8 мита за кучешката агресия, които всички сме чували

Н яма как да отречем факта, че агресивното куче е потенциално опасно. Кучешката агресия е много по-сериозен и дълбок проблем, отколкото повечето хора осъзнават. Това е и една от основните причини четириноги да бъдат евтанизирани или изоставяни в приюти за бездомни животни. По съвпадение или не, това е и тема, която сякаш остава малко в страни, когато стават въпрос за лоши поведенчески навици и възпитанието им у домашните ни любимци. 

Снимка: iStock

За това – решихме да се опитаме да развенчаем някои от най-често срещаните митове за агресията при кучетата. Надяваме се, внасяйки малко повече яснота и гласност по този въпрос, да сме полезни на всички собственици, изправени пред подобна ситуация. 

• „Доброто“ куче е само това, което никога не е агресивно

Подобно на махането с опашка или ръмженето, агресивното поведение е напълно нормална форма на кучешка комуникация. Вашият домашен любимец няма как да стане и да ви каже с думи кога е уплашен, разочарован или ядосан, а нападението е неговият отчаян опит да ви накара да го разберете. 

Снимка: iStock

Ръмжене, лай, щракане с челюсти във въздуха и дори хапане са типични начини, по които четириногите разрешават конфликтите помежду си. Известно е, че дори „добрите кучета“, които са отличници по послушание и търсят постоянна човешка компания, понякога прибягват до агресия. 

Да очаквате питомецът ви никога да не покаже дори фин признак на агресия, независимо какво се случва около него, е малко като да имате идеята, че човек може да премине през живота, без да има нито едно разногласие или спор с друг. Сами си отговорете – доколко това е реалистично?

• Агресията се случва изневиделица

Когато хората казват, че куче ги е нападнало „от нищото“, всичко, което всъщност имат предвид е, че не са обърнали внимание на езика на тялото на животното. Почти никога не се случва четириного да атакува през предупреждение.

Агресивното поведение винаги е в отговор на нещо. И противно на общоприетото схващане, кучетата са доста добри в съобщаването на това, че усещат дискомфорт – по неагресивен начин. Проблемът е, че хората не са добри в разчитането на тези сигнали, преди ситуацията да ескалира. 

Преди животното да нападне, езикът на тялото му отразява това, което то мисли. Прозяване, облизване на устни и отказ от директен очен контакт – всичко това са признаци, че то се усеща стресирано. Четириногото може да заеме и „замръзнала“ поза, при която тялото му остава статично, а очите му – отворени и немигащи. 

Снимка: iStock

Тези признаци може да са фини за човешкото око, но когато знаете какво да търсите, агресията всъщност е едно от най-предвидимите поведения при домашните любимци.

• Агресивното куче винаги си остава агресивно куче

Много хора смятат, че ако едно куче е показало агресивно поведение веднъж, то вече не е безопасно да се стои около него. Това е и предубеждението, благодарение на което безброй здрави, дружелюбни четириноги се озовават в приюти или в списъци за последваща евтаназия. 

Едно куче може да изръмжи, докато подрязват ноктите при грумър или във ветеринарна клиника, но това е вид агресия, породена от страх и обикновено не се отразява на други части от живота му. 

Ключовото е контекстът. Дали след като бъде премахнат дразнителя (в случая – човекът с ножиците), животното ще се върне към нормалното си, приятелско поведение? Дали става тревожно около ножицата, защото е развило негативна връзка със самото подрязване на ноктите? Не можем и не бива да правим общи изводи от конкретни ситуации.

Снимка: iStock

• Агресията винаги е една и съща

Агресията при кучетата обикновено се разбира като набор от поведения, предназначени да изплашат или наранят друго животно или човек. Обикновено се започва с предупреждение – като ръмжене или щракване на челюст във въздуха, което ескалира в опасна физическа конфронтация. 

Факт е, че физическите прояви на агресията може да са едни и същи при различните четириноги, но това далеч не значи, че всяка агресия е една и съща. 

Всъщност, има няколко различни вида кучешка агресия. Тя може да е предизвикана от фрустрация, от страх, териториална, хищническа, защитна и агресия срещу болка. 

Снимка: iStock

За да определите какъв вид проявява вашият домашен любимец, помислете какво се е случило непосредствено преди атаката – какво или кой носи фокуса на агресията и какво изглежда я спира. Това е единственият начин да помогнете на кучето си да преодолее поведенческите си проблеми – да разберете какво ги причинява.

• Агресивните кучета се раждат по този начин

Вярно е, че при някои кучета има генетични особености, които правят личността им по-настоятелна, отколкото при други. Но това рядко се превръща в агресия. Хората обичат да обвиняват природата за дадено поведение на домашните си любимци, но истината е, че четириногите не са по своята същност агресивни. Това е поведение, което те научават чрез житейския си опит. При някои – това се развива и като отбранителен механизъм.

• Някои породи са по-агресивни от други.

Днес това са Питбулите, в миналото – Ротвайлерите, Доберманите, Мастифите и дори - Немските овчарки са страдали от погрешно разбрани и наложени стереотипи. Има безброй научни изследвания по темата, доказващи, че агресивното поведение е също толкова вероятно да се прояви и при други породи, както и при гореизброените. 

Снимка: iStock

Неправилната идея, че има агресивни породи кучета, оставя безброй четириноги изоставени в приюти или малтретирани от хора, които не разбират природата им. 

• Агресията е проблем само при големите кучета

Ако някога сте попадали в полезрението на Чихуахуа, която се опитва да „пази“ стопанина си, то знаете добре, че малките четириноги са също толкова склонни да бъдат агресивни, колкото и по-големите им събратя.Нещо повече – при дребосъците има проблем, наречен „синдром на Наполеон“. И макар това да не е действително медицинско състояние, то се случва всеки път, което някое малко куче реши да свърхкомпенсира за ръста си, като се държи агресивно. 

Вярно е, че ухапването от малко куче няма да причини толкова щети, но това далеч не значи, че поведението на дребосъците не е също толкова нападателно. 

Снимка: iStock

• Кучетата трябва да бъдат наказвани за проявите на агресия

Когато куче изръмжи или нападне някого, много хора започват да правят това, което смятат за най-подходяща и адекватна реакция: наказание. Всъщност обаче, така само влошавате проблема. 

Повишаването на тон, наказанието и дори удрянето на животно, което очевидно вече се страхува от нещо или се чувства неудобно, ще изтласка емоциите му още повече в „червената гама“ на агресията. Според последни проучвания, при удряне или ритане 43% от кучетата реагират с удвоена агресия. За това – не това е начинът за правилно справяне с това поведение на домашния ви любимец.

Важно е да запомните, че агресивните действия са форма на комуникация – чрез ръмжене и дори леко захапване кучето се опитва да ви каже нещо. Професионалните дресьори препоръчват да се използва комбинация от положително подсилване и управление на околната среда, за да се помогне на животното да преодолее всичко, което го кара да мисли, че агресията е правилният метод да покаже емоциите си.

Вижте още:

3 ранни признака на агресия при кучетата

Кога кучетата си играят и кога са на косъм да се сбият