Далматинец

История

Не са много породите, за чиито произход са се водили толкова много спорове, колкото за Далматинеца. Години наред този неповторим красавец кара учени и изследователи от цял свят да търсят доказателства и доказват принадлежността му към съответната държава. За „родно място“ на това симпатично куче спорят Италия, Великобритания и бивша Югославия, докато през 1993 година представители на република Хърватска показват голям античен релеф от Далманция, изобразяващ петнисто ловно куче. Така на спора е сложен край, а породата става особено популярна по цял свят след 1961 година, когато на екран излиза филмът „101 далматинци“.

Външен вид

Далматинецът е куче със среден размер, хармонично тяло и удължена, леко заострена муцуна. Мъжките представители на породата достигат до 64 см и тегло от 35 кг. Носът на тези кучета е черен, ако са с черни петна и кафяв – ако са с кафяви. Очите им са средни на размер, много живи, като цветово отново варират спрямо окраската на кучето – от тъмнокафяви, до светлокафяви или кехлибарени. Ушите им са клепнали, със заоблени краища, също петнисти, а шията е с красива извивка. Опашката е дълга, към края се стеснява, много подвижна. Основният цвят на козината е чисто бял, като петната могат да са черни или кафяви, най-често с неправилна форма и пръснати по цялото тяло на животното. 

Характер

Далматинците, особено женските представители на породата, са известни със своя уравновесен и спокоен характер. Дружелюбни и социални кучета, те обичат семейството си, но са недоверчиви и резервирани към непознати. Макар че няма да ги видите да проявят агресия, рядко това куче ще се остави човек, който не познава, да го гали или милва. 

Далматинците са доста зависими от компанията на стопанина си, в негово отсъствие стават меланхолични и неенергични, а ако отсъства прекалено дълго, кучето го изживява тежко и може дори да откаже да се храни. Обучението задължително трябва да започне още от първите стъпки на новия ви приятел в дома ви. Той трябва да знае, че има определени правила още от началото, защото ако усети, че не сте достатъчно настоятелни и твърди, той ще подминава командите ви. 

Далматинецът не е най-лесното за дресура куче, въпреки че е едно от най-умните именно, защото има силно доминантен характер и се опитва да се налага над стопанина си. Чувствителен и обидчив, ако приложите наказания или физическа сила при обучението му, рискувате силно да го засегнете и той да откаже да ви слуша за каквото и да е било. Много хора, непознавайки тези особености на характера на кучето, смятат, че далматинците са глупави кучета. Това съвсем не е така, просто е необходим правилен подход.

Здраве

Здравословните проблеми на далматинците са едно от нещата, които отказват иначе страстните любители на породата. Тези кучета са склонни към образуване на камъни в бъбреците, тъй като организмът им произвежда прекалено голямо количество пикочна киселина. Някои се раждат свродена глухота, други я развиват. Склонни са и към различни видове алергии, заболявания на кожата и глаукома. Страдат и от тазобедрена дисплазия, катаракта и обръщане на клепачите.

Грижа

Далматинецът е много активно куче, което има нужда от голямо физическо натоварване всеки ден, за да изразходва енергията си. Ако не се измори „качествено“ той е склонен към деструктивно поведение и целенасочено може да започне да унищожава предмети в жилището, да откаже да ви слуша и да изпълнява команди. 

Породата е подходяща за хора с активен начин на живот, които обичат дългите разходки в парка или планината, спортуват или просто обичат да са навън. Далматинецът може да тича и подскача с часове, без да се измори ни най-малко. Основната му функция е да е компаньон, за това той има нужда от постоянно внимание от страна на семейството си.

Козината на далматинеца е къса, с твърди косъмчета, така че не изисква особени грижи от страна на собственика му. Добре е да се разресва веднъж седмично, за да се освежи и да се отстранят мъртвите косъмчета. Редовно проверявайте ушите и очите на кучето за замърсявания – те могат да доведат до възпаления и инфекции.

Хранене

Далматинците не са претенциозни на тема храна и с еднакво удоволствие ще хапнат както гранули, така и консерви. Тези животни имат нужда от много енергия, като се препоръчва да давате освен кучешка, и натурална храна на любимците си. Можете да обогатявате менюто им с пилешко, пуешко или телешко месо. Веднъж седмично – желателно е да има обезкостена риба на пара в менюто му. Сварен ориз, елда и различни зеленчуци – сурови или сготвени, също допълват чудесно храната на далматинеца. 

Поради специфичните си бъбречни проблеми е добре веднъж на няколко дни да капвате малко олио към храната на далматинеца – по-този начин ще изравните нивото на мастни киселини в организма му. В интернет можете да откриете примерни менюта и съотношения на кучешка спрямо натурална храна, а ако имате съмнения относно храненето на далматинеца – задължително се консултирайте с ветеринар.

Деца и домашни любимци

Изключително дружелюбен, приятелски настроен и внимателен, далматинецът е сред най-популярните породи семейни породи именно, защото се разбира чудесно с деца. Тъй като са много активни и обичат игрите, тези кучета се препоръчват за семейства с вече малко по-големи наследници. С по-дребни домашни животни далматинецът се разбира само, ако е израснал с тях, макар че при правилна социализация би могъл да стане и приятел с котка, например. Към мъжки представители на породата си от същия пол обаче, най-често проявява агресия, не се разбира особено добре и с други по-едри кучета.