Далматинец

История

Не са много породите, за чиито произход са се водили толкова много спорове, колкото за Далматинеца. Години наред този неповторим красавец кара учени и изследователи от цял свят да търсят доказателства и доказват принадлежността му към съответната държава. За „родно място“ на това симпатично куче спорят Италия, Великобритания и бивша Югославия, докато през 1993 година представители на република Хърватска показват голям античен релеф от Далманция, изобразяващ петнисто ловно куче. Така на спора е сложен край, а породата става особено популярна по цял свят след 1961 година, когато на екран излиза филмът „101 далматинци“.

Снимка: iStock

Външен вид

Далматинецът е куче със среден размер, хармонично тяло и удължена, леко заострена муцуна. Мъжките представители на породата достигат до 64 см и тегло от 35 кг. Носът на тези кучета е черен, ако са с черни петна и кафяв – ако са с кафяви. Очите им са средни на размер, много живи, като цветово отново варират спрямо окраската на кучето – от тъмнокафяви, до светлокафяви или кехлибарени. Ушите им са клепнали, със заоблени краища, също петнисти, а шията е с красива извивка. Опашката е дълга, към края се стеснява, много подвижна. Основният цвят на козината е чисто бял, като петната могат да са черни или кафяви, най-често с неправилна форма и пръснати по цялото тяло на животното. 

Характер

Далматинците, особено женските представители на породата, са известни със своя уравновесен и спокоен характер. Дружелюбни и социални кучета, те обичат семейството си, но са недоверчиви и резервирани към непознати. Макар че няма да ги видите да проявят агресия, рядко това куче ще се остави човек, който не познава, да го гали или милва. 

Снимка: iStock

Далматинците са доста зависими от компанията на стопанина си, в негово отсъствие стават меланхолични и неенергични, а ако отсъства прекалено дълго, кучето го изживява тежко и може дори да откаже да се храни. Обучението задължително трябва да започне още от първите стъпки на новия ви приятел в дома ви. Той трябва да знае, че има определени правила още от началото, защото ако усети, че не сте достатъчно настоятелни и твърди, той ще подминава командите ви. 

Далматинецът не е най-лесното за дресура куче, въпреки че е едно от най-умните именно, защото има силно доминантен характер и се опитва да се налага над стопанина си. Чувствителен и обидчив, ако приложите наказания или физическа сила при обучението му, рискувате силно да го засегнете и той да откаже да ви слуша за каквото и да е било. Много хора, непознавайки тези особености на характера на кучето, смятат, че далматинците са глупави кучета. Това съвсем не е така, просто е необходим правилен подход.

Здраве

Здравословните проблеми на далматинците са едно от нещата, които отказват иначе страстните любители на породата. Тези кучета са склонни към образуване на камъни в бъбреците, тъй като организмът им произвежда прекалено голямо количество пикочна киселина. Някои се раждат свродена глухота, други я развиват. Склонни са и към различни видове алергии, заболявания на кожата и глаукома. Страдат и от тазобедрена дисплазия, катаракта и обръщане на клепачите.

Снимка: iStock

Грижа

Далматинецът е много активно куче, което има нужда от голямо физическо натоварване всеки ден, за да изразходва енергията си. Ако не се измори „качествено“ той е склонен към деструктивно поведение и целенасочено може да започне да унищожава предмети в жилището, да откаже да ви слуша и да изпълнява команди. 

Породата е подходяща за хора с активен начин на живот, които обичат дългите разходки в парка или планината, спортуват или просто обичат да са навън. Далматинецът може да тича и подскача с часове, без да се измори ни най-малко. Основната му функция е да е компаньон, за това той има нужда от постоянно внимание от страна на семейството си.

Козината на далматинеца е къса, с твърди косъмчета, така че не изисква особени грижи от страна на собственика му. Добре е да се разресва веднъж седмично, за да се освежи и да се отстранят мъртвите косъмчета. Редовно проверявайте ушите и очите на кучето за замърсявания – те могат да доведат до възпаления и инфекции.

Хранене

Далматинците не са претенциозни на тема храна и с еднакво удоволствие ще хапнат както гранули, така и консерви. Тези животни имат нужда от много енергия, като се препоръчва да давате освен кучешка, и натурална храна на любимците си. Можете да обогатявате менюто им с пилешко, пуешко или телешко месо. Веднъж седмично – желателно е да има обезкостена риба на пара в менюто му. Сварен ориз, елда и различни зеленчуци – сурови или сготвени, също допълват чудесно храната на далматинеца. 

Поради специфичните си бъбречни проблеми е добре веднъж на няколко дни да капвате малко олио към храната на далматинеца – по-този начин ще изравните нивото на мастни киселини в организма му. В интернет можете да откриете примерни менюта и съотношения на кучешка спрямо натурална храна, а ако имате съмнения относно храненето на далматинеца – задължително се консултирайте с ветеринар.

