюдават с любопитство всичко, което се случва.

Тази порода е изключително подходяща за хора, които търсят балансирано, спокойно и любвеобилно животно. Тя не е прекалено активна или хиперактивна, но също така не е и апатична – обича умерената игра, особено с интерактивни играчки и когато ѝ се обръща внимание.

Здраве на Бирманската котка

Снимка: iStock

Представителите на породата обикновено са здрави и могат да живеят до 15 и повече години, а при добра грижа и здравословен начин на живот – дори повече. Все пак, както при всички селектирани животни, има склонност към определени генетични заболявания:

• Хипертрофична кардиомиопатия (HCM): Заболяване на сърдечния мускул, срещано при доста породи, включително бирманската.

• Поликистозна бъбречна болест (PKD): Рядко, но възможно при някои линии.

• Дефекти при раждане: Понякога се срещат генетични отклонения при лошо селектирани линии – затова е важно животното да е от отговорен развъдчик.

Препоръчва се:

• Редовни профилактични прегледи при ветеринар.

• Ваксини и обезпаразитяване според графика.

• Качествена храна, с акцент върху протеина.

• Поддържане на нормално тегло – породата е склонна към напълняване при заседнал начин на живот.

Грижа на Бирманската котка

Снимка: iStock

Въпреки дължината на козината, Бирманските котки нямат подкосмие, което да предизвиква заплитане и са лесни за поддръжка. Сресването с гребен два пъти седмично ще ги поддържа в отлично състояние. 

Бирманците сменят зимната си козина през пролетта, така че може да се наложи да ги разресвате по-често, за да премахнете мъртвите косми. Както при някои дългокосмести – препоръчително е козината им да се подкъсява около гениталиите за по-добра хигиена, но ако котката ви се почиства достатъчно добре – не е задължително да я подстригвате там. 

Подкъсявайте редовно ноктите им, почиствайте ушите и мийте зъбите им с одобрена от ветеринар паста за зъби за домашни любимци. Осигурете им хубав висок стълб за драскане, който да помогне на естествения им инстинкт.

Хранене на Бирманската котка

Бирманската котка няма строги или специфични хранителни изисквания, но доброто ѝ здраве и дълголетие до голяма степен зависят от правилния хранителен режим. Качествената, балансирана храна е в основата на добрия тонус, жизненост и поддържането на здрава, блестяща козина. Препоръчва се комбиниране на висококачествени сухи гранули със специално създадена мокра храна, която спомага за хидратацията и осигурява разнообразие от вкусове и текстури. Много ветеринари съветват да се залага на храна, богата на животински протеин (като пилешко, пуешко, сьомга или говеждо), с ниско съдържание на зърнени култури и без изкуствени оцветители и консерванти.

Снимка: iStock

Тъй като Бирманската котка е склонна към леко напълняване, особено ако живее в по-затворена среда с ограничена физическа активност, е важно порциите да бъдат дозирани според нейната възраст, тегло и начин на живот.

Лакомствата са позволени, но в умерени количества – не повече от 10% от дневния калориен прием, като е добре да се избират варианти с добавени витамини или предназначени за орална хигиена.

Не по-малко важно е осигуряването на постоянен достъп до прясна, чиста вода – особено при хранене предимно със суха храна. Бирманците не обичат застояла вода и често предпочитат течаща – поради което използването на фонтан за домашни любимци е чудесен начин да се стимулира приемът на течности. Хидратацията е особено важна за поддържането на бъбречното здраве, което е ключово за всяка порода котки.

Редовното наблюдение на апетита, енергичността и състоянието на козината е добър индикатор за това дали хранителният режим е подходящ и балансиран

Деца и домашни любимци с Бирманска котка

Снимка: iStock

Бирманската котка е изключително подходящ домашен любимец за семейства с деца, независимо от тяхната възраст. Тази порода се отличава с мекия си и спокоен характер, който я прави търпелива и толерантна към шум, игри и по-неумели опити за гушкане от страна на малчуганите. Вместо да реагира с агресия, бирманката често просто се отдръпва или търси друго място за почивка, когато ѝ стане прекалено. 

