Как кучетата разпознават различните породи?
А ко сте собственик на домашен любимец или любител на кучетата, то може би сте си задавали въпроса как четириногите се разпознават взаимно? Или иначе казано, дали, когато един Лабрадор се поздрави с Мопс на улицата, например, двете животни знаят, че принадлежат към един животински вид, въпреки видимите разлики във външния си вид? Това несъмнено е добър и логичен въпрос, особено като се има предвид огромното физическо разнообразие на породите в кучешкия свят, пишат от Американския киноложки клуб.
Ново проучване разкрива, че четириногите ни другари използват както визуални, така и когнитивни знаци, за да идентифицират други от своя вид, без значение колко различни са породите.
„При кучетата има най-голямото морфологично разнообразие от всички животински видове. Което означава, че визуалното разпознаване представлява истинско когнитивно предизвикателство за отделните четириноги“, коментира д-р д-р Отие-Дериан, ветеринарен лекар в Националното ветеринарно училище в Лион, Франция.
Например, да сравним един Немски дог, Мастиф, Чихуахуа и Ирландски вълкодав. Като се има предвид огромните разлики между тези породи при размер и форма, да не говорим за вид на козината, цвят и дължина на муцуната, те дори не изглеждат, сякаш да са от един и същ животински вид, нали?
За разлика от вълци, лисици или други диви кучета, домашните любимци се отличават с огромно фенотипно разнообразие. С толкова много вариации в размера, формата и външния вид, как кучетата знаят, че срещу себе си имат друго четириного?
При всяко социално взаимодействие кучетата първо трябва да определят дали другото животно принадлежи към техния собствен вид. Това се случва, благодарение на мощното им обоняние, зрението и слуха, но може да включва и когнитивни процеси като категоризация. Какво се има предвид?
В скорошно иновативно проучване е установено, че използвайки само визуални сигнали, кучетата са в състояние да различат лицата на други четириноги (независимо от породата им), съпоставяйки ги с други животински видове. И така да групират своя собствена категория.
Девет възрастни кучета (пет женски и четири мъжки) са взели участие в това проучване. Две от тях са чистокръвни (Лабрадор и Бордър коли), а седем – кръстоски. Нито едно от животните не е имало същия морфотип по отношение на форма, цвят, петна, дължина на козината и типа уши – независимо дали изправени или увиснали. Всички участници са били на възраст между две и пет години, с богат предишен опит във визуални междувидове и вътрешновидови взаимодействия и основно обучение за послушание. Направени са им и офталмологични и поведенчески прегледи.
Какво представлява проучването?
Д-р Отие-Дериан и колегите й са наблюдавали дали всяко от деветте четириноги е в състояние да разграничи породата на останалите от други видове животни, включително хора. И дали могат да групират всички кучета, без значение външния им вид заедно, в една категория.
За да се случи това, на животните са показани 144 чифта цветни цифрови изображения на лицата на различни кучета, животни и хора. Всяка двойка снимки е включвала непознато куче в близък план и лицето на животно от различен вид (включително, на човешко).
Изображенията на кучета обхващали както чистокръвни, така и смесени породи. И били специално подбрани така, че да илюстрират широката променливост на кучешките морфотипове (различна форма на главата, дължина на козината, цвят и позиция на ушите и тн.). Останалите снимки включвали хора, както и около 40 вида домашни и диви котки, зайци и птици.
От кучетата се е изисквало да погледнат двете изображения и по дадена команда да направят избор между тях, като отидат до един от екраните и поставят лапа пред избраната снимка.
Убедителни резултати
Всички девет животни, участвали в проучването, са успели да групират всички изображения на кучета, независимо от породата, в една категория, въпреки разнообразието от породи. Учените са категорични, че: „Четириногите показват много ефективна система за визуална комуникация към конспецифични (животни отсъщият вид), а също и към хората“.
Фактът, че са в състояние да разпознаят собствения си вид визуално и че притежават големи обонятелни разграничителни способности, гарантира, че социалното поведение и чифтосването между различните породи все още е потенциално възможно. Въпреки че хората са разтеглили вида canis familiaris до неговите морфологични граници, неговата биологична същност е запазена.
Ние вече знаем, че кучетата са по-умни, отколкото повечето хора си мислят. Но цитираното проучване доказва, че те са още по-интелигентни, когато става въпрос за това как да разпознаят собствения си вид. Независимо дали става въпрос за Немска овчарка, Санбернар или Той пудел. Удивително, нали?
Вижте още:
Дали кучето ми мисли, че съм куче?
Усещат ли кучетата, че някой в семейството е починал