Леонбергер

История

Възникването на породата се дължи на съветника Хайнрих Есиг, който освен с птици и дребни животни, се занимавал с развъждане и на кучета. Някъде в началото на XVII век той кръстосал Санбернари, Пиринейски планински кучета, Ландзеери и местни едри породи, като целта му била да създаде животно, което „прилича на лъва, който е изобразен на герба на Леонберг“. 

Първите представители на новата порода се появяват през 1846 година, а за пръв път официално Леонбергери участват на изложение в Париж през 1907 година. По това време тези величествени кучета се използвали главно за пренос на товари. Заради безпогрешните им инстинкти и обоняние, били предпочитани и сред планинските спасители.

Външен вид

Едро и силно куче със здрави кости, масивна глава и дълга златистокафява „лъвска“ козина. Мъжките представители на породата достигат до 80 см височина и тегло от 80 кг. Главата на тези кучета е масивна като върху муцуната има черна маска. Челюстите са силни, зъбите – едри. Очите са малки, тъмно кафяви или черни, ушите – големи и клепнали. Гръдният кош е много добре развит, коремът – прибран. Крайниците са мускулести. Опашката е дълга, покрита с пухкава козина. Козината е дълга, средно мека до твърда, с добре развит подкосъм. Освен златиста, допустими са и рижаво, червеникаво кафяво и пясъчно жълто.

Характер

Спокойно, уравновесено, добронамерено куче, което силно се привързва към стопаните си и искрено се наслаждава на компанията им. В отношението си към непознати е по-скоро сдържано и леко резервирано, но рядко би проявило агресия. 

Въпреки големия си размер, Леонбергерът е много чувствително куче, което не понася добре повишаването на тон и караниците между членовете на семейството. По-добре е, ако имате несъгласия, да ги разрешавате далеч от животното, защото то може да се опита да се намеси. Като цяло тези четириноги трудно понасят някой около тях да е разстроен, да плаче или да се ядосва – те ще направят всичко възможно, за да ви разведрят.

Интелигентни по природа, Леонбергерите неслучайно се използват от различни спасителни служби за откриване на изчезнали хора в планината или в морето. Те се поддават много лесно на обучение, като дори е желателно да им възлагате и по-сложни команди, за да стимулирате ума им. Представителите на породата не държат на лакомства като поощрение за добре свършената работа, тъй като имат висок интелектуален потенциал и реагират най-добре, ако спокойно им кажете какво искате да направят. В никакъв случай не се карайте на тези животни – те биха могли да го възприемат зле и изобщо да откажат да изпълняват дори вече научени неща.

Здраве

Леонбергер е здраво куче, което обаче често има проблеми със ставите и костите. Представителите на породата често страдат от тазобедрена дисплазия, епилепсия, различни видове артрити, проблеми с храносмилателната система, ушни и очни инфекции.

Грижа

Внушителните размери на Леонбергера предполагат, че това четириного би се чувствало най-добре в къща с двор, където по цял ден да е навън. Това отчасти е вярно, но не съвсем. Защото това са доста социални кучета, които искат внимание и се радват много на човешка компания – за тях би било много скучно и самотно оставени сами навън по цял ден. Така че – ако отглеждате вашия любимец на двора, то прибирайте го за през нощта вътре и му отделяйте необходимото време през деня, за да се чувства обичан. 

Представителите на породата биха могли да живеят в апартамент, но той трябва да е наистина просторен, студио с тесен коридор би им се отразило зле психически, а в последствие – и физически. Необходимо е да им осигурите достатъчно движение, ако ги отглеждате в градска среда – поне две дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност животното поне за малко да потича на воля. 

Специфично правило на породата е, че докато не навършат една година и костите им не са заякнали достатъчно, не е препоръчително да ги оставяте да се качват или слизат от стълби. Едно падане на вече тежкото кученце, може да причини травма, която да зарасне много бавно. Добри плувци, Леонбергерите обичат водата и плуването, така че излети край различни водоеми ще доставят истинска радост на любимеца ви. 

Задължително редовно проверявайте очите и ушите на кучето, за да предотвратите развитие на инфекции, особено, след като се е къпало в река, езеро или блато. Козината на тези „лъвчета“ трябва да се разресва редовно, веднъж на 2-3 дни, за да не се сплъстява и всичко, което е събрала през това време, да падне.

Хранене

Доброто здравословно състояние на Леонбергера е пряко свързано с диетата му. Силно и здраво куче, той има нужда от висококачествена кучешка храна, суха или от консерва, за да си осигури всички необходими му витамини, минерали и хранителни вещества. Към менюто му е желателно да добавяте и натурални продукти, сред които да преобладават нетлъсти меса, телешки кокали и различни видове хрущяли. Добре му се отразяват и извара, твърдо сварени яйца, кисело мляко, сварени ориз и зеленчуци, веднъж седмично – обезкостена риба. Не се препоръчва да му се дава свинско, твърде мазни дреболийки и субпродукти, тестени и бобови храни, твърде топла или студена храна, пикантно или пържено.

Деца и домашни любимци

Леонбергерите искрено обичат деца. Въпреки големите си размери, тези кучета са чудесни за бавачки на най-малките, като освен, че ще си играят с тях с часове, са чудесни пазачи и веднага биха реагирали ако усетят заплаха за хлапетата. Добряци по душа, тези симпатични гиганти се разбират и съжителстват добре както с други кучета, така и с по-малки домашни животни.