Английски булдог

История

Името си Английският булдог дължи на един кървав, брутален и популярен дълги години във Великобритания „спорт“, наричан „булбейтинг“ или бой с бикове. Зрелището, което се разигравало на арената действително било впечатляващо, макар и откровено неподходящо за хора със слаби сърца. Пускали се няколко Булдога (наричани bull dogs), чиято задача била да разярят бика, захапвайки го или за муцуната или за езика. Благодарение на здравата си захапка, кучетата можели да държат добичето, докато се омаломощи и падне на земята. 

Съвременният Булдог е наследник именно на тези четириноги, прочути по онова време на Острова с „мъртвата си хватка“. Защото, захапали веднъж противника си, булдозите не пускат и не отварят челюстите си до края на борбата. 

Външен вид

Средно на ръст куче, набито, силно и мускулесто. Козината е къса, права и плътно прилепнала. Тялото на Английския булдог е мощно и компактно, а главата – масивна, с къса и сплескана муцуна, покрита с големи кожни гънки. На гушата, под долната челюст в протежение до гърдите трябва да има две големи и симетрични гънки. 

Специфично при представителите на породата е, че главата им е много голяма, като обиколката на черепа, измерена точно пред очите, трябва да бъде равна на височината на самото куче при холката. Погледнат отпред, черепът на Булдога изглежда висок, широк и масивен. Теменната част е плоска (в никакъв случай кръгла), с ясно изразен стоп, дълбок, широк и със силна, отчетлива вдлъбнатина между очите. Дължината от стопа до върха на носната гъба трябва да е възможно най-малка. Носът, от своя страна, е задължително черен, голям и широк, разположен на една линия с очите. Ноздрите също са големи, с ясно разграничима линия между тях. Устните са дебели и плътни, покриват напълно долната челюст и зъбите. 

Ушите са високо поставени, тънки и със средна големина, като предпочитани са тези с форма на роза. Не бива да бъдат нито прави, нито остри, както и е грешка да се купират. Очите са ниско поставени – възможно най-далеч от ушите, с овална форма и средни като големина, не са нито вдлъбнати, нито изпъкнали. Най-често – тъмни на цвят. Зъбите са здрави и силни, с доста раздалечени кътници. Захапката е характерна за породата – булдогообразна. Поради скъсяването на лицевите кости долната челюст изпъква силно и отчетливо напред, като не само резците, но и кучешките зъби на долната челюст се виждат. Коремът е леко прибран, крайниците – силни и мускулести. Опашката – права или завита, винаги трябва да е къса и да сочи надолу. Дебела в основата и стесняваща се към върха. Оцветяването трябва да е монотонно и ярко, като най-ценени са нюансите на червено-тигрово, бяло, червено и червено с бели петна.

Характер

Уравновесено и изпълнено с достойнство куче, с дружелюбен нрав. Това е домашен любимец, който обича човешка компания и я предпочита пред тази на останалите четириноги. Породата не се слави със своята активност, но за сметка на това представителите й обичат кротко да си подремват в краката на стопанина си с часове. Общителен, сладък и мил, но с репутация на смелчага, Булдогът е отличен пазач, макар да е по-скоро компаньон, отколкото боец. Жизнерадостно и добро четириного, чиито характер понякога е упорит. Английският булдог лае рядко, но ще се съгласите, че обикновено самият им външен вид е достатъчен, за да изплаши и прогони надалеч натрапниците. Ранната социализация е важна, за да се развие четириногият ви приятел хармонично, любопитно и игриво. 

Умни и схватливи по природа, Булдозите се учат бързо и лесно, а в дресурата могат да участват всички членове на семейството ви. Макар да има моменти, когато инатият и горд нрав на тези кучета се проявява по време на обучението, животното е готово да изпълни всичко, за да зарадва стопанина си. Да, възможно е да го направи по-бавно или мудно, но това не се дължи на нежелание от страна на кучето, а по-скоро на факта, че обмисля по-внимателно какво точно се иска от него. 

Здраве

Английският Булдог спада към брахицефалните кучета (тези със сплескани муцуни). Освен проблеми с дишането поради формата на муцуната, гънките по лицето на тези кучета им причиняват различни неудобства, тъй като са предразположени към кожни заболявания. Важно е да сте внимателни при къпането и да следите между гънките да не остава влага или вода, защото това може да доведе до бързо развитие на тежки инфекции. 

Представителите на породата често имат проблеми с храносмилането и страдат от подут корем, проблеми с костите и ставите. И тъй като не са особено активни, често са и с наднормено тегло. 

Грижа

Тъй като не се слави със своята активност, Английският булдог не изисква особени грижи от страна на стопанина си. Тези четириноги не са привърженици на дългите разходки, вместо това предпочитат да похъркват доволно до вас. Въпреки че може да се сблъскате с нежеланието на животното да излиза, важно е да му осигурявате поне минимална активност на ден – две кратки разходки със спокойно темпо са достатъчни, за да изразходва енергията си и да бъде във форма. 

Основните грижи за тези кучета „се въртят“ около гънките им. Козината им е къса и права, за това е достатъчно да я минавате с ръкавица или мокра кърпа веднъж-два пъти седмично, за да премахнете мъртвите косъмчета. Що се отнася до муцуната – гънките следва да се почистват със специални продукти. Не е желателно да къпете кучето повече от два пъти годишно, при това – задължително със специален шампоан. Важно е никъде да не остане мокро място по кучето, като с повишено внимание следва да подсушите гънките и между тях. 

Хранене

Тъй като представителите на породата са склонни към наддаване на излишно тегло, важно е да съблюдавате диетата им да е максимално балансирана и богата на хранителни вещества, без да е твърде калорична. Специалистите препоръчват да се наблегне само на един вид храна – или само суха (гранули), или само мокра (пастети и консерви), като те не се смесват. Можете да допълвате менюто на животното с местни продукти, зеленчуци, твърдо сварени яйца, извара, крехко печено пилешко или телешко. Да се избягват мазно или сурово месо, както и тестени храни. 

Деца и домашни любимци

Английският Булдог не би имал нищо против да съжителства с деца – от всички възрасти, стига малчуганите да уважават личното пространство на животното и да го оставят да си подремва спокойно – където и когато поиска. С други кучета представителите на породата не съжителстват добре, а с котки се разбират само, ако са отгледани заедно.