Учените доказаха: Галенето на куче прави хората по-общителни

О бичате ли да галите и да се радвате на кучето си? А знаете ли, че милването, усещането и докосването на най-добрия приятел на човека всъщност стимулира невроните в префронталния кортекс – областта на мозъка, която помага за регулирането на емоционалните взаимодействия. И въпреки че, признаваме си, винаги сме знаели, че това е така, ново изследване доказва, че този ефект е съвсем реален! А констатациите от него могат да имат отражение върху клиничната терапия, подпомагана от животни. 

Какво казва науката за галенето на кучета?

Домашните любимци помагат на хората да се справят със стреса и депресията, така че хвърлянето на малко повече светлина върху този феномен може да доведе до разработване на по-добри и успешни методи за лечение. В проучването, публикувано в списание PLOS One, се е установило, че ефектите от галенето на животните остават, дори след като те вече не са наблизо, но намаляват, ако бъдат заменени от плюшени играчки.

Вижте още: Как кучето ви усеща, че сте стресирани

Водещият екипа Рахел Марти от университета в Базел, Швейцария, споделя: „Настоящото проучване демонстрира префронтална мозъчна активност при здрави субекти, повишаваща се с увеличаване на близостта на взаимодействие с куче или с плюшено животни. При контакта с живото същество обаче, активирането е по-силно. 

Това показва недвусмислено, че взаимодействието с куче може да активира повече процеси и да предизвика по-силна емоционална възбуда, отколкото ако използваме за средство срещу стреса неживи стимули“. 

В проучването активността в префронталния кортекс на мозъка е измерена неинвазивно с технология за невроизобразяване при 19 мъже и жени. Участниците били с шапки със сензори, излъчващи инфрачервена светлина, а процесите, протичащи в мозъка им са проследени, докато е трябвало да гледат куче, да го галят или то просто да седи в краката им. 

Всичко изброено е изпълнено и с Лео – симпатичен плюшен лъв, а резултатите показали, че мозъчната активност е по-голяма, когато участниците взаимодействат с истински кучета. И по-специално – разликата е осезаема при най-интерактивното състояние – галенето. 

Друго ключово откритие е, че префронталната мозъчна активност се увеличава всеки път, когато хората взаимодействат с истинското куче. Това не се наблюдава при контакт с плюшения лъв и може би е свързано с познаване или социална връзка, твърдят специалистите. 

Учените са категорични, че резултатите показват, че връзката с домашния любимец може да бъде решаващ фактор при пациенти с дефицит на мотивация, внимание и затруднено социално-емоционално функциониране. 

„Следователно, интегрирането на животни в терапевтични интервенции може да бъде обещаващ подход за подобряване на емоционалното им състояние“, смята още д-р Марти.

Изследванията показват, че домашните любимци са били огромна полза за психичното ни здраве по време на пандемията. В проучване на Йоркския университет, обхванало почти 6000 души, 90% от собствениците на четириноги потвърдили, че животните им помогнали да се справят по-добре емоционално по време на изолацията. 

Д-р Марти добавя, че: „Ще са необходими бъдещи изследвания, за да се проучи в детайли въпросът за познаването и дали галенето на животни може да предизвика подобен тласък на префронталната мозъчна активност при пациенти със социално-емоционални дефицити.“