Въпреки тази добродушност, все пак е важно да се научат децата на основни правила за поведение с животни – например да не дърпат опашката или ушите, и да не я вдигат без нужда. Когато има взаимно уважение, между детето и котката може да се изгради силна връзка на доверие и приятелство.

Бирманците се славят и със своята социалност спрямо други животни. Те не са териториални или доминиращи и в повечето случаи приемат с лекота нови съжители в дома. При правилно и постепенно запознаване, бирманската котка може спокойно да съжителства с други котки, кучета, зайци, а дори и с по-дребни животни като птици или морски свинчета – макар че при последните трябва да се следи внимателно заради все пак наличния ловен инстинкт. 

Снимка: iStock

Особено добри отношения изграждат с по-спокойни кучета, които са дружелюбни и не натрапват присъствието си. Бирманките не обичат груби игри, така че съжителството с по-буйни или хиперактивни животни може да изисква повече време за адаптация.

Като цяло, благодарение на нежната си и уравновесена природа, Бирманската котка се вписва хармонично в разнообразна домашна среда – от тихи апартаменти с възрастни хора до оживени домове с деца и други любимци. Тя лесно създава силни връзки както с хората, така и с животинските си съжители, превръщайки се в нежен и лоялен член на семейството.

Разлики между Бирманската котка и други популярни породи

1. Бирманска и Бурманска котка

Снимка: iStock

Бирманските и Бурманските котки споделят общ произход от Бирма (днешен Мианмар), но имат съществени различия. Докато Бирманската котка е свързана с древни храмови легенди, Бурманската порода е селектирана в САЩ. Козината на Бирманските котки е полудълга и мека, без подкосмие, докато при Бурманските - къса и прилепнала. 

Най-очевидната разлика е в цвета: Бирманците имат характерни colorpoint маркировки с бели „чорапки“ на лапите, докато Бурманците са едноцветни (в кафяв, син и други нюанси). Очите също се различават - сини при Бирманците срещу жълти или златисти при Бурманците. По характер Бирманските котки са по-спокойни и привързани, докато Бурманските са по-активни и темпераментни.

2. Бирманска котка и Рагдол

Снимка: iStock

При сравнение с Рагдол породата, Бирманските котки са по-дребни и с различна текстура на козината - полудълга и мека срещу заешкоподобна при Рагдол. Двете породи споделят синия цвят на очите, но при Рагдол той е по-интензивен. Най-съществената разлика е в темперамента: докато Бирманските котки са умерено активни и общителни, Рагдолите са е известни с крайното си спокойствие и и дори още по-спокоен характер, което ги прави идеални за семейства с деца. Грижата за двете породи е сравнително лесна, но Бирманците изискват по-често сресване.

3. Бирманска котка и Сиамска котка

Снимка: iStock

Сравнението между Бирманска и Сиамска котка разкрива интересни контрасти. Докато и двете имат colorpoint окраска, Бирманските се отличават с белите си лапи - характерна черта, която липсва при Сиамците. Козината е друга очевидна разлика - полудълга при Бирманците срещу къса и прилепнала при Сиамските. Очите и при двете породи са сини, но при Сиамските са с по-изразена форма. Темпераментно, Сиамските котки са значително по-гласовити и енергични, докато Бирманските са по-тихи и умерени.

4. Бирманска и Балинезийска котка

Снимка: iStock

Често сбърквани поради сходните си имена, Бирманската и Балинезийската котка са съвсем различни породи. Балинезийската представлява дългокосместа версия на Сиамската котка, запазвайки същите цветови вариации и характерен темперамент. В контраст, Бирманската котка има по-плътно и закръглено тяло и уникалните бели лапи, които я правят незабравима. Докато Балинезийските котки са силно енергични и общителни, Бирманските предлагат по-балансирано съчетание между активност и спокойствие.