Аляски маламут

История

Подобно на повечето шпицове, историята на Аляския маламут води своето начало от суровите, студени арктически райони. По данни на антрополози, занимаващи се с изследване на цивилизацията на ескимосите, следи от тези кучета са открити още през 1850 год. пр. н. е. Името си породата е получила от наименованието на един регионален диалект, на който се предполага, че са общували ескимосите инупяк от Аляска. 

Някои специалисти и изследователи твърдят, че Аляския маламут се е получил при кръстоската на най-старите шпицообразни кучета с опитомени вълци. Или с други думи – че представителите на тази порода се явяват наследници на арктическите вълци. Други пък са на мнение, че породата представлява най-старият познат на човечеството вид “вълкоподобно куче”, отглеждано от ескимосите за пътуване из ледените полета и теглене на товари. 

Маламутите стават изключително популярни по време на така наречената Златна треска в Аляска, когато американците започват да организират залози и състезания по дърпане на кучешки впрягове. Интересен факт е, че именно това е породата, която знаменитият писател Джек Лондон описва с произведението си “Дивото зове”.

Външен вид

Аляският маламут е едро арктическо впрегатно куче със силно телосложение и здрава мускулатура. Той е изключително издръжлив и е в състояние да тегли много тежки товари без усилие. Обикновено е с тегло между 30-40 кг има и внушителна височина от 58-63 см. Черепът е широк, леко заоблен между ушите, а муцуната му е масивна, леко стесняваща се към носа. Очите са бадемовидни, ушите са с триъгълна форма, доста раздалечени едно от друго. Козината му е остра, обикновено средно дълга, гъста и твърда, с добре развит подкосъм. Оцветяването може да е в различни нюанси от сиво до черно с бели петна.

Характер

По природа дружелюбни, интелигентни, любознателни и игриви, тези кученца определено ще станат любимци на всички в семейството ви. Прекалената им доверчивост и приятелско отношение към заобикалящия свят не им позволяват да се утвърдят като добри пазачи. Тъй като живее в глутница, за аляския маламут е много важно да се установи йерархия – кой е глава на семейството и от къде идват командите. Именно поради тази причина е важно човекът, който ще тренира животното да е именно този, който стои най-високо в семейната йерархия. В противен случай кучето няма да има респект, възможно е да проявява инат и нарочно да не изпълнява възложените команди. 

Заплахите и наказанията са противопоказни при дресировката на Aляския маламут – той ще направи това, което стопанинът му иска от него само, ако прецени и то, за да го зарадва, а не по принуда.

Ранната социализация е много важна за представителите на тази порода. Тя помага на вашето куче да расте спокойно и уверено, не го забравяйте! Правете чести разходки с кучето си из квартала, до магазина, оставете го да опознае и други кучета, да свиква с различни миризми и шумове. 

Здраве

Породите, селектирани и развъждани по студените краища на света, по принцип се славят с издръжливостта си. Сред най-честите заболявания при Аляския маламут са тазобедрената дисплазия, демодекоза, атопичен дерматит, хипотиреоидизъм. Сравнително често срещани са проблемите с очите като: катаракта, глаукома и дори дневна слепота в следствие прогресивна атрофия на ретината. Освен това - постоянно подуване на стомаха, диабет, хемофилия и хондродисплазия – блокиране на растежа. 

Грижа

Основните грижи, които трябва да полагате за Аляския маламут, са свързани с козината му, която е колкото красива, толкова и неприятна за мнозина, особеност на кучето. Козината на Mаламута е гъста и е необходимо да бъде ресана поне по един път на ден. Два пъти в годината това едро куче сменя козината си, тогава тя пада буквално на снопчета из цялата къща. Препоръчително е да не се къпе повече от 2-3 пъти годишно, през останалото време той сам се “грижи” за външния си вид, като почистване с кърпа на лапите след разходка е достатъчно. Оралната хигиена на аляския маламут също е важна, добре е да се води на ветеринар за почистване на зъбен камък поне веднъж на няколко месеца.

Свикнал да бъде във впряг, Aляския маламут има нужда от движение и дългите разходки са абсолютно задължителни, за да може кучето да изразходва енергията си. Лесно можете да го научите да тича до вас, докато карате колело, например. В парка ангажирайте вниманието на любимеца си с игри, не го оставяйте да скучае. Маламутите обичат да копаят – вместо да им се карате за вродения инстинкт, обособете им място в градината, където да ровят на воля! Благодарение на дебелата си козина аляския маламут може да издържа на изключително сурови условия. Ако го отглеждате в къща обаче, за кучето ще е по-добре да спи вътре, при останалите членове на семейството. И отново – заради дебелия си кожух, тези кучета не издържат на топлина и горещото време не им понася никак добре. Уверете се, че през лятото сте осигурили на любимеца си хладно място, където да почива и достатъчно вода, за да не се обезводни.

Хранене

 Аляският маламут е голямо, енергично куче и диетата му следва да е съобразена с това. Препоръчително е да храните големите кучета два пъти дневно. Можете да ги храните както със суха храна, която да редувате с натурална. Заложете на леки меса като пилешко, пуешко, заешко, съчетани с висококачествена гранулирана храна. Ако имате съмнения, че вашето куче е по-пълно, отколкото трябва, задължително го заведете на ветеринар, който да изготви индивидуално меню за вашето куче.

Деца и други домашни животни

 Маламутите са търпеливи към малки деца. И макар че се разбират с най-малките членове на домакинството ви, не така стоят нещата с други животни. Представителите на тази порода гонят котки и ще ви бъде много трудно да създадете приятелство  помежду им. С други кучета, при правилна и ранна социализация, кучетата са са приятелски настроени и рядко проявяват агресия. Въпреки това – по-добре ги дръжте на каишка при разходки навън из града.