Защо кучетата лаят, когато останат сами

Снимка: iStock

М ислехте, че живеете в приятелски квартал и се разбирате добре със съседите си, докато един ден не се прибрахте у дома, забелязвайки бележка, залепена на външната ви врата. „Кучето ви лае силно, докато ви няма. Направете нещо по въпроса!“, гласи текстът й, а посланието е достатъчно, за да ви хвърли в размисъл – какво се случва във времето, докато сте на работа? Не отнема много време и след кратък разговор със съседите си разбирате, че домашният ви любимец лае, когато не сте вкъщи. Силно и продължително.

Подозираме, че се чувствате силно виновно поради врявата, причинена от вашия четириног приятел и проблемите, които създава на съседите ви. Но вие сте в офиса по цял ден, а децата ви – на училище. Нямате възможност да си позволите да наемете човек, който да прави компания на животното. А преместването ви се струва твърде екстремно решение. И така, какво можете да направите с прекомерно вокалното си куче? Как да намалите или премахнете това поведение, така че съседите да не ви мразят и да не срамувате от тях?

Снимка: iStock

Коренът на поведението

Кучетата лаят, когато са сами, по няколко причини. Някои четириноги са силно териториално настроени, други – отегчени, тревожни или просто спадат към по-гласовитите породи. Независимо от причината, не бива да пренебрегвате това поведение, защото най-малкото, което ще ви причини то, са обтегнати отношения със съседите.

Dogsandcats.bg

Ако, например, излизате от вкъщи в 8 сутринта и се прибирате в 18 часа, приготвяте вечеря, гледате телевизия и си лягате, вашето куче може да се почувства самотно, отегчено или пълно с енергия, която не е получило възможност да изразходва.

Обрисувахме типичната рутина на човек, който пътува до работа и е уморен в края на деня. Домашният ви любимец обаче, изпитва точно обратното – той си почива цял ден, в вечер е готов за забавления, разходки и игри. Ако не сте първият собственик на вашето куче, то може да изпитва безпокойство от раздяла. Кучета от приюти или такива, които са осиновявани няколко пъти, се чувстват несигурни във взаимоотношенията си и обичайно са по-тревожни, когато стопаните им не са наоколо.

Снимка: iStock

Косматият ви другар може да лае цял ден и, защото е притеснен или стресиран. Ако това е причината за неговия лай, то ще забележите и други симптоми като деструктивно поведение, дъвчене на неподходящи предмети, драскане по врати и ъгли. А има и четириноги, които просто не знаят кога е подходящо за лаят. Ако не са били социализирани като малки, нестабилният им досегашен живот може би ги обърква относно това кое е приемливо и кое – не.

И накрая, породата също има значение. По-малките четириноги като Йоркита, Чихуахуа или Малтийска болонка, са по-склонни да джафкат ентусиазирано, а в природата им е да искат да привличат постоянно внимание чрез вокализацията си. По-едрите им събратя обикновено са по-тихи, но това далеч не означава, че никога не лаят.

Насърчаване на поведението

Ако не искате съседите ви да се оплакват или хазяинът да ви прави забележки, това поведение трябва да бъде овладяно.

Снимка: iStock

Териториалното куче може да е полезно срещу натрапници, но когато не сте вкъщи, няма как да му помогнете да прецени, че катерицата не е същата заплаха като маскиран крадец, например. Без тези насоки животното ще продължи да джафка по всичко, което види или усети. За да ограничите това поведение, помислете да дръпнете щорите и завесите.

При отегчени кучета малко допълнителни разходки ще помогнат за изразходване на енергия, която иначе животното може да насочи в разрушителни действия като дъвчене на мебели, например. Можете да поставите играчки с лакомства на различни места из дома си, особено пъзели, които ще занимават ума на питомеца ви, докато вие не сте наоколо.

Разтревоженото куче може да изпита проблеми, подобни на тези при отегченото. Някои от нещата, които можете да опитате, са да игнорирате животното, когато се прибирате/излизате от дома си, като целенасочено изчакате няколко минути, за да го погалите. Постарайте се да научите кучето си на определена команда, която да разпознава и която да му позволява да разбере, че ще се върнете.