Снимка: iStock

Деца и домашни любимци

Изключително дружелюбен, приятелски настроен и внимателен, далматинецът е сред най-популярните породи семейни породи именно, защото се разбира чудесно с деца. Тъй като са много активни и обичат игрите, тези кучета се препоръчват за семейства с вече малко по-големи наследници. С по-дребни домашни животни далматинецът се разбира само, ако е израснал с тях, макар че при правилна социализация би могъл да стане и приятел с котка, например. Към мъжки представители на породата си от същия пол обаче, най-често проявява агресия, не се разбира особено добре и с други по-едри кучета.

Защо Далматинците имат петна

Далматинците безспорно са една от най-разпознаваемите породи кучета. Заети да се възторгваме от красивите им черно-бели петна обаче, рядко се замисляме на какво се дължи така характерната им окраска. Може и да очаквате, че има лесно обяснение защо далматинците имат своя уникален модел на козина… Но, оказва се, че причината за това е далеч по-сложна. 

Никоя друга порода кучета няма подобна шарка на кожухчето си, така че по този показател далматинците са уникални. Стандартът на породата позволява петната да са черни или кафяви, но никога и двете. Обикновено те са с различна големина, разположени неравномерно по тялото на животното, малко по-големи на краката, главата и опашката. Те не трябва да се припокриват, като шарката включва и ушите на четириногото. И така, какво прави този модел толкова специален?

Снимка: iStock

Въпросът как са възникнали толкова много различни видове кучета, след като са били опитомени, вълнува изследователите от десетилетия. За да достигнат до отговор, учените използвали генетичен тест, заедно с информацията, предоставена им от стопаните на домашни любимци. Така те стигнали до генетичните причини защо някои кучешки палта изглеждат по начина, по който ги познаваме днес, включително – и как това е свързано с характерните за Далматинците петна. Да, звучи доста научно, но продължете да четете, за да се убедите, че всъщност е и много интересно!

Истината е, че далматинските петна нямат кой знае каква еволюционна цел. Те просто изглеждат страхотно! Много диви животни като гепарди, ягуари, леопарди, елени и дори жаби имат петна с различен вид и форма. Много от тези видове са еволюирали с течение на времето, а петната служат за по-добрата им адаптация към определена среда. Една от популярните хипотези гласи и, че петната може би показват на другите животни да избягват притежателите им поради някакво ниво на опасност (токсичност или индикация, че са хищници). Това е любопитен момент, на който си струва да се обърне внимание, тъй като има някои кучета, които не харесват Далматинците, нямат желание за социални взаимодействия и дори – действат по-отбранително около тях.

Снимка: iStock

Също толкова любопитно е, че Далматинците изглежда разпознават нещо в своята уникалност (може, разбира се, да е просто стереотип, формулират от собствениците им), но изглежда, че те обичат да се срещат и играят с други представители на собствената си порода повече, отколкото с други четириноги. 

За разлика от естествените еволюционни процеси при дивите животни, Далматинците са опитомен вид, който е бил манипулиран в продължение на поколения и селектиран с цел запазване на желаните от хората характеристики на породата. 

За любителите на науката - петната на Далматинеца се образуват от взаимодействието на няколко гена, наречени локуси.

История на Далматинците

Макар да са една от най-популярните и разпознаваеми породи кучета, ние всъщност не знаем много за Далматинците. Някои древноегипетски рисунки показват петнисти кучета, но те са изобразени в доста по-необичайни цветови комбинации като синьо-зелено с черни петна, например. Знаем също, че египтяните са комбинирали животни и хора във фигури, които не са били съвсем реалистични (като човек с глава на крокодил), за да представят различните си богове, така че не можем да кажем с абсолютна увереност, че петнистите четириноги действително са съществували по онова време. 

Снимка: iStock

Първите известни писмени сведения за бели кучета с черни петна се появяват през 1375 г. в Хърватия. Смята се, че Далматинците не са тясно свързани с други породи. Не съществува и обратният вариант на окраската – черно куче на бели петна, нито изцяло бял Далматинец, нито такъв със сиви петна на бял фон.

Кога Далматинчетата се сдобиват с петна?

Може да се изненадате да разберете, но Далматинците се раждат бели, а петната започват да се появяват едва две седмици по-късно. 

Глухотата при Далматинците – мит или реалност?

Кучетата и котките, при които има ген, свързан с белота на козината, глухотата се среща по-често. Това засяга и Далматинците, за съжаление. Това, смятат учените, означава, че слухът на тези кучета явно е повлиян силно именно от тази генетична характеристика.

В заключение, комбинацията от гени е това, което води до уникалната шарка на Далматинците. Гените са това, което контролира не само специфичния външен вид, но и много части от физическото развитие и здравето на тези кучета. 

Снимка: iStock